Р Е Ш Е Н И Е
№ 602
София 26.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 191/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. Ч., Р. С. Ч., двамата от град С., и Д. С. Ч., град К., подадена от пълномощника им адвокат А, срещу въззивно решение №318 от 23.10.2007 г. по гр. дело №420/2006 г. на Старозагорския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че възникналото противоправно състояние на границата между двата имота не е резултат от поведението на ответниците. Това е така, защото по делото е установено по безспорен начин, че именно ответниците са тези, които за целите на новото строителство са предприели изкопни работи в имота си, изравнили са нивото на своя имот в дъното на дворното място като по този начин са подкопали съществуващия ограден каменен зид. Ето защо и ответниците са длъжни да изградят подпорна стена на границата на двата имота.
Ответниците по касационната жалба Д. В. Т. и М. В. А., двамата от град С., оспорват жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./. Същата е и процесуално допустима с изключение на частите и относно исковете за сумите: 600 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие повреди върху гараж, находящ се в югозападната част на дворното място на ищците и платени за гаража данък сгради и такса смет; 400 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1 000 лв. – частичен иск от общо 8 500 лв. – обезщетение за пропуснати ползи. Посочените по-горе искове са с цена до 5 000 лв. При това положение се касае до въззивно решение, което е постановено по иск за парични вземания с цена до 5000 лв. Според разпоредбата чл. 218а, ал.1, б. „а“ ГПК/отм./, то не подлежи на касационен контрол с оглед значимостта на имуществения интерес. Подадената касационна жалба в тази част се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Относно основателността на жалбата в допустимата и част, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решение №203 от 20.03.2006 г. на Старозагорския районен съд по гр. д. №2611/2004 г. в частта, с която е отхвърлен искът на С. Р. Ч., Р. С. Ч. и Д. С. Ч. срещу Д. В. Т. и М. В. А. с правно основание чл.109 ЗС за прекратяване на неоснователните действия и бездействия във връзка с разрушаването на каменната ограда /подпорна стена/ между УVІ – 3944 и УПИ – ХІV-3942 в кв.302 по действащия план на град С. и възстановяване на състоянието преди нарушението чрез изграждане на нова стена. Въззивният съд е приел, че липсва една от предпоставките за уважаване на иска по чл.109, ал.1 ЗС – противоправно действие или бездействие на ответниците.
Въззивното решение е неправилно. Предпоставките за уважаване на негаторния иск за преустановяване на неоснователните въздействия са: ищците да са собственици на имота и ответниците без да имат основание да осъществяват въздействия, които пречат на собствениците да упражняват правото си на собственост. В случая е безспорно установено, че вследствие предприети изкопни работи в имота на ищците и изравняване нивото на имота в дъното на дворното място е бил подкопан съществуващият ограден каменен зид между двата имота. По този начин пречат на ответниците да упражняват правото си на собственост. В нарушение на разпоредбите на чл.186 ГПК/отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/отм./ са направени изводи за неоснователност на иска без да бъде изяснен въпросът дали е възможно изграждането на подпорната стена между двата имота да стане без да бъде засегнат съществуващият ограден каменен зид, респективно гаражът на ищците, чиято южна стена е същият зид, или не съществува такава възможност; каква би била минималната стойност на подпорната стена при двата варианта /без и със събаряне на съществуващия зид/ без оглед на приложеното по делото частно конструктивно становище на инж. Ж, изготвено по поръчка на ищците. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ето защо въззивното решение в частта относно иска с правно основание чл.109 ЗС следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което с техническа експертиза се даде отговор на формулираните по-горе въпроси.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Р. Ч., Р. С. Ч., двамата от град С., и Д. С. Ч., град К., срещу въззивно решение №318 от 23.10.2007 г. по гр. дело №420/2006 г. на Старозагорския окръжен съд в частта относно исковете за сумите: 600 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие повреди върху гараж, находящ се в югозападната част на дворното място на ищците и платени за гаража данък сгради и такса смет; 400 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1 000 лв. – частичен иск от общо 8 500 лв. – обезщетение за пропуснати ползи.
ОТМЕНЯ въззивно решение №318 от 23.10.2007 год. по гр. дело №420/2006 г. на Старозагорския окръжен съд в частта относно иска с правно основание чл.109 ЗС.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.