О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София 02.05.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 113 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците С. П. Н. и М. Л. Н. против решение от 31.07.2009 г. по гр.дело № 1675/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 26.01.2000 г. по гр.дело № 30/99 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск против [фирма] [населено място] и [фирма] с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че жалбоподателите-ищци са собственици на гараж № 32, находящ се в [населено място], [улица], като неоснователен.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила.
Ответниците по жалбата [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], правоприемник на [фирма] [населено място] не са изразили становище по жалбата.
В изложението са формулирани въпросите – нарушение от въззивния съд на разпоредбите на Наредбата за държавните имоти – чл. 109, чл.111, чл.113 и чл.130, на разпоредбите на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията – чл.5, чл.10,чл.18а, на разпоредбите на Постановление № 309/28.12.96 г. на МС от 28.12.96 г. за допълнение на Правилника за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, на Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, на Закона за задълженията и договорите, на Конституцията на РБългария – чл. 120,ал.1 и 2, на Закона за собствеността, на ГПК, на ТЗ – чл. 261,263, чл.268 и др., че изводите на въззивния съд в обжалваното решение са неверни, че решението е противоречиво и необосновано по отношение на дългия срок на владение, че според жалбоподателите е установено добросъвестно владение от тях по отношение на спорния гараж за период от 20 години. Жалбоподателите излагат доводи, че процесния гараж не е включен в капитала на [фирма], което според тях е видно от акта за преобразуването на СО”Х.”. В изложението са мотивирани доводи, че въззивното решение противоречи на разпоредбите на чл.50, ал.2 и ал.3 на ПМС 53/79 г. Цитирана е и практика на ВКС, в противоречие, с която според жалбоподателите е постановено обжалваното решение – решение № 533/30.06.99 г. по гр.дело № 125/99 г. на ВКС II г.о., решение № 802/05.08.98 г. по гр.дело № 142/97 г. на ВКС. Според жалбоподателите предварителния договор за продажба на недвижим имот – за случая документи по чл.82 от ППЗДС за гараж № 32 следва да се приравнят в приложното поле на чл.19,ал.3 ЗЗД и следва да се обяви за окончателен, че в случая приложените по делото документи съдържат всички елементи на един предварителен договор.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено отменително решение № 406/17.05.2007 г. по гр. дело № 3216/2004 г. на ВКС IV г.о.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че със Заповед № 198/24.08.1978 г. на Председателя на ИК на РНС, утвърдена от председателя на ИК на СГНС както и договор от 01.12.1978 г., сключен между РНС”В.Л.” и Ж.”В.” и Д. „Х.” е отстъпено право на строеж върху държавна земя за построяване на подземни гаражни клетки – 17 бр. до съществуващите такива в жилищен блок на [улица] в [населено място] с обща квадратура 562.85 кв.м. Правото на строеж е реализирано и гаражите са били изградени. С протокол от 28.03.79 г. между Д.”Х.” и Ж. „В.” гаражите са разпределени и гараж № 32 е разпределен на Д.”Х.”.
Прието е, че със заповед № 1281/30.07.1981 г. на Ген.директор на Д.”Х.” С. на жалбоподателят С. Н. и семейството му са настанени като наематели в гараж № 32 на осн.чл.3 и чл.18 ЗНО. За периода 1990-1999 г. жалбоподателят заплащал данъци и такси за гараж № 32.
Въззивният съд е приел, че с молба от 08.12.1978 г. до директора на Д.”Х.” жалбоподателят С. Н. поискал разрешение да закупи един ведомствен гараж, в който е настанен, тъй като притежава личен автомобил.
Жалбоподателят е представил декларация с нотариална заверка на подписа, с която е декларирал съгласието си да закупи гаражна клетка № 32, находяща се в [населено място], [улица] по цени, към момента на изпълнение на строителството.
Прието е, че с писмо до РНС”В.Л.” от Д.”Х.” е дадено съгласие на осн.чл.111 НДИ/отм. /за продажба на процесня гараж на жалбоподателя, че последния го е получил със заповед от 30.07.81 г., има трудов стаж в системата на Д. и продължава да работи. С аналогично съдържание е писмо изх. № РД-22-1106/20.02.1991 г. от Председателя на СО”Х.” до [община]. Установено е, че жалбоподателят С. Н. е заплатил за покупката на гаража сумата 4000 лв. на 24.07.1990 г., за което е приложена и вносна бележка.
Въззивният съд е приел, че със заповед № РД-СК-25/14.05.1991 г. на Министъра на строителството, архитектурата и благоустройството е прекратено СО”Х.” С. от датата на обнародване в държавен вестник на решенията за съдебна регистрация на посочените фирми, като активите и пасивите на прекратеното обединение се поемат от новообразуваните фирми, една от които е и „Х.-*” С..
Установено е, че с решение от 14.06.1993 г. по ф.дело № 3799/93 г. на СГС е вписано [фирма] с държавно имущество и с решение от 28.05.97 г. е вписано вливането на [фирма] в [фирма].
С писмо от 03.05.96 г. на управителя на [фирма] до [община] е дадено съгласие за закупуване на процесния гараж № 32 от жалбоподателя С. Н..
Прието е, че с писмо изх. № 26-00-364/27.10.98 г. на министъра на Регионалното развитие и благоустройството до управителя на [фирма] е посочено, че дава съгласие за извършване на продажби на ведомствени гаражи, находящи се в [населено място], [улица], един от които е и процесния гараж № 32 на С. Н. с пазарна оценка не по-ниска от определената от лицензиран оценител от 6 573 000 неденом.лв.
С акт за частна държавна собственост № */04.12.1997 г. за гаражи-монолитни подземни, находящи се на [улица], [жилищен адрес] от които и гараж № 32 със застроена площ от 23.94 кв.м. е удостоверено включването на същите в капитала на [фирма] с отбелязване, че на осн.заповед № РД-0214-479/16.03.99 г. на министъра на Р. гаражите се прехвърлят на [фирма].
Прието е, че с влязло в сила решение от 21.02.2005 г. по гр.дело № 5446/2003 г. е отменено решение на СРС от 23.06.2003 г. и е унищожен договор за наем от 01.12.97 г. на гараж № 32 със страни [фирма] наемодател и С. Н. наемател, като сключен при измама и заплашване.
Със заповед № РД-02-14-479/16.03.99 г. на министъра на Р. е наредено отписване на правото на собственост върху дълготрайни материални активи, включени в баланса на [фирма] и прехвърляне съгласно приложен опис и увеличение с тях на основния капитал на [фирма] чрез записване на нови дялове. Съответно в описа към заповедта е отразен и процесния гараж.
Възоснова на показания на разпитани по делото свидетели е прието, че жалбоподателите ползват процесния гараж от 1975 г., че никой не им оспорва собствеността на същия.
От правна страна съдът е приел за наеустановено жалбоподателите да са придобили правото на собственост върху процесния гараж чрез придобивния способ – покупко-продажба. Прието е, че не е установен фактическия състав на чл.129 НДИ/отм./ – не е сключен писмен договор за продажба на процесния гараж, че не е установено наличието на разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, съответно разрешение на колективния орган за управление на стопанската организация за посочване на купувач, не е издадена и заповед на председателя на ИК на ОбНС. Прието е, че не е установено и да е извършена продажба на процесния гараж държавна собственост при условията на чл.49 ЗДС в сила от 01.06.96 г. от Областния управител. С оглед на това съдът е направил решаващия извод, че ищците не са собственици на процесния параж на основание договор за продажба.
Относно заявеното придобивно основание давностно владение съдът е приел, че жалбоподателите-ищци като наематели на процесния гараж по ЗНО с начален момент от 1980 г. са държатели, а не владелци на имота. Прието е, че не е установено по делото промяна на държането във владение, което да е манифестирано явно и недвусмислено.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателите са подавали молби до Д.”Х.” до СО”Х.-С.”, до С. о., до Областния управител за целия период от време и след подаване на исковата молба с искане за закупуване на процесния гараж. С оглед на тези действия съдът е направил извода, че не е манифестирана промяна на своенето на вещта като своя собствена. Прието е, че по този начин ищците не са оспорвали, че гаража е на ведомството, че те са негови наематели и са искали да го закупят. Според съда от приложените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесния имот е държавна собственост, че не е установено ищците да са демонстрирали своето намерение да своят имота за себе си, да са променили държането на същия по отношение на Д. Х. и впоследствие към правоприемниците на тази организация – [фирма] и [фирма].
Съдът е приел, че процесният гараж е държавна собственост до включването му в капитала на търговските дружества с държавно имущество, като е взел предвид разпоредбите на чл.86 ЗС, установяващи забрана да се придобива по давност вещ, социалистическа собственост. Съответно за периода от 1990-1996 г. не може да се придобие по давност вещ държавна или общинска собственост, а след 1996 г. вещ, която е публична държавна или публична общинска собственост. Съдът е взел предвид, че исковата молба е предявена спрямо първия ответник на 23.12.98 г., а спрямо втория на 16.06.99 г. и до предявяване на иска не е изтекъл 10-годишен давностен срок на владение – явно и непрекъснато с намерение за своене за да се придобие правото на собственост на основание давностно владение. Взети са предвид и разпоредбите на пар.1 от ЗР от ЗД на ЗС, с които е предвидено спиране теченето на давността за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г. за придобиване на държавни или общински имоти, като впоследствие крайният срок е продължен до 31.12.2011 г.
Прието е, че съставеният акт № */04.12.97 г. за частна държавна собственост е официален документ, който не е оспорен в хода на делото и се ползва с материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, който го е издал до доказване на противното. Според съда от този акт се установява, че имота е включен в капитала на [фирма] с държавно имущество и впоследствие е прехвърлен в капитала на [фирма] което дружество е с държавна участие. Прието е, че процесния гараж е собственост на последното дружество.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения установителен иск за собственост на процесния гараж.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съгласно даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е въпросът включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Последните са изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличие на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по делото.
В изложението на касаторите към касационната жалба, от доводите в касационна жалба вх. № 44672/28.08.2009 г., в касационна жалба вх. № 45449/04.09.2009 г., в допълнение към касационна жалба вх. № 9917/07.02.2011 г.,в молба допълнение вх. № 28185/30.03.2011 г. не съдържат ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, който е разрешен в обжалваното въззивно решение. Освен това от доводите в изложението и посочените допълнения към него не може да се уточни и конкретизира такъв правен въпрос. Всички поставени въпроси в изложението и в допълненията към него представляват такива по правилността на въззивното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези основания подлежат на преценка в друго отделно и различно производство по чл. 290 и сл.ГПК, но само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото съдът само преценява наличието на основания за допускане на касационно обжалване при ясно и точно формулиран правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда и е разрешен при някоя от хипотезите на т.1,т.2 или т.3-та на чл.280,ал.1 ГПК. Както се посочи касационно обжалване не следва да се допусне, поради липса на формулиран правен въпрос. С оглед и на това съдът не обсъжда цитираната практика на състави на ВКС в решение № 533/30.06.99 г. по гр.дело № 125/99 г. на ВКС II г.о., решение № 802/05.08.98 г. по гр.дело № 142/97 г. на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 31.07.2009 г. по гр.дело № 1675/2007 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 44672/28.08.2009 г., подадена от ищците С. П. Н. и М. Л. Н. и двамата с адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.2,ап.36, чрез адв.В. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: