ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
гр. София, 18.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия,
ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№3540 по описа на ВКС за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. срещу решение №82/11.03.2008г. по в.гр.д. №924/07г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено частично решение №558/05.07.2007г. по гр.д. №2186/06г. на Великотърновския районен съд, като са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателката против П. „Васил Д. ;-гр. Велико Т. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. З от КТ. В изложението по чл.284, ал. З, т.1 от ГПК от 31.07.08г. се поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с преценката, дали уволнението е законно в случай, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят се е позовал на основание, различно от посоченото в предизвестието до работника или служителя. Поддържа се, че така поставеният в основата на въззивното решение въпрос е решаван противоречиво от съдилищата /основание за допускане на касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/, доколкото според решението на Великотърновския окръжен съд релевантното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед на което е преценена законността на уволнението, е посоченото в заповедта на работодателя, а не в предизвестието, докато според приложените към касационната жалба Решение № 1732/30.11.2001г. и Решение № 206/29.02.2000г. на ВКС, III г.о. трудовият договор следва да се смята прекратен с изтичане срока на предизвестието, при което издаденият от работодателя акт за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативен характер.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяното от касатора основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице. С решението си въззивният съд е отхвърлил предявените от М. И. Г. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, като е приел, че извършеното на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ уволнение на ищцата е законосъобразно, тъй като събраните по делото доказателства обуславят извода за реално съкращаване на щата. Изложени са мотиви, според които посочването в предизвестието на друго основание /намаляване обема на работата по чл.328, ал.1, т. З КТ/ не обуславя незаконност на уволнението, тъй като релевантно е основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, както обосновано се поддържа от жалбоподателката, същественият материалноправен въпрос, поставен в основата на въззивното решение, действително е свързан с преценката за законност на уволнението в случай, че в предизвестието на работодателя е посочено едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а в последващата му заповед – друго. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос обаче не е в противоречие с приложените към жалбата решения на ВКС, тъй като те третират съвсем различни хипотези. В Решение № 1732/30.11.2001 г. се разглежда въпроса за значението на вписването в трудовата книжка на едно вече извършено уволнение, след връчване на предизвестие от страна на работодателя и изтичане на срока му. Решение № 206/29.02.2000г. на ВКС, III г.о. дефинира правното значение на момента на връчването на предизвестието за уволнение /към този момент се преценява съществуването на потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено то/ и значението на изтичане срока на предизвестието – тогава се прекратява трудовото правоотношение. Другите две решения на ВКС, приложени от жалбоподателката, също нямат отношение към поставения от нея съществен материалноправен въпрос. Решение №69 от 31.01.01г. по гр.д. №1092/2000г. разглежда въпроса за необходимостта работодателят да уточни недвусмислено на коя от двете хипотези по по чл.328, ал.1, т.2 от КТ се позовава, а решение №229 от 28.03.95г. по гр.д. №1568/95г. се занимава с основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т. З от КТ -намаляване обема на работата. По поставения от жалбоподателката съществен материалноправен въпрос няма противоречива практика -приема се, че след като работодателят отправи предизвестие за уволнение, но не спази срока по чл.326, ал.2 от КТ, а преждевременно издаде и връчи заповед за уволнение, трудовият договор се прекратява с връчването на заповедта и меродавно е основанието за уволнение, посочено в нея. Ето защо не е налице твърдяното от жалбоподателката основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че останалите въпроси, поставени от жалбоподателката в изложението и от 31.07.08г. по чл.284, ал. З, т.1 от ГПК не са свързани с някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, те представляват общи оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон и затова не следва да се разглеждат с настоящото определение.
Водим от изложеното. Върховният касационен съд, състав на II
ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №82/11.03.2008г. по в.гр.д. №924/07г. на Великотърновския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: