Определение №189 от 11.5.2012 по ч.пр. дело №536/536 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 189

гр. София 11.05.2012 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 8 май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 536 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца К. П. Т. против определение № III-3698/29.09.2011 г. по ч.гр.дело № 1715/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 839/16.08.2011 г. по гр.дело № 778/2011 г. на Несебърския районен съд, с което е прекратено производството по гр.дело № 778/2011 г. на Несебърския районен съд.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяна на определението и връщане на делото на Несебърския районен съд за разглеждане на спора по същество.
В изложението към частната жалба жалбоподателят е възпроизвел разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК и счита, че са налице всички предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд. Изложени са доводи, че е отстранил нередовностите на исковата молба и че съдът е следвало да постанови решение по съществото на спора.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Жалбоподателят-ищец К. Т. е предявил иск с пр.осн.чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ, който е предмет на разглеждане на гр.дело № 778/2011 г. на Районен съд [населено място]. По изложените в исковата молба и в последваща молба-уточнение обстоятелства е поискал да се признае за установено по отношение на О. с.”З.” [населено място] правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, представляващ незастроено място, образуващо урегулиран парцел * в кв.* по плана на [населено място], общ.Н., обл. Б. с площ от 505 кв.м.
Прието е, че правото на иск е погасено, тъй като исковата молба е подадена след изтичане на установения от закона преклузивен срок. Посоченият срок съобразно разпоредбата на пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/Д.в.бр.13/2007 г./ е изтекъл на 14.05.2007 г., а исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 14.07.2011 г.
С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за процесуална недопустимост на предявения иск и за прекратяване на производството по делото на това основание. С обжалваното определение е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд, тъй като в изложението към частната жалба жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който въззивният съд е разрешил при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280,л.1,т.1,2 и т.3-та ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение. ВКС не е длъжен да го изведе от изложението към касационната частна жалба, но може да го уточни и конкретизира. В настоящият случай жалбоподателят не е посочил ясно и точно правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, включен в предмета на спора и съответно да е обусловил правните изводи на Бургаския окръжен съд. Такъв въпрос не може да се доуточни и конкретизира от изложението, нито от обстоятелствената част на частната жалба. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3 ГПК. Всички доводи в изложението касаят правилността на обжалваното определение и са основания за касационна отмяна при разглеждане на касационната частна жалба по същество, но само ако се допусне касационно обжалване, основание за което съдът намира, че не е установено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на определение № III-3698/29.09.2011 г. по ч.гр.дело № 1715/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 839/16.08.2011 г. по гр.дело № 778/2011 г. на Несебърския районен съд, с което е прекратено производството по делото по касационна частна жалба вх. № 12786/10.10.2011 г. подадена от К. П. Т. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез адв. Н. Т., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top