О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 09.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 967 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.05.2011 год. по гр. д. № 6247/2010 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение, е отменил решението от 27.07.2007 год. по гр. д. № 6/2007 год. на Софийския районен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Н. Ю. В. срещу Н. И. Ц. и Д. И. Д. иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК за предаване на жилище – апартамент № 104 в блок * /стар*/, във вх. „З” / означен на входа като */ на трети етаж в сградата, находяща се в [населено място], м. „К. с. – П. к.”, парцел * /нов */, кв. *.
Въззивното решение се обжалва от ищцата Н. Ю. В., чрез адвокат С. М., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и с искане за отмяната му.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба във формата на „молба”, касаторката поддържа становище, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за зачитане силата на присъдено нещо на влязло в сила решение между Ж. и настоящите ответници, без да се вземе предвид неучастието на касаторката в това производство и без да се изследва въпроса за придобивната давност от момента на възникването на годен обект на правото на собственост, противоречи на приетото в друго влязло в сила решение с № 117 от 26.04.2011 год. по гр. д. № 718/2010 год. на ВКС, първо г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което и имащо характер на задължителна съдебна практика. Поддържа и противоречието на обжалваното решение и с другите цитирани решения на ВКС, също постановени по реда на чл. 290 ГПК, което дава основание да се приеме за поддържано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Н. И. Ц., чрез адвокат Е.. Д., счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като не е посочено конкретно такова, както и формулираният от касаторката правен въпрос е неотносим към предмета на делото, а представената съдебна практика е по различни въпроси от така поставения в изложението. Евентуално се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответницата Д. И. Д. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, въз основа на данните по делото, намира, че не е налице поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск по чл. 38а ЗЖСК, въззивният съд е приел, че Ж. „Б. х.” не е собственик на процесния имот, съгласно влязлото в сила решение от 7.07.2010 год. по гр. д. № 4170/2007 год. на СГС, по уважения, предявен от настоящите ответници против Ж. отрицателен установителен иск. Тъй като правото на ищцата, сега касатор, да иска предаване на владението върху спорния апартамент, който й е разпределен по протокола в качеството й на член-кооператор, произтича от правото на собственост на Ж., т. е. с предявения иск се претендира предаването на едно чуждо жилище /собственост на Ж./ и правното положение на ищцата зависи от това на страната, обвързана от силата на присъдено нещо, то в настоящето производство същата следва да бъде зачетена, без да се пререшава въпроса за правото на собственост на кооперацията, в какъвто смисъл е правоизключващото възражение на ответника Ц.. Поради това, че правото на собственост на Ж. върху спорния имот е отречено със сила на присъдено нещо с представеното съдебно решение, предявеният иск е неоснователен.
Поставеният от касаторката въпрос за зачитане на силата на присъдено нещо на решението, постановено между ответниците и Ж. „Б. х.” не е разрешен в противоречие с представената задължителна съдебна практика – влезлите в сила решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Доколкото е обусловил отхвърляне на предявения иск по съображението за обусловеността на правото на ищцата да иска предаване на разпределеното й жилище в качеството й на член-кооператор от правото на собственост върху него на Ж., то същото не противоречи на приетото и в представените решения по този въпрос относно активната легитимация на ищеца да предяви специфичния иск по чл. 38а ЗЖСК – така решение № 184 от 1.03.2010 год. по гр. д. № 65/2009 год. ВКС, първо г. о., решение № 349 от 5.07.2010 год. по гр. д. № 5078/2008 год. на ВКС, трето г. о., с които споровете са решени по същество.
Разликата в изхода на предявените от член-кооператорите искове по тези дела е обусловена от наличието на една от предпоставките – обектът, предмет на иска, да е собственост на Ж., която не е налице в настоящето производство с оглед приключилото друго такова по предявен от ответниците по настоящия иск против Ж. отрицателен установителен иск. Последното обуславя и липсата на производното право на ищцата, сега касатор да иска предаване на разпределеното й в качеството на член-кооператор жилище от ответниците, които се намират в него, а не поради обсъждане на формулирания в изложението въпрос за обвързването й със силата на присъдено нещо на решението, постановено в производство, в което тя не е участвувала.
Касаторката излага съображения и по въпроса за придобивната давност върху имота от момента на възникването му като годен обект на правото на собственост, респ. прекъсването на давността с предявения от нея иск. По тези въпроси въззивният съд не е изложил съображения, поради което и те не са обусловили решаващия му извод за отхвърлянето на иска, тъй като единственото съображение за това е влязлото в сила решение, с което е признато по иска на настоящите ответници, че Ж. „Б. х.” не е собственик на спорния имот. Затова и по тези въпроси изложените от касаторката доводи представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да се обсъждат в настоящето производство, и тъй като не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да се обсъжда и наличие на противоречиво произнасяне в представената съдебна практика /конкретно решение № 117 от 26.04.2011 год. по гр. д. № 718/2010 год. на ВКС, първо г. о./.
В заключение следва извод за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.05.2011 год. по гр. д. № 6247/2010 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Н. Ю. В., чрез адвокат С. М., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: