2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
С., 22.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1377 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 89 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 85/2010 г. на С. окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен от М. А. Ш. и Д. В. Д., двама от[населено място] село, [община] против Ц. М. Ш. от[населено място] за обявяване за окончателен на предварителен договор от 15.04.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ ? ид. част от едноетажна жилищна полумасивна сграда, застроена в дворно място от 380 кв.м. в[населено място] село, [община]. По отношение на ответницата А. И. И. искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като не е страна по предварителния договор. В решението е прието за установено, че с пълномощно от 11.09.2008 г. ответницата Ц. Ш. е упълномощила ищцата М. Ш. да се разпореди с жилищната сграда в[населено място] село по ред, начин и условия каквито тя определи, вкл. да договора сама със себе си, както и с правата да сключва предварителни, да изменя и прекратява договори, да я представлява при подписване на документи във връзка с имота. Към момента на подписване на пълномощното, съпругът на ищцата И. А. Шведев е бил в тежко здравословно състояние, налагащо постоянни грижи и разход на средства, които били поети изцяло от ищците, живеещи ведно с него в[населено място] село, поели и разходите за погребението му след смъртта му на 08.03.2009 г. На 15.04.2009 г., ищцата, в качеството си на пълномощник на ответницата Ц. Ш. е сключила предварителен договор, с който от името на упълномощителката се е задължила да прехвърли ? ид. част от процесния имот на себе си и на сина си ищецът Д. Д. срещу сумата 10000 лева, включваща и всички разходи за гледане и издръжка на И. Шведев до смъртта му. След смъртта на И. Шведев, имотът (притежаваната от Шведев ? ид. част от къщата и цялото дворно място) е наследен от ответниците – съпругата му Ц. Шведева и дъщеря му А. И. И.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е основателен – договорът обвързва валидно сключилите го страни; ответницата е собственик на обещания имот, а съгласието на съсобствениците не е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с оглед възможността им по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Касационна жалба против решението на С. окръжен съд е постъпила от Ц. М. Ш. и А. И. И.. Поддържа се, че по обуславящите изхода на делото въпроси: действителен ли е договор, сключен от пълномощник след оттегляне на пълномощното му; може ли да бъде обявен за окончателен договор, който противоречи на закона; може ли да бъде обявен за окончателен предварителен договор, ако съпругът на продавача не е дал съгласие за сключване на окончателен договор; допустимо ли е да се доказват със свидетелски показания договорни клаузи, установяващи различно съдържание на договора и може ли неизправната страна да предварителния договор да иска обявяването му за окончателен, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и установената практика на съдилищата. Приложени са решение № 956 от 26.11.2001 г. по гр.д. № 376/2001 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 193 от 31.01.1995 г. по гр.д. № 6438/1954 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд; решение № 1023 от 28.10.1998 г. по гр.д. № 792/1997 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 277 от 02.03.2000 г. по гр.д. № 1350/1999 г. на Пето отделение на Върховния касационен съд; решение № 166 от 13.03.2003 г. по гр.д. № 697/2002 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 29 от 12.06.1980 г. по гр.д. № 20/1980 г. на ОСГК на Върховния съд; решение № 2696 от 06.11.1956 г. по гр.д. № 5478/1956 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд и решение № 26 от 09.01.1970 г. по гр.д. № 2654/1970 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд.
Ответниците по касация М. А. Ш. и Д. В. Д. считат, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси не са обуславящи изхода на делото. Въпросът действителен ли е договор, сключен от пълномощник след оттегляне на пълномощното му няма отношение към процесното правоотношение, тъй като предварителният договор е сключен при действието на безсрочно пълномощно, за което липсват данни да се оттеглено – последващо упълномощаване на втори пълномощник със същите права не съставлява оттегляне на вече дадените пълномощия. Не са обуславящи и въпросите може ли да бъде обявен за окончателен договор, който противоречи на закона, както и може ли да бъде обявен за окончателен предварителен договор, ако съпругът на продавача не е дал съгласие за сключване на окончателен договор – съдът е обявил предварителния договор за окончателен след констатация за валидността му, а предварителния договор е сключен след смъртта на съпруга на продавачката, поради което въпросът за съгласието му е правно ирелевантен. Не са обуславящи решаващите изводи на съда и въпросите допустимо ли е да се доказват със свидетелски показания договорни клаузи, установяващи различно съдържание на договора и може ли неизправната страна да предварителния договор да иска обявяването му за окончателен. Съдът е формирал изводите си за клаузите на предварителния договор не въз основа на свидетелски показания, а от изразената воля на страните, обективирана в съдържанието на договора, а довод за неизправност на купувачите по предварителния договор не е въвеждан по делото.
Не обуславят извод за наличие на противоречива практика и представените към изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове на Върховния касационен съд. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с приетото в решение № 193 от 31.01.1995 г. по гр.д. № 6438/1954 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд, съгласно което пълномощното за сключване на предварителен договор за прехвърляне на имот трябва да е в писмена форма; решение № 1023 от 28.10.1998 г. по гр.д. № 792/1997 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което предварителния договор обвързва страните валидно, когато при сключването му е спазена изискващата се в закона форма и е постигнато съгласие по всички съществени елементи на окончателния договор; решение № 166 от 13.03.2003 г. по гр.д. № 697/2002 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което непредлагането на имота за изкупуване от съсобственика не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. Приложените съдебни актове: решение № 956 от 26.11.2001 г. по гр.д. № 376/2001 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, в което е прието, че недействителен е договор, сключен от пълномощник след оттегляне на пълномощното, което обстоятелство е било известно на участниците в сделката; решение № 277 от 02.03.2000 г. по гр.д. № 1350/1999 г. на Пето отделение на Върховния касационен съд, съгласно което потестативното право за разваляне на договора принадлежи на изправната страна; решение № 166 от 13.03.2003 г. по гр.д. № 697/2002 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 29 от 12.06.1980 г. по гр.д. № 20/1980 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което с окончателния договор страните могат свободно да променят съществени елементи на предварителния договор; решение № 2696 от 06.11.1956 г. по гр.д. № 5478/1956 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд, в което е прието, че неплащането на продажната цена по предварителния договор не означава безпаричност на сделката, а с оглед естеството на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД купувачът може да изпълни задължението си при сключване на окончателния договор и решение № 26 от 09.01.1970 г. по гр.д. № 2654/1970 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд, в което е прието, че разпоредбата на чл. 297 ГПК(отм.) намира приложение, когато е уговорена едновременност на престациите, нямат отношение към разрешените с обжалвания съдебен акт правни въпроси.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноските, извършени в производството по чл. 288 ГПК – сумата 520 лева, изплатена като възнаграждение за правна помощ по договор за правна защита от 20.08.2010 г. с адвокат В. Ц. от адвокатска колегия[населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 85/2010 г. на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. М. Ш. с ЕГН [ЕГН] и А. И. И. с ЕГН [ЕГН], пдвете от[населено място], [улица] да заплатят на М. А. Ш. с ЕГН [ЕГН] и Д. В. Д. с ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място] село, [община] сумата 520 (пестотин и двадесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: