5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 03.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3803 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
С определение №1858, постановено на 01.06.2016г. от Софийски апелативен съд, търговско отделение по ч.гр.д.№124/2016г. е оставена без уважение частната жалба на [фирма] с вх.№140282/16.11.2015г. срещу определение №20034 от 22.10.2015г. по гр.д.№8985/15 на СГС в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, а в частта, с която СГС е оставил без уважение искането на [фирма] съдът да отмени разпореждането си от 27.07.2015г. в частта, с която е определена дължима за довнасяне държавна такса в размер на 33721.54лв. подадената срещу определението на СГС частна жалба е оставена без разглеждане. Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че обжалваното определение противоречи на принципа на ефективна правна защита, на разпоредбата на чл.47 от Х. на основните права на ЕС, на практиката на С., както и на задължителната практика на ВКС.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4, §3 Д., от който зависи определянето на компетентния съд – специалния ред по ЗОДОВ /с правила за определяне на подсъдността по чл.7 ЗОДОВ/ или общият исков ред за реализиране на деликтна отговорност по ЗЗД /с правила за определяне на подсъдността в чл.115 ГПК и чл.108 ГПК/. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно в случаите, в които частноправен субект-юридическо лице, предявява иск срещу държавен орган за обезщетение на вреди, претърпени вследствие нарушение на правото на ЕС, чл.47 от Х. за основните права на ЕС следва ли да се тълкува като налагащ задължение за държавите-членки да разглеждат по същество искане за освобождаване от държавна такса и разноски /или за редуциране на същите/, въпреки че липсва националноправна норма, която да го предвижда.
Счита, че доколкото поставените процесуалноправни въпроси са свързани с тълкуването на правото на Европейския съюз, следва да бъде отправено преюдициално запитване до С. по следните въпроси:
1.Принципите на лоялно сътрудничество и на ефективна съдебна защита следва ли да се тълкуват като допускащи, в хипотезата на реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, да не бъде приложен националноправният процедурен ред за реализиране отговорността на държавата за вреди, предвиждащ проста държавна такса за юридически лица в размер на 25лв., а вместо това да бъде приложен „общ“ процедурен ред за реализиране отговорността за непозволено увреждане, предвиждащ заплащане на държавна такса от 4% от цената на иска, т.е. в конкретния случай 28 459.60лв.;
2.В случаите, в които частноправен субект-юридическо лице, предявява иск срещу държавен оран за обезщетение за вреди, претърпени вследствие нарушение на правото на ЕС, чл.47 от Х. за основните права на ЕС следва ли да се тълкува като налагащ задължение за държавите-членки да разглеждат по същество искане за освобождаване от държавни такси и разноски /или за редуциране на същите/, въпреки че липсва националноправна норма, която да го предвижда.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът Национална агенция за приходите изразява становище, че обжалваното определение е правилно по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът Върховен административен съд изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество, по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В частта, с която подадената от дружеството въззивна жалба е оставена без разглеждане:
В обжалваното определение е прието, че в частта, с която се обжалва отказът на първоинстанционния съд да отмени постановеното от него разпореждане за оставяне на производството по делото без движение и за довнасяне на държавна такса, частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Изложени са съображения, че определението, с което се оставя без движение производството по делото, както и определението по чл.283 ГПК, с което съдът отказва да измени или отмени определение поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като са определения по движението на делото, целящи да организират развитието на производството към постановяване на акт по съществото на спора, но не слагат край на процеса. Тези определения според въззивния съд не подлежат на отделно обжалване и правилността им се проверява при обжалване на акта, който слага край на производството по делото.
В тази част постановеното от въззивния съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Съгласно чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Актът, с който съдът оставя производството по делото без движение с указания за извършване на определени процесуални действия по отстраняване нередовностите на подадена искова молба, вкл. за заплащане на дължимата държавна такса, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично посочен в процесуалния закон като подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол. Не подлежи на самостоятелно обжалване и актът, с който съдът отказва да пререши въпроса за необходимостта производството по делото да бъде оставено без движение. Проверка по правилността на тези актове се осъществява при обжалване на актовете, които съдът е постановил по съществото на спора, респективно актовете, с които производството по делото е било прекратено. В настоящия случай производството по образуваното пред Софийски градски съд дело №8985/2015г. е все още висящо, поради което правилно въззивният съд е приел, че частната жалба, подадена срещу отказа на първоинстанционния съд да отмени акта, с който е определил дължимата за довнасяне държавна такса е процесуално недопустима.
В частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е отказано освобождаване на дружеството от заплащане на държавна такса в производството по делото:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Предпоставки за отправяне на преюдициално запитване до С., както и за допускане на касационно обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение, в частта касаеща искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК да намери приложение по отношение на юридически лица в общия исков процес.
Прието е, че подадената от дружеството молба не съдържа твърдения и доказателства за ограничени финансови възможности на дружеството и съдружниците. Изложени са също и съображения, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и гарантира реален достъп до правосъдие на физически лица, но не и на търговци, не се отнася до юридически лица, като прилагането й по аналогия е недопустимо поради изчерпателното изброяване на всички хипотези в процесуалния закон.
Даденото от съда разрешение на този процесуалноправен въпрос съответства на трайно установената практика на ВКС, според която разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК изрично сочи само физическите лица като свой адресат, т.е. като правни субекти, имащи правото да искат освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в исковото производство; тази разпоредба не намира приложение по отношение на юридическите лица и не може да се тълкува разширително; законът не въвежда подобна привилегия за търговските дружества, тъй като с оглед сигурността на търговския оборот и осъществяваната търговска дейност, те следва да притежават достатъчно средства, позволяващи им да покрият разходите за държавни такси по водените от тях или срещу тях дела / определение №128/26.02.2013г. по ч.гр.д.№47/2013г. на Четвърто ГО на ВКС; определение №271/14.03.2011г. по ч.т.д.№179/2011г. на Второ ТО на ВКС; определение №389/11.05.2012г. по ч.т.д.№66/2012г. на Второ ТО на ВКС/. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице и предпоставки за отправяне на преюдициално запитване по Съда на Европейските общности във връзка с поставения на разглеждане въпрос за възможността юридическо лице да бъде освободено от задължението за внасяне на държавна такса, както и от други разноски в производство по гражданско-правен спор.
На първо място следва да се отбележи, че разрешаването на поставения въпрос не може да бъде обвързано със задължението на Република България като държава-член на ЕС да осигури на всички правни субекти ефективни правни средства за защита пред съд при твърдяно нарушение на правото на ЕС. Тази възможност е гарантирана от българския законодател с разпоредбите на ЗОДОВ, включително по отношение на изискването за минимална държавна такса за разглеждането на подобни претенции /определение №269/08.05.2015г. по ч.гр.д.№1687/2015г. на Трето ГО на ВКС/. Извършената от първоинстанционния съд преценка за реда, по който следва да бъде разглеждана претенцията на дружеството-жалбоподател обаче не попада в обхвата на предметния контрол по настоящето частно гражданско дело – въпросът дали претенцията следва да бъде разглеждана по реда на ЗОДОВ или по общия исков ред все още не е окончателно разрешен и изразеното от първоинстанционния съд становище при даване на указания за отстраняване нередовностите на исковата молба на този етап от развитие на производството не подлежи на инстанционен контрол. Следователно преценката дали е налице връзка между общностното право и приложимата в настоящия случай процесуалноправна норма /чл.83, ал.2 ГПК/ касае принципно възможността юридическо лице да бъде освободено от задължението за заплащане на такси и разноски по граждански дела, разглеждани по установения в ГПК общ исков ред. Подобна връзка според настоящия състав не е налице, тъй като липсва разпоредба със задължителен характер на орган на ЕС, която да е от значение за правилното решаване на настоящия спор за дължимостта на държавна такса. Сочената от частния жалбоподател разпоредба на чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз установява изискване за ефективни правни средства за защита пред съд за всеки при нарушаване на негови права и свободи, гарантирани от правото на Съюза. Правото на юридическите лица на освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес обаче не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС. Както вече беше отбелязано, подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС, с какъвто обаче настоящият състав към този момент не е сезиран. В посоченото от частния жалбоподател решение на С. от 22.12.2010г. по дело С-279/09 е разгледана хипотеза, при която не съществува спор, че искането за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса /предоставяне на правна помощ/ е направено от юридическо лице по предявен от него иск за отговорност, основана на правото на ЕС. И макар заявената от [фирма] претенция да се основава на чл.4, §3 Д., в който случай производството следва да се развива по реда на ЗОДОВ /в какъвто смисъл е становището, изразено във вече посоченото по-горе определение №269/08.05.2015г. по ч.гр.д.№1687/2015г. на Трето ГО на ВКС/, доколкото извършването на преценката за правилността на дадените от първоинстанционния съд указания и изразеното от него становище за приложимия закон не попада в правомощията на ВКС по настоящето частно гражданско дело, следва да се приеме, че разпоредбата на чл.47 от Х. не би могла /на този етап от развитието на производството по делото/ да намери приложение при даването на отговора на поставения въпрос за принципната възможност юридическо лице да бъде освободено от задължението за заплащане на държавна такса в общия граждански процес.
Както е посочено и в мотивите към решението на С. по дело С-279/09, в правните системи на държавите-членки на ЕС липсва истински общ за всички принцип при предоставяне на правна помощ на юридическите лица, подобно задължаващо изискване не е установено и в практиката на Европейския съд по правата на човека, според който разликата в третирането по отношение възможността от освобождаване от такси и разноски /искане за предоставяне на правна помощ/ между търговските дружества от една страна, и физическите лица, както и юридическите лица с нестопанска цел, от друга страна, е с обективно и разумно основание.
Тези съображения според настоящия състав обосновават извода, че не са налице предпоставки за отправяне на преюдициално запитване по смисъла на чл.629 ГПК.
Разноски в полза на ответниците по частната жалба не следва да се присъждат, тъй като производството по делото все още не е приключило.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с подадената от [фирма] частна касационна жалба с вх.№9962/06.07.2016г. искане по чл.629 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейските общности.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1858, постановено на 01.06.2016г. от Софийски апелативен съд, търговско отделение по ч.гр.д.№124/2016г. в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] с вх.№140282/16.11.2015г. срещу определение №20034 от 22.10.2015г. по гр.д.№8985/15 на СГС в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма] частна жалба с вх.№9962/06.07.2016г. в частта, с която се иска отмяна на определение №1858/01.06.2016г. по ч.гр.д.№124/2016г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказа на първоинстанционния съд да отмени разпореждането си от 27.07.2015г., с което е определена дължима за довнасяне държавна такса.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: