3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 13.06.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Геника Михайлова
Гергана Никова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2267 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.248,ал.3 ГПК.
С определение №903, постановено на 08.04.2016г. от Варненския окръжен съд, ГО по ч.гр.д.№304/2016г. по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение №483/19.02.2016г. по същото дело е допълнено в частта му за разноските като Д. И. Н. е осъден да заплати на адв.Д. М. А. от АК-В. в качеството й на процесуален представител на С. В. В. сумата 200лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Определението е обжалвано от Д. И. Н. с оплаквания, че е недопустимо, а алтернативно неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е направено несвоевременно, не са представени доказателства за материалната затрудненост на представляваното от адв.А. лице, в представеното пълномощно не е посочени нито едно от основанията по чл.38 ЗА за оказване на безплатна помощ, като липсва и договор за правна помощ, в който да е описано, че се предоставя безплатна такава. Поддържа се също така, че съдът недопустимо е разгледал молба за допълване на определение в частта му за разноските, която е подадена от лице без представителна власт, доколкото адв.А. е била упълномощена да осъществява процесуално представителство в производството по предявения по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД иск, но не и в производство с друг предмет, както и че възнаграждението е присъдено не на заявеното от адв.А. основание /чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1, а на основание чл.11 от наредбата. Поддържа също така, че съдът недопустимо се е произнесъл по молба за допълване на определение, подадена от лице, което няма правен интерес от нейното подаване и разглеждане – С. В. няма правен интерес от допълване на определение №483/19.02.2016г., защото то не засяга негови права, той не е заплащал адвокатско възнаграждение и не е правил разноски нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице осъществена правна защита в производството по обжалване на определението на В. в частта за разноските, като твърди, че в отговора на въззивната жалба адв.А. е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, осъществявайки от името на В. едно свое право, но не и право на представлявания от нея.
Ответникът по жалбата не е изразил становище по нейната основателност.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че твърденията на жалбоподателя, че молбата за изменение на определение №483/19.02.2016г. е подадена от ненадлежна страна не съответстват на данните по делото-молба вх.№8270/21.03.2016г. е подадена от адв.Д. А. с посочване на качеството, в което е участвала в производство, а именно на процесуален представител на С. В. В., а не от името на представлявания, както твърди жалбоподателя. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза. За подаване на съответното искане следователно не е необходимо изрично упълномощаване от представляваната в хода на производството по делото страна, нито изходящо от нея изявление, доколкото, както е посочено и в жалбата, присъждането на адвокатското възнаграждение не е свързано пряко със защита правата на представляваното лице.
Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателя, че адвокатът не може да претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА при обжалване на определението, с което първоинстанционният съд е определил такова възнаграждение за процесуалното представителство пред първоинстанционния съд. На първо място по причина, че разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл.78 ГПК правила за дължимост на направените разноски и след като такива разноски се присъждат съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, разноски следва да бъдат присъдени и в производство по обжалване на определение за допълване на акт на първоинстанционния съд в частта за разноските. Още повече, че именно по реда на чл.248 ГПК следва да бъде разрешен спорът за наличието на предпоставките на чл.38 ЗА. При това оспорване адвокатът, претендиращ присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА брани не само своята претенция, но и признаване на правото на представляваната от него страна да получи безплатна адвокатска помощ.
В съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и определение №515/02.10.2015г. на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д.№2340/2015г., въззивният съд е обсъдил наличието на всички предпоставки на фактическия състав на чл.38, ал.2 ЗА и е достигнал до извода за дължимост на присъдената сума с оглед всички доказателства по делото. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския окръжен съд, ГО, постановено на 08.04.2016г. по ч.гр.д.№304/2016г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: