3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 15.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Геника Михайлова
Гергана Никова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4117 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №26, постановено на 17.02.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№208/2014г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№6064/29.11.2013г., подадена от П. П. Т. срещу въззивно решение №94/22.10.2013г. по гр.д.№166/2013г. по описа на Окръжен съд-Търговище.
Определението е обжалвано от П. П. Т. с оплаквания, че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че всички съдии, които са разглеждали делото, при постановяване на съдебните си актове са пренебрегнали разписаното в Конституцията и законите на държавата и не са съобразили представените от него доказателства; взели са решения в негова вреда и в полза и интерес на ответната страна С. К. С.; не са взели предвид наведените от него доводи за липса на представителна власт на адв.Д. М. К. от Т.. Твърди, че е изложил съображения за допускане на касационното обжалване в подаденото изложение, които посочва и в частната си жалба, като поддържа, че тричленният състав на ІІ ГО на ВКС не се е запознал с тях подробно и детайлно, както и че неправилно в обжалваното определение е посочено, че разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК установява критерии за допустимостта на касационното обжалване, след като текстът е наименован от законодателя като “Приложно поле”. Поддържа, че подадената от него касационна жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване изрично са посочени от него в изложението, докато в касационната му жалба никъде не се сочи, че попада в приложното поле на чл.280, ал.2 ГПК, с оглед на което счита, че тричленният състав на ІІ ГО на ВКС незаконосъобразно се е позовал на тази разпоредба. Моли обжалваното от него определение да бъде отменено и касационната му жалба бъде разгледана по същество.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от П. П. Т. касационна жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд-Търговище, постановено на 22.10.20133г. по в.гр.д.№166/2013г., следва да бъде оставена без разглеждане , тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел, че в случая цената на всеки един от предявените искове е под 5000лв., което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина, че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице – предявените при условията на обективно съединяване искове за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен недвижим имот и движими вещи са с цена съответно 4000лв. за недвижимите имоти /апартамент и лозе/ и 1438.54лв. за движимите вещи.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при извършване на преценка за допустимостта на касационното обжалване следва да се вземат предвид само основанията, посочени от него в изложението към касационната жалба, която попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото той не е поддържал същата да попада в приложното поле на чл.280, ал.2 ГПК.
Преценката за допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК предпоставя извършването на преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като ВКС разполага с правомощието да допусне до касационно обжалване само въззивно решение, което подлежи на касационен контрол. Обстоятелството какви въпроси са били поставени на разглеждане по делото, обосновани ли са основания за допускане на касационно обжалване в изложението към жалбата, какви доказателства са били представени по делото и какви доводи са били наведени в подкрепа на поддържаната от касатора теза е ирелевантно за обжалваемостта на постановения от въззивния съд съдебен акт. Преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на установения от законодателя критерий за това, а именно въз основа на цената на иска, доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това в хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК, както е прието и в обжалваното определение. Тази преценка ВКС е длъжен да извърши служебно, вкл. и при липса на позоваване от страна на касатора или на ответника по касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №26, постановено на 17.02.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№208/2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: