4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 18.04.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1416 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №52, постановено на 15.01.2016г. от Окръжен съд-Хасково по в.ч.гр.д.№22/2016г. е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което производството по гр.д.№1189/2015г. е било прекратено поради недопустимост на иска.
Определението е обжалвано от П. П. М. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено, тъй като неправилно съдът е приел, че предявеният иск е недопустим като не е взел предвид уточняващите молби и представените писмени доказателства за наличието на престъпни обстоятелства по атакуваното от него решение на РС-Димитровград по гр.д.№231/2000г., за което иска да бъде възобновено. Поддържа, че е поискал от съда да образува съдебно производство, за да разгледа и установи нарушения на закона и конституцията при разглеждане на гр.д.№231/2000г. по реда на чл.71 от Закона за защита от дискриминация, като неправилно съдът е приел, че иска отмяна на влязло в сила решение и че не е изложил фактически обстоятелства, които да са от фактическия състав на чл.71 от Закона за защита от дискриминация. В допълнителна молба, изходяща от назначения особен представител на жалбоподателя се посочва, че с обжалваното определение въззивният съд не е направил цялостна проверка на постановеното от първоинстанционния съд определение и в частност не е проверил правилността на дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Поддържа, че указанията, дадени от първоинстанционния съд са непълни, тъй като в исковата молба не е посочен ответник, а указания за посочването му не са били дадени, което опорочава изводите за наличие на основание за връщането й. Поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по обуславящия крайния му извод въпрос за необходимостта указанията на съда за изправяне нередовностите на исковата молба да бъдат пълни, конкретни, точни и ясни.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е посочено, че в исковата молба и уточняваща молба вх.№13076/16.12.2015г. ищецът е отправил до съда искане за отмяна на влязлото в сила решение на РС-гр.Д., постановено по гр.д.№231/2000г. като е развил доводи за извършено неправилно прекратяване на трудовото му правоотношение от [фирма]-гр.Д. със заповед №16/17.02.2000г. и неправилност на постановения съдебен акт / решение на РС-Димитровград от 25.06.2001г., постановено по гр.д.№231/2000г., с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.344 КТ/ с твърдение, че при извършеното уволнение е извършена пряка дискриминация против правата му съгласно чл.4 от Закона за защита от дискриминация, основана на признаците на политическа принадлежност и възраст. С оглед на това за правилен е приет изводът на първоинстанционния съд, че е недопустимо с исково производство по предявен иск по Закона за защита от дискриминация да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, доколкото редът, по който това може да стане е регламентиран в глава X. „Отмяна на влезли в сила решения“ на ГПК – чл.303-309 ГПК.
Посочено е, че въпреки дадените му указания ищецът не е изложил фактически обстоятелства и не е формирал искане, кореспондиращо с разпоредбата на чл.71 от Закона за защита от дискриминация, съгласно който всяко лице, извън случаите на раздел I, чиито права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, обезщетение за вреди. Прието е, че в исковата молба и допълнението към нея не са изложени обстоятелства, които да навеждат на извод за предявен иск по реда на този закон, нито е формирано искане, кореспондиращо с разпоредбата на чл.71, както и че изложените фактически обстоятелства и искане са насочени към отмяна на влязло в сила съдебно решение, за което е предвиден специален ред и не може да бъде осъществено по реда на Закона за защита от дискриминация.
Така изложените от въззивния съд съображения не обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос.
С разпореждане от 24.09.2015г. на ищеца са дадени указания да уточни искането си към съда, като има предвид, че отмяна на съдебно решение може да се иска само по делото, по което това решение е постановено и по реда на въззивното обжалване или чрез искане за отмяна на влязло в сила решение; ако твърди наличие на дискриминация, то следва изрично да уточни в какво се изразява нарушението спрямо него, да изложи фактически обстоятелства, кореспондиращи с фактическия състав на чл.71 от Закона за защита от дискриминация, доколкото изложените такива сочат на разрешен с влязло в сила решение спор по законността на трудово уволнение.
С молба от 14.10.2015г. ищецът е уточнил, че отправя искане до съда за наличие на дискриминация-обвинението по уволнителната заповед е оставено извън рамките на доказване от процесуалния му защитник по трудовото дело, който не е положил служебно начало по същество на обвинението, а е завел исковата молба за допуснати нарушения на процесуални и материални разпоредби на КТ и при тези обстоятелства наказателното обвинение останало недоказано от фактическа страна и при липса на служебно начало е третиран неблагоприятно и дискриминиран; че становището на съда в атакуваното решение, че не се спори относно момента, длъжността и факта на прекратяване на Т. между ищеца и ответника и че тези обстоятелства следва да бъдат изключени от обсега на доказване прави процеса порочен, защото наказателното обвинение останало неустановено от фактическите обстоятелства, което води до фактическия състав на чл.71 ЗЗД; че в хода на процеса не са поискани никакви гласни и писмени доказателства от процесуалния му представител, той бил принуден да напусне работа поради голословните твърдения на главния свидетел и обвинител по делото З. М. С., която не била разпитана от адвоката и по този начин в проведеното производство по делото с влязло в сила решение не била установена истината; че тези действия и бездействия на адвоката по делото са в нарушение на чл.7 от Конституцията и от това са увредени правата и интересите му пожизнено; че трудовото дело трябвало да бъде решено в тримесечен срок, а то се точило повече от година, което му дава основание да смята, че е изготвен сценарий.
С молба от 16.12.2015г. уточнява, че при образуване и разглеждане на гр.д.№231/2000г. на РС-Димитровград били налице престъпни обстоятелства от установяването на които зависел изхода на гражданския спор, а именно, че управителят на [фирма] е наредил водовземането от [фирма]-Х. да се ограничи от главния кран и фитила на този кран да бъде отрязан до дъно от водомайсторите и при тези обстоятелства, изключващи боравенето с главния кран е издадена заповедта за уволнение за допуснато разхищение, изразяващо се в пилеене на вода и своеволно отваряне на главния кран на водовземането, като нито в писмените обяснения, нито в докладната записка се говори, че той е отворил крана, че процесуалният му защитник по трудовото дело фактически и правно е заобиколил задължението си да изследва съвместно със съда всички релевантни по делото факти, което довело до прикриване на истината и неуважаване на исковата му молба; че с това правата му били увредени и като безработен в предпенсионна възраст останал с много малка пенсия, името и моралният му облик били опетнени; че тези обстоятелства кореспондират с фактическия състав на чл.71 ЗЗД, тъй като са имали за цел да вменят вина, за да бъде уволнен дисциплинарно, след което да сложат техен предпочитан човек на неговото място. Петитум, съответстващ на разпоредбата на чл.71 от Закона за защита от дискриминиция обаче не е бил формулиран.
С оглед на това по реда на чл.130 ГПК първоинстанционният съд е констатирал, че предявеният иск е недопустим с оглед изложените в исковата молба твърдения и несъответствието им с отправеното до съда искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, които не кореспондират с разпоредбата на чл.71 от Закона за защита от дискриминация. Подобно несъответствие не е свързано с обстоятелството дали в исковата молба е посочен конкретен ответник или не, тъй като не е основано на констатация за наличие на нередовности на исковата молба – недопустимостта на производството в случая е изначална. Даването на указания за посочване на ответника и изпълнението им не би могло да доведе до промяна на констатацията за недопустимост на предявения иск, в случая искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение по исков ред.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №52, постановено на 15.01.2016г. от Окръжен съд-Хасково по в.ч.гр.д.№22/2016г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: