3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
[населено място], 06.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Стойчо Пейчев
Таня Радкова
Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Б. и Районен съд – [населено място], повдигнат от последния с определение № 3231 от 19.12.2013г. по гр.д. № 1489/2013г.
Областният управител на Област Б. е оспорил пред Административен съд – [населено място] № 330 по протокол № 8 от 29.09.2013г. на Общинския съвет-гр. С. и потвърждаващото го Решение № 354 по протокол № 9 от 24.10.2013г. на същия общински съвет. С решенията Общинският съвет-гр. С. е отказал да предостави на Общинска служба по земеделие – [населено място] по реда на чл. 45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ земеделски имот № 000440 в землището на [населено място], местн. „Ч.” с площ 15,371 дка за възстановяване на наследниците на Ф. А. К.
С определение № 2059 от 21.11.2013г. Административен съд-Благоевград е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – [населено място]. Изложил е съображения, че решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ носи белезите на административен акт, а съгласно § 19, ал.1 ЗИД АПК индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК, а постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд. Поради това съдът е приел, че не е компетентен да разгледа спора. Обсъдил е и разпоредбата на чл.45, ал.4 ЗМСМА, според която Областният управител може да оспорва актовете на общинските съвети пред съответния административен съд и е счел, че разпоредбата на § 19, ал.1 ЗИД АПК е специална по отношение общата норма на чл. 45, ал.4 ЗМСМА и изключва приложението й, защото компетентността на общинския съвет не произтича от общата норма на чл. 21 ЗМСМА, а от §27, ал.2, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ.
С определение № 3231 от 19.12.2013г. по гр.д. № 1489/2013г. Районен съд – [населено място] е намерил, че делото не му е подсъдно. Изложил е съображения, че атакуваното решение на общинския съвет не е индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал.5 АПК, понеже представлява волеизявление на административен орган, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт от общинската служба по земеделие за възстановяване на имоти с окончателно решение по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Изтъкнал е, че решението е взето в рамките на производство, инициирано от наследниците на Ф. А. К. пред Общинска служба по земеделие-гр.С. за възстановяване право на собственост по чл. 45д, ал.3 ППЗСПЗЗ, като в рамките на тази процедура службата по земеделие е отправила мотивирано искане до общинския съвет за предоставяне на земя от общинския поземлен фонд съгласно § 27, ал.2 ЗИД ЗСПЗЗ. В обобщение съдът е заключил, че решението на общинския съвет е част от производството по издаване на решение от Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността и именно последното е индивидуалният административен акт, завършващ процедурата.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
С предявеното пред административния съд оспорване на решението на Общинския съвет – [населено място] управител е упражнил правомощието си, изрично уредено в чл.45, ал.4 ЗМСМА. Решението подлежи на обжалване като индивидуален административен акт както по силата на общата разпоредба на чл.45, ал.3 ЗМСМА, така и по аргумент от разпоредбите на чл.45ж, ал.2 и 3 ППЗСПЗЗ, които предвиждат неговото връчване по реда на АПК и предпоставят произнасяне на общинската служба по земеделие след влизането му в сила.
За да се определи кой съд следва да разгледа жалбата срещу решението на общинския съвет следва да се изходи от процедурата, в рамките на която е взето това решение. Видно, че Общинският съвет-гр.С. е постановил атакуваното решение на основание § 27, ал. 2, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 10.08.2010г./. Според тази разпоредба общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на Общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Това решение е част от производството по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. След влизане в сила на решението на Общинския съвет Общинската служба по земеделие на основание чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ постановява решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица на имота. С последното завършва процедурата по възстановяване на собствеността, то има конститутивен характер и подлежи на обжалване по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК съгласно § 19, ал.1 ЗИД АПК /ДВ бр. 39/2011г./. Предхождащото го решение на Общинския съвет не е краен акт, а е част от производството по издаване на индивидуалния административен акт на общинската служба по земеделие. От тук следва, че решението на общинския съвет по чл.45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ не е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Поради това спрямо него не е приложима разпоредбата на §19, ал.1 ЗИД АПК, обосноваваща компетентност на районния съд.
Ето защо, по предявеното оспорване следва да се произнесе Административния съд, чиято компетентност спрямо актовете на общинския съвет произтича от чл. 45, ал.3 и 11 ЗМСМА.
За пълнота следва да се посочи, че по същия начин са разрешени идентични спорове за подсъдност – определение № 42/20.12.2012г. по ч.гр д. № 37/2012г., определение № 5/16.01.2013г. по ч.гр.д. № 39/2012г., определение № 49 от 08.10.2013г. по ч.гр.д. № 36/2013г., определение № 41/21.07.2013г. по ч.гр.д. №28/2013г. всички на петчленни състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа оспорването на Областния управител на Област Б. против Решение № 330 по протокол № 8 от 29.09.2013г. на Общинския съвет-гр. С. и потвърждаващото го Решение № 354 по протокол № 9 от 24.10.2013г. на същия общински съвет, е Административен съд – [населено място], на когото да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.