3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1319
София, 11.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове:АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 729 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 468 от 09.03.2012 година по гр.д. № 2566/2011 година на Варненски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 203, ал.2 КТ за сумата 10558,13 лева, предявен от [фирма], [населено място], В. област против К. С. Н. от [населено място]. В решението е прието за установено, че в периода 19.05.2010 г. – 01.11.2010 г. ответникът е работил по трудов договор в ищцовото дружество като багерист. На 22.10.2010 г. е управлявал багер марка JCB 4 CX SM, предоставен му за управление от работодателя, който е държал машината, предоставена му по договор за лизинг от 2007 г. По време на управлението му от ищеца, багерът е спрял да се движи поради повреда, за което работодателят е бил незабавно уведомен. След около три месеца, багерът е бил даден за ремонт, а извършителят на ремонта е уведомил ищеца, че необходимите средства за поправка на багера възлизат на 10558,13 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане пълния размер на вреди, причинени от работника умишлено е неоснователен. Приел е, че не е установено, че повредите на багера са причинени от действия на ищеца; че липсват доказателства какви са били повредите незабавно след спиране на машината по време на управлението и от ищеца; че констатираните повреди са след период от три месеца, в който ищецът не е имал достъп до машината, поради което липсва причинна връзка между твърдяната вреда и противоправно поведение на ищеца. Приел е, че не е доказана и реално настъпила за ищеца вреда, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. Изложени са доводи, че въпросът следва ли съдът да определи правната квалификация на иска въз основа на въведените от ищеца фактически твърдения и петитум е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с изводите, възприети в решение № 336 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 767/2009 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли за ищеца да е настъпило реално обедняване, за да му е причинена имуществена вреда, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба К. С. Н. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд.
Липсва твърдяното от касатора противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса относно начина на определяне на правната квалификация на иска. Несъмнено е, че правната квалификация на спора се определя от съда въз основа на въведените от ищеца в исковата молба фактически твърдения и заявен петитум, от които правила е изхождал и въззивният съд при определяне на правната квалификация на иска по чл. 203, ал.2 КТ. При заявени от ищеца твърдения, че ответникът му е причинил умишлена вреда при изпълнение на работата си по трудов договор, съдът е определил правната квалификация съобразно правилата за пълна имуществена отговорност на работника за умишлено причинени вреди по повод изпълнение на трудовите му задължения, в който смисъл е и константната практика на съдилищата, обективирана и в приложеното към касационната жалба решение № 336 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 767/2009 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът следва ли за ищеца да е настъпило реално обедняване, за да му е причинена имуществена вреда не е обуславящ изхода на делото. За да отхвърли предявения иск за вреди, въззивния съд е приел, че не е доказана причинена от ищеца вреда; че настъпилото по време на управлението му спиране на машината не обосновава извод, че с поведението си е причинил вредите, констатирани след продължителен период от време. При така формираните изводи, въпросът настъпила ли е за ищеца реална вреда поради повреда на експлоатираната машина е без правно значение за крайния изход на спора.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на триста лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 11.06.2012 г. с адвокат Н. Д. Т. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 468 от 09.03.2012 година по гр.д. № 2566/2011 година на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], В. област да заплати на К. С. Н. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: