О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София 25.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 524 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците Г. Й. Е., Т. Е. З. и И. Е. Ф., всички чрез адв. Д. Г. срещу определение № 361/01.08.2011 г. по ч. гр. дело № 305/2011 г. на ВКС II г.о., с което са оставени без разглеждане частните касационни жалби на същите лица срещу определение № 17813 от 09.12.2010 г. по ч.гр.дело № 12769/2010 г. на Софийски градски съд и определение № 4200 от 11.03.2011 г. по същото дело.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон. Искат отмяна на обжалваното определение и разглеждане на частните им жалби по същество.
Ответникът по частната жалба К. М. К., чрез адв.М. К. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от процесуално легитимирани страни и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане частните жалби на Г. Е., Т. З. и И. Ф. срещу определение № 17813/09.12.2010 г. и определение № 4200/11.03.2011 г. – двете по ч.гр.дело № 12769/2010 г. на Софийски градски съд съдебният състав е приел, че са обжалвани определения по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, тъй като е по предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ с цена на иска до 5000 лв.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение.
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск от жалбоподателите срещу К. М. К. с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] през 1958 г. процесния имот, представляващ нива, находяща се в м.”П.” на [населено място] с площ от 1.200 дка е собственост на наследодателя на ищците Е. З. А..
Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка на процесня имот изх. № 17-19-05302/19.06.2009 г., издадено от СО”Дирекция”ПАМДТ – отдел „В.” на С. о. на стр.17 по гр. дело № 12534/2009 г. на Софийски районен съд данъчната оценка на имота е в размер на 2 520 лв.
С определение от 18.06.2010 г. по гр.дело № 12534/2009 г. на Софийски районен съд е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от жалбоподателите.
С определение № 17813/09.12.2010 г. по ч.гр. дело № 12769/2010 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на Т. Е. З., И. Е. Ф. и Г. Й. Е., чрез пълномощника адв. Г. против определение от 18.06.2010 г. по гр.дело № 12534/2009 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото. По подадена молба от ответника по частната жалба пред въззивния съд К. К. с определение № 4200/11.03.2011 г. по ч.гр.дело № 12769/2010 г. жалбоподателите Т. З., И. Ф. и Г. Е. са осъдени да му заплатят на осн.чл.78, ал.4, вр.ал.5 ГПК сумата 450 лв. разноски за адвокатски хонорар.
Като взема предвид разпоредбите на чл.69,ал.1,т.2 ГПК съдът намира, че в настоящият случай цената на предявения иск, определена възоснова на данъчната оценка на имота е в размер на 2 520 лв. Въззивното решение, което следва да се постанови е по предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ГПК – т.е. по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. На осн.чл.280,ал.2 ГПК това решение не подлежи на касационен контрол. Следователно налице е хипотезата на чл.274,ал.4 ГПК и определението на Софийски градски съд от 09.12.2010 г., с което е оставена без уважение частната жалба на ищците против определение от 18.06.2010 г. по гр.дело № 12534/09 г. на СРС не подлежи на касационно обжалване. Към разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК препраща и текста на чл. 248,ал.3 ГПК, според които определението за разноските, постановено по чл.248,ал.1 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. С оглед на това и определението на въззивния съд от 11.03.2011 г., постановено по чл.248 ГПК за разноските на ответника по иска също не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.274,ал.4 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадените касационни частни жалби от ищците Т. З., И. Ф. и Г. Е. срещу определенията на Софийски градски съд са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане, както е приел и съдът в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са изцяло неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 361/01.08.2011 г. по ч. гр.дело № 305/2011 г. на Върховен касационен съд II г.о., с което са оставени без разглеждане частните касационни жалби на Г. Й. Е., Т. Е. З. и И. Е. Ф., всички от [населено място], С. о., подадени от адв. Д. Г. срещу определение № 17813 от 09.12.2010 г. по ч.гр.дело № 12769/2010 г. на Софийски градски съд и определение № 4200 от 11.03.2011 г. по ч.гр.дело № 12769/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: