О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София,24.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 31 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №234,постановено на 19.07.2011г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№636/2011г. е оставена без разглеждане касационна жалба №162/06.01.2011г.,подадена от С. С. В., Ц. А. К.,Т. К. С.-И.,А. К. С.-Л. против решение №278 от 19.11.2010г. по гр.д.№195 по описа за 2010г. на Окръжен съд-Ловеч.
Определението е обжалвано от С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. С.-И. и А. К. С.-Л.,които поддържат,че в случая следва да се има предвид пазарната цена на имота, която надхвърля сумата 5000лв. и обосновава допустимост на касационното обжалване,тъй като делата,с които се разглеждат собственически и облигационни искове,свързани с правото на собственост върху недвижим имот са от важно обществено значение,определят до голяма степен стабилността на гражданския оборот, сложни са от фактическа и правна страна и при тези дела не бива да бъде определящ обжалваемият материален интерес.Молят определението да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по частна жалба П. Д. Б. и В. К. Б. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от С. С. В., Ц. А. К.,Т. К. С.-И.,А. К. С.-Л. касационна жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд-Ловеч,постановено на 19.11.2010г. по гр.д.№195/2010г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая данъчната оценка на имота,предмет на предявените искове,е под 5000лв.- предмет на предявения по реда на чл.109 ЗС и чл.108 ЗС иск е реална част с площ от 760кв.м. от парцел * в кв.* по плана на вилна зона Площа в землището на [населено място], [община],целият от 960кв.м.,като данъчната оценка на целия парцел е 1410лв.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид пазарната цена на имота. Законът изрично установява критериите за преценка допустимостта на касационното обжалване в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК,като ги обвързва с цената на иска,която пък от своя страна се определя по установените в процесуалния закон правила,в случая от правилата, установени в разпоредбата на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./,която е действала към момента на предявяване на иска /10.05.2007г./. Тази цена на иска е възприета от съда и не е оспорена от ответниците до приключване на производството пред първоинстанционния съд,с оглед на което следва да се приеме,че и преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на така определената цена на иска,доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това,както е прието и в обжалваното определение.
Действително до влизане в сила на ЗИДГПК/обн.ДВ.бр.100/2010г./ в практиката на ВКС се приемаше,че за допустимостта на касационното обжалване има значение и пазарната цена на имота,но подобно тълкуване се налагаше с оглед действалата до 22.11.2010г. редакция на чл.280,ал.2 ГПК, която предвиждаше,че преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да бъде извършена с оглед обжалваемия интерес,който не винаги съвпада с цената на иска. Към настоящия момент,както и към момента на постановяване на обжалваното определение,разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК установява като критерий за допустимостта на касационното обжалване именно цената на иска,определена по действащите съдопроизводствени правила. Обстоятелствата,свързани с фактическата и правна сложност на повдигнатия правен спор,както и значимостта на определен вид дела с оглед обществения интерес и стабилността на гражданския оборот не са възприети от законодателя като критерий за допустимостта на касационното обжалване,с оглед на което не могат да бъдат преценявани като такива от съда.
Поради това настоящият състав приема,че подадената от С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. С.-И.,А. К. С.-Л. частна жалба следва да бъде оставена без уважение,като в полза на ответниците П. Д. Б. и В. К. Б. бъде присъдена сумата 150.00лв., представляваща направените в настоящето частно производство разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. С.-И.,А. К. С.-Л. частна жалба вх.№7352/10.08.2011г. срещу определение №234, постановено на 19.07.2011г. по гр.д.№636/2011г. по описа на ВКС,І ГО.
ОСЪЖДА С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. С.-И. и А. К. С.-Л. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплатят на П. Д. Б. и В. К. Б. сумата 150.00лв. /сто и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: