О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София 22.02.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 3 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1058 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищците М. И. Б. и Б. И. Б. и двамата, чрез адв. Р. М. против решение № 1014/25.07.2011 г. по в. гр.дело № 586/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 24.01.2011 г. по гр.дело № 3039/2010 г. на Варненския районен съд и вместо отменената част е отхвърлен иска на жалбоподателите против Й. Т. Н. за определяне границата между имоти с идентификатор № * – собствен на жалбоподателите по действащата кадастрална карта и съседния *, находящи се в [населено място],[жк]в м. „Г. К.”, като същата да минава по т.1,2,3 и 4, както е очертана и показана в червено на скицата на л.37 от делото на осн.чл. 109а ЗС.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси:
1. може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 189/14.07.2005 г. по гр.дело № 2219/2003 г. на ВКС IV г.о., определение № 26/19.01.2009 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС, определение № 138/23.02.2009 г. по гр.дело № 4859/2008 г. на ВКС IV г.о., решение № 934/07.11.2008 г. по гр.дело № 3142/2007 г. на ВКС I г.о., 2. допустимо ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице, без да го съпостави с останалия доказателствен материал в т.ч. събран по време на първоинстанционното производство, решен в противоречие с практиката на съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС – определение № 26/19.01.2009 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС, решение № 189/14.07.2005 г. по гр.дело № 2219/2003 г. на ВКС IV г.о., 3. длъжен ли е въззивният съд след собствените си фактически и правни изводи по съществото на спора с пр.квалификация по чл.109а ЗС при постановяване на решение, с което отменя първоинстанционно решение, с което е определено точното местоположение на границата между двата имота и отхвърля предявения иск да определи с решението местоположението на спорната граница, решен в противоречие с практиката на ВКС определение № 26/19.01.2009 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС I г.о.Според жалбоподателя правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Й. Т. Н., чрез адв. Г. Р. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявения иск от жалбоподателите М. Б. и Б. Б. с пр.осн.чл.109а е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че страните по делото са собственици на съседни имоти – жалбоподателите-ищци на имот с идентификатор по действащата кадастрална карта – *, а ответника на имот с № *.
Собствеността върху имот с № * ищците са придобили на основание договор за дарение, извършен с нот. акт № */82 г. и постигната съдебна спогодба между съделителите по гр.дело № 2904/82 г. на В..
Прието е от съда, че ответникът по жалбата Й. Н. е придобил на основание договор за дарение, извършен с нот.акт № */2006 г. недвижим имот с площ от 2000 кв.м., представляващ ПИ № * по плана на[жк]с площ по кадастралната карта 2379 кв.м.
Праводателката на Й. Н. е придобила имота на основание наследяване от майка си А. Р.. Придобивното основание за последната е замяна по реда на ЗТПС с бивш собственик Г. С..
Възоснова на изслушана СТЕ е установено, че заснетата в кадастралната карта граница между двата имота не съответства на материализираната такава. Материализираната ограда е изградена от бетонна основа, бетонни колове и мрежа, и минава на разстояние от около 1.50 м. от кадастралната граница и съвпада с претендираното от жалбоподателите местоположение.
Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели съдът е приел, че съществуващата понастоящем ограда е била изградена от двете страни по делото за времето от 1999 г. до 2000 г. Прието е, че преди това е съществувала ограда от мрежа, минаваща непосредствено до постройката на М. Б..
Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по назначената СТЕ в съвкупност с останалите доказателства по делото и е приел, че разликата в площта на имота на жалбоподателите по кадастралната карта и тази по титула за собственост се дължи на отразения в КК път и не се дължи на изместване на кадастралната граница между двата имота. Съдът е взел предвид действалите кадастрални планове до приемането на кадастралната карта и е приел, че границата между имота на ищците и този на ответника е заснемана на едно и също място, където е била и първоначално материализирана, и минава по кадастралната линия, отразена в КК.
Установеният факт, че ответникът по жалбата е участвал доброволно в изграждането на съществуващата в момента ограда според съда не налага извода за признание относно действителната граница между двата имота, съответно за постигнато съглашение между страните относно нейното местоположение.
Като е взел предвид изложеното съдът е приел, че границата между имота на жалбоподателите и този на ответника по жалбата не е по претендираното от първите местоположение. При тези съображения съдът е направил извода за неоснователност на исковата претенция.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. Предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС, или решение постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая жалбоподателите се позовават на решения на състави на ВКС и на определения на ВКС, постановени по чл.288 ГПК. Поради това не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед посочените решения на състави на ВКС следва да се прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 189/14.07.2005 г. по гр.дело № 2219/2003 г. на ВКС IV г.о. е прието, че съдът изгражда своите изводи не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита. С обжалваното решение съдът е разрешил правния въпрос по аналогичен начин.
С решение № 934/07.11.2008 г. по гр.дело № 3142/2007 г. на ВКС I г.о. състав на съда се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.53,ал.1,т.1 ЗКИР.В същото съдът е приел, че основанието на установителния иск по чл.53,ал.1 ЗКИР произтича от правото на собственост и от интереса за неговите титуляри да се отстранят непълноти или грешки в кадастралния план към момента в който той е бил одобрен, тъй като кадастралния план е задължителна геодезическа и технико-икономическа основа на действащия устройствен план. В същото решение съдът е обсъждал основателността на доводи в касационната жалба за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.188 ГПК/отм./. С обжалваното решение съдът не се е отклонил от даденото разрешение в цитираното решение на състав на ВКС.
Цитираните определения на състави на ВКС по чл.288 ГПК са извън обхвата на хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. В подкрепа на доводите за наличие на тази предпоставка отново е цитирано решение № 189/14.07.2005 г. по гр.дело № 2219/2003 г. на ВКС IV г.о. и определение № 26/19.01.2009 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС I г.о. Правният въпрос съдът е разрешил по начина, даден и в посоченото решение на състав на ВКС. А определението, постановено по чл.288 ГПК, както се посочи е извън хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата.
Жалбоподателите не са посочили така наречената задължителна практика на съдилищата по правния въпрос, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в п.1-ви и 2-ри от изложението. Разпоредбите на чл. 235,ал.1 ГПК са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
Не следва да се допусне касационно обжалване по въпроса, формулиран в п.3-ти от изложението. Същият не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда по делото, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът касае правилността на обжалваното решение и подлежи на преценка при разглеждане на касационната жалба по същество, само ако се допусне касационно обжалване. В настоящото производство съдът преценява дали е формулиран ясно и точно правен въпрос и дали същият е разрешен при наличие на някоя от предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3-та ГПК. С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на В. по този въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3-та ГПК по поставените правни въпроси, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата Й. Н. не следва да се присъждат разноски за настоящото производство. От приложените фактура № 50 от 13.10.2011 г. за сумата 350 лв. и вносна бележка от 13.10.2011 г. за внесена сума от 350 лв. от Й. Т. Н. не се установява последният да е направил разноски по делото в размер на сумата 350 лв. за адвокатско възнаграждение. Към отговора по касационната жалба на Й. Н. не е приложено адвокатско пълномощно, нито договор за правна помощ, от които да се установи, че същият е направил разноски по делото за настоящото производство. Поради това искането за присъждане на разноски в размер на сумата 350 лв. следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение 1014/25.07.2011 г. по в.гр.дело № 586/2011 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 27391/26.08.2011 г., подадена от М. И. Б. и Б. И. Б. и двамата с адрес [населено място], [улица], № 43,вх.Б, ет.2, ап.10, чрез адв. Р. М..
Оставя без уважение молбата на Й. Т. Н. от [населено място], [улица], ет.5 за присъждане на разноски в размер на сумата 350 лв. за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: