О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София,20.02.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 102 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 27.10.2011г. по гр.д.№718/2011г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което А. М. К. е осъден по реда на чл.108 ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на Р. Р. Д. върху недвижим имот ПИ *, находящ се в [населено място],кв.Д.В.,с административен адрес [улица],представляващ дворно място с площ от 866кв.м. по кад.карта,а но н.а. от 900кв.м.,ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за преценката на доказателствата и установяването на релевантните за спора обстоятелства във връзка с необсъждането на доказателствата,че А. К. е владял имота от 1964г. насам докато Р. Д. никога не е посещавал имота; по въпроса за недопускане на доказателства за плащането на данъците върху имота и непризоваването на Т. К. като свидетел и разпит досежно недействителността на документите по продажбата на имота от и на ОбНС ,както и на Р. Д. и по въпроса за приложението на чл.268,ал.2 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. Р. Д. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза, в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се обоснове наличие на противоречиво разрешаване на посочените въпроси,които следва също така да са обусловили крайния извод на съда досежно основателността на предявения иск,в какъвто смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 и т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г. В настоящия случай,за да достигне до извода,че предявеният от Р. Р. Д. ревадникационен иск е основателен въззивният съд е приел,че по силата на договор за покупко-продажба,сключен с н.а.№*,том *,н.д.№*/1997г. Р. Р. Д. е закупил от Т. А. К. /Т. А. К./ процесния имот,като продавачът по този договор е син на А. М. К.. Възражението на А. М. К. за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давностно владение, започнало от 1964г. е прието за неоснователно предвид постановеното решение №132/10.09.2003г. по гр.д.№317/2002г. на Асеновградския районен съд,влязло в сила на 20.06.2007г.,с което е отхвърлен предявеният от А. М. К. против Р. Р. Д. и Т. А. К. установителен иск за собственост върху същия имот на основание сделка и давностно владение. Прието е,че силата на пресъдено нещо на това решение следва да бъде зачетена съгласно чл.297 ГПК като меродавният момент,към който силата на пресъдено нещо установява,че спорното право съществува или не е денят,когато са приключили устните състезания,след които решението е било постановено,в случая 05.07.2006г., към който момент е отречено претендираното от А. К. право на собственост. Прието е,че в рамките на настоящето производство с твърдението за придобиване на процесния имот по давност А. К. цели да преодолее забраната за пререшаемост на правния спор,разрешен с влязло в сила решение. При зачитане силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение е прието,че в полза на А. К. не е изтекла предвидената в закона придобивна давност и същият не е станал собственик на имота но силата на осъществено давностно владение за периода от 1964г. до 05.07.2006г.,а за времето след 05.07.2006г. до предявяване на настоящия иск /19.02.2010г./ също не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок за придобиване на имота от А. К. дори същият да е осъществявал давностно владение.
Възраженията за недействителност на документите,с които на Т. К. е върнат процесния имот от ОбНС-А. е прието за неоснователно,тъй като не е конкретизирано.
Възражението за недействителност на договора,с който Т. К. е продал имота на Р. Д. е прието за неоснователно, тъй като не са представени доказателства,установяващи твърдяната привидност на този договор. Прието е,че твърдението,че продавачът не е получил пари по тази сделка на първо място е недоказано,а освен това само по себе си не обуславя извод за симулативност на сделката,доколкото е относимо към изпълнението й,а не към съгласието на страните при сключването й.
Посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1193/10.01.2009г. на V ГО на ВКС по гр.д.№4702/2007г. разглежда и обсъжда хипотеза на привидна сделка,прикриваща действителната воля на участниците в нея,изразяваща се в договор за дарение извън обема на упълномощителния договор при действия на представителя във вреда на представлявания при липса на упълномощаване за действия извън стопанисване и управление на имота. В настоящия случай обаче оспорването на действията,които Т. К. е извършил с имота през 1989г., не е било конкретизирано,а оттам и не е налице произнасяне по подобен казус,доколкото липсата на конкретизация на оспорването води до невъзможност да се установи идентичност или поне сходство на разглежданите хипотези,с оглед на което становището,че отклонението от поръчката,което води до действие във вреда на представлявания не го обвързва не може да намери приложение в настоящия случай-не е уточнено че по настоящето дело се твърди Т. К. да се е отклонил от поръчаните му от А. К. действия.
В посоченото от касатора решение №96/01.02.2002г. по гр.д.№318/2001г. на ІV ГО на ВКС е прието,че при липса на съгласие за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот липсва воля за продажбата му,а оттам и че не е налице правна сделка. В настоящия случай съдът е приел,че доводите за липса на съгласие за извършване на разпореждане с имота не са доказани,т.е. не е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос-различните изводи на съдилищата са основани на различие в установените по делото факти,а не на възприемането на различни становища по приложимостта на определена материално правна норма.
Посоченото от касатора решение №225/18.03.2009г. по гр.д.№862/2008г. на І ГО на ВКС съдържа становище досежно предпоставките за придобиване право на собственост по реда на чл.79,ал.1 ЗС. В случая и въззивният съд е приел,че същите предпоставки за необходими,т.е. по приложението на правната норма не е налице противоречиво разрешаване, доколкото е прието,че тези предпоставки не са налице и то с оглед наличието на сила на пресъдено нещо,преклудираща възражението към 05.07.2006г. Изводът на съда е основан на преклудиране на възражението,а не на липсата на посочените в чл.79,ал.1 ЗС предпоставки.
По въпроса,касаещ недопускане на доказателства за плащането на данъците за имота и призоваването на Т. К. като свидетел досежно недействителността на документите по продажбата също не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Искането за призоваването на Т. К. като свидетел,както и искането същият да бъде задължен да представи документа за собственост, с който е придобил собствеността върху имота,а впоследствие на базата на него е прехвърлил имота на Р. Д. са оставени без уважение по причина непосочване адрес за призоваване на свидетеля,както и липса на конкретизация какви документи следва да бъдат представени от третото неучастващо в производството по делото лице. Искането данъчната служба да бъде задължена да представи справка кои лица са плащали данъците за къщата е оставено без уважение,тъй като не съществува възможност подобно доказателство да бъде изискано от трето неучастващо по делото лице,а следва справката да се изисква въз основа на издадено на страната по делото съдебно удостоверение. Съдът следователно не е изразявал принципно становище за недопустимост на тези доказателствени искания, а е обвързал уважаването им от процесуалното поведение на страната, която ангажира съответните доказателства,т.е. от процесуалното поведение на А. К.,който е следвало да конкретизира исканията си и да посочи адрес за призоваване на свидетеля,но не е сторил това. Още повече,че същите доводи,в подкрепа на които са поискани доказателствата, са били обсъждани от Пловдивския окръжен съд в решение №1637/19.07.2006г. по гр.д.№67/2006г.,с което е разрешен спорът между страните за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот,и които по настоящето дело именно поради тази причина са приети за преклудирани.
И тъй като касаторът не обосновава в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК поставените от него въпроси да са обусловили крайния извод на въззивния съд за основателността на предявения срещу него ревандикационен иск,нито такива въпроси,имащи значение за изхода на спора,да са разрешавани противоречиво от съдилищата с оглед представените с изложението решения на ВКС,следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 27.10.2011г. по гр.д.№718/2011г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: