О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София,12.03.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 127 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Г. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 10.03.2011г. по гр.д.№36/2011г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от О. Г. Г. против И. Д. С. и Т. И. Т. иск за установяване,че О. Г. Г. е собственик на 38/232 ид.части от първи жилищен етаж –над гаражния партер,изграден на кота +1.65 от жилищната сграда-петно “Б” югоизточна-със застроени гаражи,три жилищни етажа и тавански етаж в УПИ *,кв.* по плана на [населено място],целият с площ от 610кв.м. и за частична отмяна на н.а.№*,том *,рег.№*, н.д.№*/2003г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е със свидетелски показания да се установява,че даден строеж е незаконно извършен,респ. при доказване на изтекла придобивна давност да се допускат и съответно кредитират свидетелски показания относно обстоятелството,че даден строеж е започнал преди да бъдат издадени съответните разрешения за строеж и другите строителни книжа,който въпрос според касатора е разрешаван противоречиво от съдилищата и освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Д. С. и Т. И. Т. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза, в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се обоснове наличие на противоречиво разрешаване на посочените въпроси,които следва също така да са обусловили крайния извод на съда досежно основателността на предявения иск,в какъвто смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 и т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г. В настоящия случай,за да достигне до извода,че предявеният от О. Г. Г. иск е неоснователен въззивният съд е приел,че ответниците И. Д. С. и Т. И. Т. са придобили по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот-упражнявали са фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години-от 10.07.1999г.,когато са извършени изкопните работи,до предявяването на иска /15.07.2010г./ и владението им е било явно,трайно и спокойно. Възражението на О. Г. Г.,че разрешението за строеж е издадено на 19.07.1999г. и от датата на издаването му не е изтекъл 10 годишният период за придобиване по давност е прието за неоснователно,тъй като за начало на придобивната давност се смята моментът,в който фактически са предприети действия по реализиране на правото /и това е извършването на изкопни работи по строежа/,а не моментът,в който е издадено разрешение за строеж-последното като административен акт има значение за законността на строежа,но не и за началото на придобивната давност.
Така изразеното от съда становище не противоречи на съдържащото се в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №537/22.08.1989г. по гр.д.№500/89г. на ІІІ ГО на ВС,в което е прието,че в оценителното производство по З. не са допустими свидетелски показания за установяване,че даден строеж е законно извършен. Разглежданата в настоящия случай хипотеза е съвършено различна,тъй като чрез свидетелски показания не се цели установяване законността на строежа,а началният момент на придобивната давност. Действително този момент е свързан с началото на строителството на сградата,за което е прието,че предхожда издаването на разрешението за строеж,но съображенията на въззивният съд за значението на този индивидуален административен акт съответства на преобладаващата съдебна практика и касаторът не сочи съдебни актове,в които да се изразява различно становище,т.е. не обосновава наличие на противоречиво разрешаване на основния правен въпрос за спора,а именно за възможността началният момент,от който започва да тече придобивната давност,да бъде установяван със свидетелски показания при наличие на издадени в по-късен момент строителни книжа.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК-възприетото в съдебната практика становище не е нужно да бъде осъвременявано,тъй като правните норми, касаещи осъществяването на фактическия състав на придобивната давност, не са претърпели промяна,нито може да се приеме,че законите в това отношение са неясни или непълни,вкл. досежно съотношението между изискванията за законност на строителството и възможността правото на собственост да бъде придобито по давност.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.03.2011г. по гр.д.№36/2011г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: