О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 25.07.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №411 по описа за 2012 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. А. Н. от [населено място], срещу определение от 31.05.2012г. по в.ч.гр.д.№1558/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 04.05.2012г. по ч.гр.д.№6835/2012г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Т. Н. по чл.61, ал.1 ЗН.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Т. Н. по чл.61, ал.1 ЗН за вписване на приемане на наследство по опис, останало след смъртта на починалия на 01.11.2011г. негов баща, А. Н. Н., като просрочена.
Въззивният съд е приел, че молбата е просрочена – подадена след изтичане на законовия тримесечен срок от узнаването на смъртта на наследодателя, който момент в случая безспорно е деня на смъртта. Приел е също, че не може да се иска удължаване на срока след като той е изтекъл.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи правен въпрос: „в кой момент може да се иска удължаване на срока за приемане на наследство по опис и следва ли молбата за удължаване на срока да бъде депозирана преди изтичането на първоначалния тримесечен срок или при наличие на основателни причини може да бъде депозирана и след този срок”. Счита, че е налице основание по чл.280, ал.1,1 т.3 ГПК – поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Доводите са неоснователни. Разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗН не е неясна, неточна или противоречива и по приложението й има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено обжалваното въззивно определение. С решение №43 от 02.06.2011г. по гр.д. № 683 /2010г. на ВКС, ІІг.о. е прието, че срокът по чл.61 ал.1 ЗН е съдебен, процесуално-правен , тъй като касае определен период от време , в който може да бъде сезиран районния съд , за извършване на определени процесуални действия, може да бъде удължаван, по принцип давностните срокове се характеризират с това , че в определения период от време е налице бездействие на носителя на субективното право . Преклузивните , пресекателни или прекратителни срокове – прекрaтяват самото право – т.е с тяхното изтичане , субектът в чиято тежест е вменено спазването му , губи това право .В хипотезата на чл. 61 ал.1 ЗН наследникът губи правото да приеме наследството по опис , а като правна последица – в производство по чл. 31 ал.1 ЗН молителят-ищец губи възможността предявеният от него иск за възстановяване на накърнена запазена част срещу трето лице-бенефициер на безъзмездното разпореждане , т.е. извън лицата , призовани към наследяване, да бъде уважен. С определение № 161 от 9.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 14/2010 г., I г. о., ГК, е прието, че искането за продължаване на изтекъл вече срок по чл.61, ал.1 ЗН не може да бъде уважено.
Частният жалботодател е поставил и други правни въпроси, които обаче не са разрешени с обжалваното определение, нито са от значение за конкретното дело, поради което не съставляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивния акт.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 31.05.2012г. по в.ч.гр.д.№1558/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 04.05.2012г. по ч.гр.д.№6835/2012г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Т. Н. по чл.61, ал.1 ЗН.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: