2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
С., 22.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1889 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 363 от 13.08.2010 г. по гр.д. № 454/2010 г. на В. окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Г. Г. от[населено място] против С.-педагогически интернат „Св. К. О.”,[населено място], област Враца за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 1219-351 от 15.12.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2541 лева. В решението е прието за установено, че в изпълнение на безсрочен трудов договор, ищцата Д. Г. е работела като „хореограф и учител по руски език 5-7 клас” в С.-педагогически интернат,[населено място], [община]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.2 КТ, изразяващо се в неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни – 5 и 6 ноември 2009 година. В периода до 04.11.2009 година Г. е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност, а за периода от 09.11.2009 г. до 16.12.2009 г. и е било разрешено ползване на платен годишен отпуск. Заповедта за уволнение е била връчена на 16.12.2009 година преди изтичане на законно разрешения и отпуск, без да е изпълнено изискването на чл. 333, ал.1, т.4 КТ – без предварително разрешение на Инспекцията по труда, поради което съдът е отменил уволнението като незаконно извършено при условията на чл. 344, ал.3 КТ без да разглежда трудовия спор по същество.
Касационна жалба против решението на С. окръжен съд е постъпила от С.-педагогически интернат „Св. К. О.”,[населено място], област Враца. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради постановяване на въззивното решение в противоречие с установената практика на съдилищата по въпроса следва ли ищецът да докаже фактите, на които основава претенциите си. Въпросът е въведен с оглед твърдението, че ползването на платен годишен отпуск по време на връчване на заповедта за уволнение не е установено по безсъмнен начин. Приложени са решение № 202 от 29.05.1997 г. по гр.д. № 256/1997 г. и решение № 11 от 05.04.2002 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК тъй като разрешените в обжалваното въззивно решение въпроси в посочения аспект са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводът за наличие на противоречива съдебна практика по въпроса следва ли страната да установи фактите, от които черпи изгодни правни последици е неоснователен. Както в представените към касационната жалба съдебни актове, така и в обжалваното решение, съдът е основал изводите си въз основа на факти, които са установени по делото по безсъмнен начин. Доводът за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 333, ал.1, т.4 КТ е уважен предвид представените по делото доказателства, изходящи от работодателя (л. 49 и л. 54 от първоинстанционното производство), удостоверяващи, че служителката е ползвала платен годишен отпуск в периода от 09.11.2009 до 16.12.2009 г. включително и доказателствата, че заповедта за уволнение е връчена по време на ползването му – на 16.12.2009 г. В съответствие с практиката по приложението на чл. 333, ал.7 КТ и чл. 344, а.3 КТ е и изводът, че с връчването на заповедта за уволнение по време на ползване на платен годишен отпуск, без да е взето разрешение от съответната инспекция по труда, предварителната закрила е нарушена, поради което уволнението подлежи на отмяна само на това основание без да се разглежда трудовия спор по същество.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – текстът на чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отм.) не е неточен, непълен или неясен, а по приложението му е формирана трайно установена съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 363 от 13.08.2010 г. по гр.д. № 454/2010 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: