О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София 12.04.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 15 март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 173 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Н. И. К., И. И. К., М. Т. К. и Ш. Х. К., всички чрез адв.И. Д. против решение № 1420/28.10.2011 г. по в.гр.дело № 1625/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1158/31.03.2011 г. по гр.дело № 17567/2009 г. на Пловдивски районен съд. С последното е допуснато да се извърши съдебна делба между Т. К. Н., Н. И. К., М. Т. К., И. И. К. и Ш. Х. К. върху недвижимите имоти – гараж № 1 /източен/ със застроена площ от 18.52 кв.м., гараж № 2/среден/ със застроена площ 18.52 кв.м., гараж № 3/западен/ със застроена площ 22.23 кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място] целият с площ от 277 кв.м. при делбени части както следва – 2/6 ид.части за Т. Н. и по 1/6 ид.част за Н. и И. К., по 1/6 ид.част общо за Н. К. и М. К. в режим на СИО и 1/6 ид.част общо за И. И. К. и Ш. Х. К. в режим на СИО.
Жалбоподателите поддържат основание за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск, тъй като съдът постановил да се допусне извършването на съдебна делба върху недвижим имот, който е различен от описания в исковата молба – т.е. върху различен обект на собственост. Изразено е и становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението е поставен правния въпрос относно допустимостта на обжалваното решение, тъй като според жалбоподателите съществува вероятност същото да е недопустимо, а именно съдът е допуснал до делба обект на съсобственост, различен от заявения с исковата молба, че в процесния имот са изградени три самостоятелни обекта на собственост – три гаража според възраженията на жалбоподателите, а не един самостоятелен обект, представляващ гараж, депо, хангар със застроена площ от 38 кв.м., описан в исковата молба.
В писмен отговор ответницата по жалбата Т. К. Н. чрез адв. С. Б. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел че имотите предмет на съдебната делба са три гаража – гараж № 1/източен/ със застроена площ 18.52 кв.м., гараж № 2/среден/ със застроена площ от 18.52 кв.м. и гараж № 3/западен/ със застроена площ 22.23 кв.м. Прието е, че процесните гаражи са изградени в съсобствен имот на страните по делото.
От фактическа страна е установено, че бащата на ищцата Т. К. Н. К. И. К. придобил чрез покупко-продажба общо 2/3 ид.част от дворно място с площ от 339 кв.м., парцел *, им.* в кв.*по плана на [населено място], извършени с нот акт № */15.12.1960 г. и с нот. акт № */15.12.1960 г. с продавач по първия договор М. К. К.. Вторият договор, извършен с нот. акт № */1960 г. е за дарение на 1/3 ид.част от имота.
К. И. К. дарил на баща си И. К. К. с нот. акт № */29.12.1961 г. 1/3 от описания недвижим имот.
Установено е, че И. К. К. дарил на синовете си Н. И. К. и И. И. К. 1/3 ид.част от описания недвижим имот с нот.акт № */11.05.1962 г.
Съдът е приел, че Н. И. К. и И. И. К. са признати за собственици на основание давностно владение за 1/3 идеална част от описания недвижим имот с нот. акт № */05.07.1995 г. Към този момент имота е с обозначение парцел * в кв.* по плана на [населено място]. Прието е, че придобивното основание е осъществено през време на брака на Н. К. и М. К. и по време на брака на И. К. и Ш. К.. С оглед на това съдът е направил извода, че в режим на съпружеска имуществена общност Н. и М. К. са придобили 1/6 ид.част от имота, съответно И. и Ш. К. са придобили в реижм на СИО 1/6 ид.част от имота.
Прието е, че ответницата по жалбата Т. К. Н. е придобила 1/3 ид.част от дворното място на основание дарение от родителите си К. и Й. К., извършено с нот.акт № */24.11.2008 т., заедно със сутеренния етаж от триетажната със сутерен жилищна сграда, изградена в дворното място. Впоследствие К. и Й. К. дарили на Т. Н. с нот.акт № */06.11.2009 г. 1/3 ид.част от имот с идентификатор *, представляващ хангар, депо, гараж.
От правна страна съдът е приел, че страните по делото са съсобственици на дворното място в което се намират процесния обект при делбени части както следва – 1/3 ид.част за Т. Н., по 1/6 ид.част за Н. и И. К., 1/6 ид.част за съпрузите Н. и М. К. в режим на СИО и 1/6 ид.част на И. и Ш. К. в режим на СИО на основание давностно владение.
Съдът е приел, че не е учредено право на строеж между съсобствениците на дворното място. С разрешение за строеж № 70/18.984 г. на братята Н., И. и К. К. е разрешено да построят в процесното дворно място три броя масивни гаражни клетки. Прието е, че на място са изградени три гаража в съответствие с издаденото разрешение за строеж.
От изслушаната СТЕ е установено, че на място съществуват три гаражни клетки, построени една до друга, обособени като самостоятелни обекти с преградни стени с са описани като – гараж № 1/източен със застроена площ 18.52 кв.м., гараж № 2/среден/ със застроена площ 18.52 кв.м. и гараж № 3 /западен/ със застроена площ 22.23 кв.м.
Според въззивния съд на представената по делото скица от 23.10.2009 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] не е отразено действителното фактическо положение за съществуващите на място гаражи. На скицата е отразен един обект, описан като хангар, депо, гараж.Съдът е приел, че описания в исковата молба имот и този в заключението на вещото лице са един и същи, че се касае за един и същ обект на правото на собственост с различно описание и индивидуализация. С оглед на това е прието за неоснователно възражението за нищожност на сделката, извършена с нот. акт № */2009 г. поради липса на предмет. Съдът е приел, че към момента на сделката имота е съществувал и поради това идеална част от него е могла да бъде прехвърлена в полза на ищцата.
Прието е, че следва да се допусне съдебна делба върху три самостоятелни обекти – гаражи, които на осн.чл.92 ЗС са съсобствени между страните. Делбените части на страните са определени както следва – 2/6 ид.части за Т. Н., по 1/6 ид.част за Н. К. и И. К., 1/6 ид.част общо за Н. и М. К. в режим на СИО и 1/6 ид.част за И. и Ш. К. в режим на СИО.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Поставеният въпрос касае индивидуализация на допуснатия до делба имот със съответните характеристики към момента на постановяване на съдебното решение. Въззивният съд е допуснал до делба имот, с индивидуализация като три гаража със съответно местоположение, граници и площ на всеки от тях. Индивидуалните характеристики на всеки обект съдът е приел, че следва да са актуалните – към момента на постановяване на съдебното решение. Настоящият съдебен състав преценява, че не са налице данни за налична вероятност въззивното решение да е постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, съответно за постановено решение по нередовна искова молба, от което да се изведе извода за вероятност решението да е недопустимо.
С оглед на изложеното не се установява соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Като взема предвид изхода на спора съдът намира, че в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 1500 лв. разноски за настоящото производство по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1420/28.10.2011 г. по в. гр. дело № 1625/2011 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 27915/07.12.2011 г., подадена от ответниците Н. И. К., И. И. К., М. Т. К. и Ш. Х. К., всички чрез адв.И. Д., с адрес за призоваване [населено място], [улица],ет.3, адв. Ив.Д..
Осъжда Н. И. К., И. И. К., М. Т. К. и Ш. Х. К., всички с адрес [населено място], [улица] да заплатят на Т. К. Н., съдебен адрес, [населено място], бул.”*” 165,ет.1 сумата 1500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: