О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 28.01.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 834 по описа на Върховния касационен съд за 2018 год. на І г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 204 от 19.06.2017 год. по гр. д. № 1340/2016 год. Старозагорският окръжен съд като въззивна инстанция, във втората фаза на делбата, е потвърдил първоинстанционното решение № 22 от 08.01.2016 год. по гр. д. № 1796/1996 год. на Старозагорския районен съд, с което е извършена делбата, като имотите са разпределени между съделителите на основание чл. 292 ГПК /отм./ както следва: в дял на ТПК „Колектив – 945“ е поставена масивна административно – стопанска сграда в [населено място], [улица], включваща: четириетажна монолитна сграда № 1 с идентификатор ………, със застроена площ – 894.00 кв. м. и разгърната застроена площ – 3848.00 кв. м.; сграда № 2 с идентификатор ………… със застроена площ – 73.00 кв. м.; шивашко ателие в [населено място], [улица], представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……….. със застроена площ – 166.25 кв. м.; шивашко ателие в [населено място], [улица] площ от 182 кв. м., включващо: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………….. със застроена площ – 73.68 кв. м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………. със застроена площ – 39.08 кв. м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор …………… със застроена площ – площ 49.50 кв. м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор …………… със застроена площ – 19.74 кв. м. В дял на ТПК „Колектив – 2“ е поставено шивашко ателие в [населено място], [улица], представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор …………. със застроена площ – 81 кв. м. В общ дял на „Мобил Трейд Груп“ ООД, „Рони“ ЕООД и ТПК „Европа – Е – 2008“ е поставено шивашко ателие в [населено място], [улица], представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………….. със застроена площ – 109.50 кв. м. ТПК „Колектив – 2“ е осъдено да заплати на ТПК „Колектив – 945“ сумата от 8 955.00 лв. за уравнение на дяловете. „Мобил Трейд Груп“ ООД, „Рони“ ЕООД и ТПК „Европа – Е – 2008“ са осъдени да заплатят на ТПК „Колектив – 945“ 46 018.00 лв. за уравнение на дяловете, както и сумата от 1 078 427.27 лв. обезщетение за лишаване от ползване на делбени имоти за периода от 23.07.2007 год. до 28.02.2015 год., като до претендирания размер от 1 150 748.82 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. ТПК „Европа – Е – 2008“ е осъдена да заплати на ТПК „Колектив – 2“ сумата от 45 528.48 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбени имоти за периода от 01.01.2009 год. до 01.05.2015 год., като искът е отхвърлен в останалата част до претендирания размер от 100 376.33 лв. „Мобил Трейд Груп“ ООД , „Рони“ ЕООД и ТПК „Европа – Е – 2008“ са осъдени да заплатят и държавни такси върху стойността на дяловете им, както и по предявения иск за обезщетение. Държавни такси са присъдени в тежест и на останалите съделители.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби, подадени в срока по чл. 283 ГПК, от ТПК „Европа – Е – 2008 “, ЕИК200525174, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявана от председателя на управителния съвет К. И. З., чрез пълномощник адвокат А. С., „Мобил Трейд Груп“ ЕООД, ЕИК123642488, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано и управлявано от П. Т. Р., чрез адвокат М. А., и „Рони“ ЕООД, ЕИК 126636845, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. А. С. , чрез адвокат П. Т., с оплаквания за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В касационната жалба на ТПК „Европа – Е – 2008“ се правят възражения за неправилност на решението, тъй като делбата е извършена без да се отчетат всички настъпили след влизане в сила на решението по допускането й правнозначими промени в имотите, както и извършените преустройства, довели до промяна вида и увеличаване общия брой на обектите. Претенциите по сметки на ТПК „Колектив – 2“ са приети за съвместно разглеждане във втората фаза по извършване на делбата на второ редовно съдебно заседание, т. е. след преклузивния срок по чл. 283 ГПК /отм./. Съдът не се е произнесъл по възражението на касатора за настъпила погасителна давност, а предявените претенции за обезщетение за периода от 29.08.2008 год., след отхвърляне на иска за делба, до отмяната на това решение през 2011 год., са неоснователни – производството не е било висящо и за този период не би могло да се търси обезщетение за лишаване от ползване. Не е ясно на какво основание ТПК „Европа – Е – 2008“ и „Мобил Трейд Груп“ ЕООД са осъдени да заплатят съвместно сумата по сметки, а размерът на претенцията надвишава стойността на имота, което противоречи на морала. Моли да се обезсили решението в частта по искането за сметки на ТПК „Колектив – 2“ и ТПК „Колектив 945“, а в останалата част да се отмени като незаконосъобразно, като се постанови ново по съществото на спора.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството сочи като основания за допускане на касационното обжалване тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 год./ по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът да конституира във втората фаза на делбата като частен правоприемник собственик, придобил имотите, предмет на делбата след приключване на първата фаза на делбата с влязъл в сила съдебен акт, с който делбата не е била допусната, по отношение на който собственик решението по допускане на делбата няма сила, и след като при възобновяване на първата фаза същият не е бил конституиран като страна?; 2. След като процесуалният представител на ищеца е направил изявление в първото заседание от втората фаза на делбата, че сметки няма да бъдат уреждани по отношение на заличен съделител, това има ли действие и спрямо конституирания като страна след първото съдебно заседание частен правоприемник на въпросния заличен съделител?; 3. Следва ли съдът да присъжда обезщетение за лишаване от право на ползване за период от време, през който е налице окончателен акт за недопускане на подялба на имоти и преди неговата отмяна?
В касационната жалба на „Мобил Трейд Груп“ ЕООД са развити оплаквания срещу въззивното решение, свързани с конституирането на дружеството като страна в делбеното производство. Касаторът счита, че спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.121, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 226, ал. 3 ГПК, тъй като е придобил част от спорните имоти не по време на висящността на делото за делба, а след постановяване на решение № 909 от 29.08.2008 год. по гр. д. № 3963/2007 год., ВКС, V г. о., с което искът за делба на ТПК „Колектив – 945“ е отхвърлен. Решението е недопустимо, постановено срещу страна, която не разполага с процесуална легитимация за участие в процеса, доколкото не е придобила имотите от съделителя – страна по делбата, а от други две юридически лица, което изключва качеството приобретател и частен правоприемник на заличената кооперация. Конституирането като страна в делбеното производство е в противоречие с мотивите на определение № 362 от 18.07.2016 год. по ч. т. д. № 1248/2016 год., ВКС, II т. о., в което е прието, че ако разпореждането със спорното право е извършено след влизане в сила на решението на ВКС, с което е отменено решението за допускане на делбата и вместо това искът за делба е отхвърлен, не е налице разпореждане със спорното право в хода на делбеното производство, тъй като същото е приключило с отхвърлянето на иска за делба. Според същото определение на ВКС придобитите права от третото добросъвестно лице през периода, през който не е висящо производство по съдебна делба, не могат да бъдат засегнати от отмяната на решението на ВКС, с което искът за делба е отхвърлен. Делбата във втората й фаза е недопустима, а производството е следвало да се прекрати, включително и в частта по предявените по реда на чл. 286 ГПК /отм./ претенции по сметки. Дружеството претендира и самостоятелни права върху част от делбените имоти. Твърди, че решението е произнесено свръх петитум – в дял е разпределено и правото на строеж върху поземлените имоти – право, което не е било допуснато до делба в производството по първа фаза. Въззивният съд е следвало служебно да изясни идентичността на имотите, допуснати до делба и имуществото, което реално се поделя, както и актуалния им регулационен статут към момента на разпределянето им, като назначи съдебно – техническа експертиза. Неизпълнението на това процесуално задължение противоречи на указанията на ТР № 1 от 04.01.2001 год. по т. д. № 1/2000 год., ОСГТК, ВКС и решение № 246 от 25.10.2012 год. по гр. д. № 289/2012 год., ВКС, ІІ г. о.
Във връзка с претенциите по сметки се излагат съображения, че размерът на определеното обезщетение противоречи на ТР № 7 от 02.11.2012 год. по т. д. № 7/2012 год., ОСГК, ВКС, неполучените наеми представляват граждански плодове и разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС не намира приложение, освен това липсват данни ищцовите кооперации да са поискали обезщетение за периода от 2011 год. до 2015 год. Въззивният съд не е обсъдил предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗС, както и че обезщетението се дължи от деня на писменото поискване – решение № 99 от 13.05.2016 год. по гр. д. № 83/2016 год., ВКС, І г. о. /отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС/. В случая не са отправяни претенции за обезщетение към касатора, той не е владял 3 – ти и 4 – ти етаж от административната сграда, а при допускане на делбата е следвало да се установи кой съделител кои имоти ползва. Като не е сторил това, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика – решение № 271 от 15.06.2011 год. по гр. д. № 958/2010 год., ВКС, І г. о., решение № 37 от 05.03.2015 год. по гр. д. № 4786/2014 год., ВКС, І г. о. Предявеното в първото съдебно заседание на 19.12.2011 год. искане за сметки е било изначално недопустимо, насочено срещу несъществуващ правен субект – заличен съделител – ТПК „Колектив“, а предявеното такова във второто открито заседание е било преклудирано. Освен това за периода от 29.08.2007 год. до 2011 год. не би могло да се начислява обезщетение. Непроизнасянето по наведени от касатора оплаквания е в противоречие с решение от 19.02.2015 год. по гр. д. № 3050/2014 год., ВКС, ІV г. о.
Изложени са съображения за необходимост от вписване на исковата молба за делба. Твърди се, че към момента на закупуване на процесните недвижими имоти касаторът е бил добросъвестно лице по смисъла на чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./, тъй като не е знаел и е нямало как да знае за водения имуществен спор при липса на вписана искова молба.
Дружеството поддържа, че са налице касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да конституира във втората фаза на делбата като частен правоприемник собственик, придобил имотите, предмет на делбата след приключване на първата фаза на делбата с влязъл в сила съдебен акт, с който делбата не е била допусната, по отношение на който решението по допускане на делбата няма сила и след като при възобновяване на първата фаза същият не е бил конституиран като страна?; 2. Какво следва да е процесуалното поведение на страната, когато установи, че в хода на процеса съдът бездейства по отношение на нейната процесуална легитимация?; 3. Съществува ли законова пречка страна в процеса да сезира съда с молба относно липсата на абсолютна процесуална предпоставка за участието й като страна в производство за делба, за която съдът така или иначе следи служебно по време на целия процес?; 4. Изявлението на процесуалния представител на ищеца по искането за уреждане на сметки във втората фаза на делбата, „че сметки няма да бъдат уреждани по отношение на заличен съделител“, има ли действие и спрямо конституирания като страна след първото съдебно заседание частен правоприемник на въпросния заличен съделител?; Имат ли действие тези изявления спрямо лице, което въпреки, че не е обвързано от решението по допускане на делбата, е конституирано като страна по делото?; 5. Има ли сила определението на съда, с което е разпределено привременно ползване на делбени имоти, след влизането в сила на решението на ВКС, с което делбата не е допусната и преди отмяната на този окончателен акт?; Следва ли съдът да присъжда обезщетение за лишаване от право на ползване за период от време, през който е налице окончателен акт за недопускане на подялба на имоти и преди неговата отмяна? Касаторът иска отмяна на решението като недопустимо и прекратяване на втората фаза на делбеното производство по отношение на „Мобил Трейд Груп“ ЕООД, поради липса на процесуална легитимация, евентуално отмяна на решението като неправилно и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационната си жалба „Рони“ ЕООД поддържа неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение. Сочи, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, тъй като не е вписана съгласно чл. 112 ЗС – решението във втората фаза на делбата има конститутивно действие, и невписването на исковата молба противоречи на ТР № 3 от 19.07.2010 год. по т. д. № 3/2009 год. , ОСГК, ВКС. Развити са доводи, че липсва пасивна процесуална легитимация на дружеството – касатор, тъй като не е било налице правоприемство по смисъла на чл. 227 ГПК /чл. 120 ГПК /отм./, а е недопустимо съдът служебно да конституира страна в процеса при липса на заявено искане от ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставят се процесуалноправни въпроси, решени според касатора в противоречие с практиката на ВКС: 1. Подлежи ли на вписване искова молба, с която се предявяват претенции за прекратяване на съсобственост? /определение № 169 от 13.04.2009 год. по ч. гр. д. № 36/2009 год., ІІ г. о., ВКС, ТР № 3 от 2009 год., ОСГК, ВКС/; 2. Следва ли ищецът да посочи ответниците по иска, за да имат страните качеството на „надлежни страни“ в процеса или съдът сам може служебно да определя страните и да ги конституира като такива в гражданското производство? /решение № 531 от 12.12.2011 год. по гр. д. № 1536/2010 год., ВКС, ІV г. о., определение № 849 от 05.12.2011 год. по ч. т. д. № 684/2011 год., ВКС, І т. о./.
Ответниците по касационните жалби – ТПК „Колектив – 2“, ЕИК 123568835, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Г-н М.“ № 5, ет. 2, ап. 2, представлявана от председателя Д. Р. Р., чрез пълномощник адвокат Д. К., и ТПК „Колектив – 945“, ЕИК 123109060, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявана от председателя М. С. К., чрез адвокат В. Ц., в писмени отговори, считат жалбите за недопустими, по същество за неоснователни, като оспорват наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдят, че ответните дружества са изразили съгласие с конституирането си в делбеното производство, участвали са активно в процеса, поради което не е налице липса на процесуалноправна легитимация. Искането за сметки е заявено своевременно – в първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата съгласно чл. 286, ал. 1 ГПК /отм./, а въззивният съд е обсъдил възражението за погасителна давност. Претендират присъждане на направените пред инстанциите разноски.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото и доводите на касаторите в приложените изложения, намира следното:
С решение № 103 от 25.04.2007 год. по гр. д. № 661/2002 год. на Окръжен съд – Стара Загора е допусната делба между ТПК „Колектив – 945”, ТПК „Колектив” и ТПК „Колектив – 2” на недвижими имоти, находящи се в [населено място]: масивна административно – стопанска сграда на [улица]; шивашко ателие на [улица]; шивашко ателие на [улица]; шивашко ателие на [улица]/сега [улица]/ № 95 и шивашко ателие на [улица], при квоти: 266/285 ид. ч. за ТПК „Колектив – 945”, 10/285 ид. ч. за ТПК „Колектив” и 9/285 ид. ч. за ТПК „Колектив – 2”. С решение № 909 от 29.08.2008 год. по гр. д. № 3963/2007 год., ВКС, V г. о., въззивното решение е отменено и искът за делба е отхвърлен. На 17.09.2009 год. ТПК „Колектив“ е заличена от търговския регистър.
С решение № 38 от 27.01.2011 год. по гр. д. № 1343/2010 год., ВКС, I г. о., е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 909 от 29.08.2008 год. по гр. д. № 3963/2007 год., ВКС, V г. о., за отхвърляне на делбата и делото е върнато на ВКС за произнасяне по касационната жалба на ТПК „Колектив“ срещу решение № 103 от 25.04.2007 год. по гр. д. № 661/2002 год. на Окръжен съд – Стара Загора. По образуваното гр. д. № 438/2011 год. на ВКС, I г. о., е постановено определение № 400 от 24.10.2011 год., с което касационното производство е прекратено. Прието е, че след като касаторът ТПК „Колектив“ е загубил своята правосубектност при заличаването му от търговския регистър и след като няма негови правоприемници, то не може да бъде страна в съдебния процес и производството по касационната му жалба следва да бъде прекратено, а делото – върнато на Окръжен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия във втората фаза на делбата.
С молба от 22.03.2013 год. ТПК „Европа – Е – 2008“ и други лица са поискали да бъдат конституирани като страна на основание чл. 227 ГПК, аналогичен на чл. 120 ГПК (отм.), като правоприемници на ТПК „Колектив“ за определената й квота от 10/285 ид. ч. от делбените имоти. С определение от 03.02.2015 год. на мястото на заличената ТПК „Колектив“ са конституирани частните правоприемници – „Мобил Трейд Груп“ ЕООД, „Рони“ ЕООД и ТПК „Европа – Е – 2008“, сега касатори.
Въззивното производство е висящо след обжалване на решение № 22 от 08.01.2016 год. на Районен съд – Стара Загора по втората фаза на делбата. Прието е, че делбата следва да се извърши между съделителите, вкл. частните правоприемници на заличената ТПК „Колектив“, [населено място], чрез съдебно разпределение на имотите по чл. 292 ГПК /отм./, доколкото съставянето и одобряването на разделителен протокол и тегленето на жребий би се явило много неудобно – делбените имоти са съществено различаващи по предназначение, площ, стойност, като квотите за всеки от съделителите са неравни. Според заключението на съдебно – техническата експертиза имотите са поделяеми съобразно правата на съделителите в съсобствеността, възможно е обособяването им в три реални дяла, като всеки съделител ще получи дял в натура, при което ще бъде спазен и основният принцип на делбата.
Относно възраженията на „Мобил Трейд Груп“ ЕООД и „Рони“ ЕООД за липса на процесуална легитимация и необходимост от частично прекратяване на делото за делба, въззивният съд е приел, че обявяването в ликвидация и заличаването през 2009 год. на съделителя ТПК „Колектив“, [населено място], е станало след като делбените имоти на заличената ТПК са били разпределени между частните правоприемници. Материалното правоотношение е възникнало за „Мобил Трейд Груп“ ЕООД по време на висящия процес по касационна жалба пред ВКС. С нотариални актове от м. юни 2008 год. „Арест тур” ООД, с управител С. А., е придобил имотите от ТПК „Колектив“, като ги е прехвърлил впоследствие на „Мобил Трейд Груп“ ЕООД по време на висящия делбен процес пред ВКС /разпореждането на съделителя ТПК „Колектив” е преди постановяването на отхвърлителното решение № 909 от 29.08.2008 год. по гр. д. № 3963/2007 год., ВКС, V г. о./. В последното и в решение № 307 от 08.07.2002 год. по гр. д. № 163/2002 год., ВКС, 5 чл. състав, е прието, че и трите кооперации – съделители не са възстановени по смисъла на §1 от ПЗР на ЗК. Процесуалната легитимация на частните правоприемници е възникнала на основание чл. 120 ГПК /отм./ при наличие на всички необходими предпоставки, като следва да се вземат предвид задължителните указания в т. 3 от ТР № 3 от 2013 год. на ОСГК на ВКС – при извършено разпореждане със спорно право от съделител в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК, съответно чл. 121 ГПК /отм./. За правоприемниците съществува правен интерес от участие по делбеното дело, те не са направили и отказ от спорното право по реда на чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./. Следва да се има предвид особеният характер на страната в делбения процес, която е едновременно и ищец, и ответник. Още повече, че съобразно чл. 75, ал. 2 ЗН когато делбата е извършена без участието на някой съделител /съответно негови универсални или частни правоприемници/, тя се явява изцяло нищожна. Не е налице законно основание да се поиска заличаване на страната в делбения процес само по нейна воля, както и когато тя пожелае в хода на процеса.
За неоснователно е прието възражението, че исканията за уреждане на сметки по чл. 286 ГПК /отм./ са погасени по давност. Съдът е отчел, че с молба от 19.12.2011 год. на ТПК „Колектив – 945“ пред Районен съд – Стара Загора е направено искане за уреждане на сметки по чл. 286 ГПК, с което е прекъсната и погасителната давност за вземането /изискуемо от решението на ВКС от 23.07.2007 год., като от 22.07.2007 год. е започнала да тече 5 – годишната погасителна давност/. Обстоятелството, че след това не е бил даден ход на делото е без значение, тъй като искането за уреждане на сметки е било предявено по делото и от този момент се счита за неразделна част от него. С определение № 2558 от 18.09.2012 год. по делбеното дело районният съд е допуснал разглеждането на исканията по сметки между съделителите. Претенциите на ТПК „Колектив – 945“ от 19.12.2011год. са уточнени до първото заседание във втората фаза на делбата, каквото е императивното изискване на чл. 286 ГПК /отм./.
Относно оплакванията срещу присъденото обезщетение за ползване на делбените имоти съдът е приел, че с определение от 25.04.2007 год. по гр. д. № 661/2002 год. на Окръжен съд – Стара Загора по искане на ищеца ТПК „Колектив – 945“ и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ е разпределено привременното ползване на делбените имоти. С влязло в сила определение № 1671 от 11.06.2013 год. по гр. д. № 1796/1996 год. Районен съд – Стара Загора е отказал да уважи искането за отмяна на допуснатите през 2007 год. привременни мерки. Влязлото в сила определение за привременно ползване на недвижимите имоти, предмет на делбата, прави основателно искането за сметки на ТПК „Колектив – 945” и ТПК „Колектив – 2” по реда на чл. 286 ГПК /отм./, като правилно е определен и размерът на обезщетението – 1 078 427.27 лв., съответно 45 528.48 лв., предвид неоспореното от страните заключение на икономическата експертиза.
Върховният касационен съд, в настоящият състав, след постановяване на определението с № 133 от 7.06.2018 год. за отвод на двама от членовете на предходния съдебен състав, на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, при проверката за наличие на релевираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, намира следното:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният от касаторите ТПК „Европа-Е-2008” и [фирма] правен въпрос относно задължението на съда да конституира във втората фаза на делбата като частен правоприемник собственик, придобил имотите, предмет на делбата след приключване на първата фаза на делбата с влязъл в сила съдебен акт, с който делбата не е била допусната, по отношение на който собственик решението по допускане на делбата няма сила, и след като при възобновяване на първата фаза същият не е бил конституиран като страна, представлява обуславящ изводите на въззивния съд въпрос с оглед произнасянето по извършване на съдебната делба по способа на чл. 292 ГПК /отм./ при участие на касаторите като съделители, конституирани във втората фаза на делбеното производство. Несъмнено е, че е налице влязло в сила решение, с което е делбата е допусната между ответниците в настоящето производство и праводателя на касаторите – ТПК „Колектив”, впоследствие заличена в регистъра. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, то обвързва съгласно чл. чл. 297, 298 и 299 ГПК, респ. чл. чл. 220, 221 и 224 ГПК /отм./ както страните и техните наследници и правоприемници, така и съда, който го е постановил и всички останали съдилища в страната. То е задължително както относно допуснатите до делба имоти, така и относно лицата, между които следва да се извърши същата и определените им дялове, в който смисъл е налице непротиворечива съдебна практика /напр. Р № 112 от 7.11.14 год. по гр. д. № 1394/14 год. ІІ г. о., Р № 911 от 11.01.11 год. по гр. д. № 1625/2009 год. І г. о., Р № 487 от 5.07.10 год. по гр. д. № 1247/2009 год. І г. о., Р № 337 от 10.10.11 год. по гр. д. № 666/10 год. І г. о. и др./. В случая, с влязлото в сила решение по допускане на делбата са установени правата на съделителите, и частният правоприемник на единия от тях следва да участва във втората фаза на делбата, като правата му са в обема на признатите с решението на неговия праводател, тъй като е обвързан от силата на пресъдено нещо на същото. Обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата е и делбеният съд, който следва да го зачете по отношение предмета, страните и квотите им, като следва да се съобрази с настъпилото по време на висящността на спора правоприемство. А такова е настъпило с оглед установените по делото факти за разпореждане с делбените имоти от един от съделителите по време на висящността на производството /касационното обжалване на въззивното решение, с изключение разпоредителната сделка по нот. акт № 30 от 23.12.2008 год., която е извършена след отхвърлителното решение по иска за делба /Р 909 от 29.08.2008 год. по гр. д. № 3963/2007 год. на ВКС/. Независимо от последното обстоятелство, приобретателят по нея, касаторът ТПК „Европа-Е-2008” с нарочна молба /от 22.03.2013 год./ е поискал конституирането си като страна във втората фаза на делбеното производство, съгласно чл. 227 ГПК, респ. чл. 120 ГПК /отм./, като правоприемник на заличената ТПК „Колектив” за определения й дял от 10/285 ид. ч., а касаторът „М. Т. Г.” е обвързан от разпореждането на съделителя в хода на висящността на делбата, независимо, че е последващ приобретател и независимо от момента на придобиването на имотите от него.
Произнасянето по поставения правен въпрос не противоречи на задължителната съдебна практика – т. 3 от ТР № 3/2013 год. по т. д. № 3/2013 год. ОСГК на ВКС съдържа разяснения по въпросите, свързани с правоприемството по време на висящо дело за делба, съгласно които приобретателят по правна сделка, извършена след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател със съгласието на всички съделители. След влизане в сила на решението по допускане на делбата /както е в случая/ във фазата по извършване на делбата приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса, а може да участва като главна страна, като встъпи по реда на чл. 225 ГПК, респ. чл. 181 ГПК /отм./. По този начин силата на пресъдено нещо ще обвърже както участващите в делбеното производство, така и приобретателя, вкл. и в отношенията помежду им по тези въпроси. В отношенията им от материалноправна гледна точка обаче правата върху прехвърлената идеална част ще се считат права на приобретателя, поради което с влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на приобретателя, и то независимо дали е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето е останало неизвестно за съда.
Няма основание да се отрече приложението на горното тълкувателно решение по отношение на настоящия казус, характеризиращ се с тази специфика, че след разпореждането с делбените имоти съделителят, прехвърлител е загубил правосубектността си, поради заличаването му от регистъра. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 75 от 27.02.12 год. по гр. д. № 741/2011 год. ІІ г. о. на ВКС е прието, че с оглед особеностите на делбеното производство и на обстоятелството, че след извършеното прехвърляне на права прехвърлителят участва в производството като процесуален субституент на приобретателя, следва да се приеме, че и във втората фаза на делбата следва да бъдат отчетени и съобразени материалноправните последици от извършеното разпореждане с права, които са и съдебно признати – с решението по допускане на делбата делът на прехвърлителя е определен и признат. Съдът се е позовал и на чл. 75, ал. 2 ЗН, както и на чл. 226, ал. 3 ГПК, съгласно който постановеното решение ще съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя при съответното отразяване в диспозитива на решението.
В горния смисъл са и постановените определения № № 705 от 22.12.2014 год. по гр. д. № 2052/2014 год. ВКС, І г. о. и 638 от 22.11.2015 год. по ч. гр. д. № 5414/2015 год. ВКС, ІІІ г. о.
В случая спецификата касае факта, че към датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят, прехвърлил делбените имоти, е заличен от регистъра, следователно неправосубектен, поради което и правоприемниците му, ако не бъдат конституирани в делбата, правата им не могат да бъдат защитени чрез участието на прехвърлителя им, техен процесуален субституент /последният вече не съществува като субект/, т. е. делбеният съд е длъжен да съобрази наличие на условията на чл. 120 ГПК /отм./, респ. чл. 227 ГПК за участие на правоприемниците във втората фаза на делбеното производство. Но съотношението между правата на съделителите по влязлото в сила решение по допускане на делбата съществува, като правата на приобретателите при извършеното разпореждане от заличения съделител са в обема на признатите права на последния с това решение по допускане на делбата. Действително, това съотношение на правата може да се промени, но само ако се установи с влязло в сила решение в производство с участието на всички съделители липсата на съсобственост. Докато делбеното производство е висящо това решение следва да бъде съобразено от решаващият съд, в противен случай същото би било основание за отмяна на влязлото в сила решение по делбата. При данните за разпореждане с делбените имоти от един от съделителите по време на висящността на производството, влязлото в сила решение по допускане на делбата има сила на пресъдено нещо в отношенията между страните и техните универсални и частни правоприемници, които участват във втората фаза на делбата, а евентуалният спор на конституирания правоприемник /с оглед заличаване на съделителя, прехвърлител на спорното право/ с предмет делбеното имущество няма преюдициално значение за извършване на делбата /в този смисъл е и опр. № 4 от 9.01.2017 год. по ч. гр. д. № 3197/2016 год. ІV г. о. ВКС/.
Във въззивното решение не е отречена възможността извън делбения процес да се установят претендирани права относно делбените имоти, поради което и настоящият състав счита, че не се констатира противоречие в произнасянето по поставения правен въпрос с опр. № 362 от 18.07.2016 год. по ч. т. д. № 1248/2016 год. ІІ т. о. на ВКС. Не е налице и поддържаното от касаторите противоречие с цитираното решение № 387 от 29.09.2010 год. по гр. д. № 439/2009 год. на ІІ г. о. ВКС, доколкото не са налице факти за настъпила промяна в материалноправното правоотношение и съсобствениците, представляващи пречка за извършване на делбата.
В заключение следва изводът, че произнасянето на въззивния съд по горния правен въпрос, обуславящ изводите му по извършване на съдебната делба с обжалваното решение, не противоречи на задължителната съдебна практика, поради което и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3