2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 01.02.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 5115 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №326, постановено на 03.10.2017г. от тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№3860/2016г. е оставена без разглеждане молбата с вх.№9260/24.08.2017г., подадена от В. Х. Д..
Определението е обжалвано от В. Х. Д. с твърдения, че се е отказал от наследството на покойната си майка Ц. В. Х., че върху него се осъществява тормоз по искане на противната страна въпреки психичното му заболяване и отказа от наследство, че по естеството си направеното от него искане е за прогласяване на нищожност на част от решение по недопустим иск, а именно в частта за включването му в делото след отказа от наследство, както и за включването на имот 3225 в иска по чл.108 ЗС заедно с имот 3600.
Частната жалба е допустима , подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.2 ГПК съдилищата са длъжни да разглеждат и разрешават всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само в рамките на определените им от процесуалния закон правомощия. На първо място съдът дължи произнасяне по съществото на подадената до него искова молба, жалба или молба за отмяна. Съгласно чл.246 ГПК, след като обяви решението си по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. По своя инициатива или по молба на страните съдът може само да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки /чл.247 ГПК/, в определени срокове да го допълни или измени в частта за разноските /чл.248 ГПК/, в определени срокове да го допълни, но само ако не се е произнесъл по цялото искане /чл.250 ГПК/ и да тълкува изразената в решението воля /чл.251 ГПК/.
В случая тричленният състав на Четвърто ГО се е произнесъл по подадена от Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. молба за отмяна на влязло в сила решение на Окръжен съд-Варна с решение №18/08.02.2017г. се по заявените по реда на чл.303 ГПК основания, като е оставил молбата без уважение, приемайки я за неоснователна, а с последващо решение №227/20.07.2017г. се е произнесъл по направени искания за поправка на очевидна фактическа грешка, за допълване на решението по смисъла на чл.250 ГПК, както и по смисъла на чл.248 ГПК. След постановяването на тези съдебни актове според установените в ГПК правила тричленният състав на Четвърто ГО на ВКС не разполага с правомощието да се произнася в рамките на същото производство по искания, касаещи наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд-Варна, както и направените по делото разноски. С оглед на това изложените в обжалваното определение съображения за процесуална недопустимост на исканията, съдържащи се в молба вх.№9260/24.08.2017г. /за изключването на В. Х. Д. като страна по делото; за изключване на поземлен имот 3225 от решението по делото; за отмяна осъждането на В. Х. Д. за предаване на владението и за отмяна на осъждането му да заплати адвокатски хонорар на противната страна/ следва да бъдат споделени изцяло. В съответствие с разпоредбите на чл.246, чл.247, чл.248, чл.250 и чл.251 ГПК тричленният състав на Четвърто ГО на ВКС е приел, че не разполага с правомощието да се произнесе по съдържащите се в молбата искания.
Неоснователен е доводът, че тричленният състав на Четвърто ГО на ВКС е следвало да се произнесе по молбата, доколкото същата съдържа искане за прогласяване нищожността на решението на Окръжен съд-Варна по смисъла на чл.270 ГПК.
Дори да се приеме, че молба вх.№9260/24.08.2017г. действително съдържа подобно искане, тричленният състав на ВКС, който е разгледал молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, не е компетентен да се произнесе по искане за прогласяване на неговата нищожност. След изчерпване на инстанционния ред за контрол на постановените от съдилищата актове, искове за нищожността им подлежат на разглеждане само по реда на чл.270, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Х. Д. частна жалба с вх.№11115/16.10.2017г. срещу определение №326 на тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС, постановено на 03.10.2017г. по гр.д.№3860/2016.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: