О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София,21.03.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 118 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. А.,Б. С. А.,З. С. А.,Б. А. А. и Р. М. Х. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 24.10.2011г. по гр.д.№524/2011г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това Д. Х. Ц. е обявен за купувач вместо Б. А. А. по договор,сключен на 10.03.2008г. с н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/2008г. на нотариус с рег.№* и район на действие Тервелски районен съд,с който М. Д. /Б. А. А./,Б. Д. /З. С. А./ са продали на Б. А. А. по време на брака му с Р. М. Х. съсобствения си недвижим имот-нива от 36 дка в м.”Л.”,съставляваща имот №* в землището на [населено място] за цена от 11520лв.,при условие,че в едномесечен срок от влизане на решението в сила Д. Х. Ц. заплати на Б. А. А. сумата 11520лв.,съставляваща платената от последния на продавачите цена по договора.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за валидността на договора за аренда;по въпроса дали промените в собствеността,извършени в сключения след договора за аренда договор за делба засягат правата на арендатора;по въпроса за кой имот следва да бъде отправена поканата за изкупуване-дали за имота,предмет на договора за аренда или за имота,предмета на договора за продажба,ако той е част от имота,предмет на договора за аренда; по въпроса дали е валиден договорът за аренда,сключен чрез пълномощник, ако упълномощителят към датата на сключването му е починал; по въпроса обвързва ли арендодателите разпоредбата на чл.4а ЗСПЗЗ/в сила от ДВ.бр.13/2007г./ ако договорът за аренда е сключен на 23.03.2006г. преди приемането й; длъжни ли са съсобствениците,които са получили в дял при делбата новообразуван имот да го предлагат за изкупуване на арендатора на стария по-голям съсобствен имот,ако след сключването на договора за делба нов договор за аренда за новообразувания имот не е бил сключен; отправената покана от един от наследниците за продажба на целия имот от 90 дка обвързва ли останалите наследници;чия е тежестта да докаже дали арендаторът е ползвал имота не по-малко от една година; следва ли арендаторът да докаже,че няма неиздължени арендни вноски. Поддържат,че по така поставените въпроси е налице противоречива практика на съдилищата,както и че част от въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Х. Ц. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза, в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се обоснове наличие на противоречиво разрешаване на посочените въпроси,които следва също така да са обусловили крайния извод на съда досежно основателността на предявения иск,в какъвто смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 и т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г. В настоящия случай касаторите поддържат,че поставените от тях въпроси са разрешавани по различен начин от съдилищата при първоначалното разглеждане на делото и в обжалваното решение,постановено след отмяна на предходното въззивно решение-решение от 04.03.2010г. по гр.д.№663/2009г. на Добричкия окръжен съд, което обаче е отменено с решение №209/19.07.2011г. по гр.д.№750/2010г. на І ГО на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд,като при новото разглеждане е постановено обжалваното решение.
Противоречиво разрешаване на определени въпроси по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК е налице когато по тези въпроси съдилищата са изложили различни становища във влезли в сила съдебни решения, постановени по различни дела,но не и в хипотеза,при който различните становища са били изразени от съда при първоначалното и при новото разглеждане на делото след отмяна на решението от ВКС,нито в хипотеза, при която становищата на първоинстанционния и въззивния съд по един и същи правен въпрос са различни.
Касаторите поддържа,че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за началния момент,от който започва да тече срокът за предявяване на иска за изкупуване с оглед разрешението,дадено в решение №74/05.04.2004г. по гр.д.№2645/2002г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието, че двумесечният срок за предявяване на иск за изкупуване започва да тече от деня на продажбата,когато е било направено предложение за изкупуване,а когато няма такова предложение срокът започва да тече от узнаването.
Аналогично становище е изразено и в обжалваното решение,в което е прието,че в случая предложение за изкупуване не е направено,тъй като през 2007г. е предложен за изкупуване различен имот,и срокът за изкупуване започва да тече от узнаването на сделката. Освен това така поставеният въпрос е преклудиран при първото разглеждане на делото от ВКС-именно по този въпрос е било допуснато касационно обжалване, поради което не може да бъде споделена тезата на касаторите за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Поради същите съображения не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване и с оглед становището, изразено в решение №47/12.2009г. по гр.д.№690/2008г. на ІІ ГО на ВКС, както и по въпроса за кой имот следва да бъде отправена покана за изкупуване-този въпрос е разрешен от ВКС в решение №81/01.02.2011г. по гр.д.№750/2010г. по описа на І ГО на ВКС,в което е прието,че не е налице надлежна покана,тъй като отправената през 2007г. покана касае имот, различен от имота,предмет на договора за продажба.
Касаторите поддържат,че поставените от тях въпроси за разрешени от въззивния съд в противоречие с указанията,дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС. Същото обаче разглежда въпроси,свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи,а не въпроси по приложението на чл.4а,ал.2/отм./ ЗСПЗЗ,поради което според настоящия състав противоречиво разрешаване на поставените въпроси по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК не е налице.
По поставения въпрос за доказателствената тежест по отношение на обстоятелството дали арендаторът е ползвал имота не по-малко от една година,касаторите поддържат наличие на противоречиво разрешаване с оглед становището,изразено в представеното от тях решение от 17.02.2010г. по гр.д.№1602/2009г. на РС-Добрич. Върху решението обаче не е извършено отбелязване същото да е влязло в сила,поради което,както вече беше отбелязано,изложеното в него становище не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Освен това в случая въззивният съд е приел,че възражението за недоказаност на обстоятелството дали арендаторът е ползвал имота не по-малко от една година е прието за несвоевременно,т.е. по въпроса за доказателствената тежест не е налице различно становище-въззивният съд е приел,че в тежест на ищеца е да докаже,че е ползвал имота не по-малко от една година,но само при своевременно направено възражение от ответниците с отговора на исковата молба.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите на наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите по приложението на чл.4а,ал.2/отм./ ЗСПЗЗ-поставените въпроси във връзка с валидността на договора за аренда касаят приложението на чл.41,ал.2 ЗЗД,която разпоредба не е нова и не се нуждае от специално тълкуване,нито съдебната практика по приложението й има нужда от осъвременяване. Въпроси,свързани с действието на разпоредбата на чл.4а,ал.2/отм./ ЗСПЗЗ по отношение на договори за аренда,сключени преди влизането й в сила,както и за задължението на арендатора да докаже,че няма неиздължени арендни вноски пък в отговора на исковата молба не са били поставени,не са включени в предмета на делото и поради тази причина не са били разгледани от въззивния съд. Поради това тези въпроси не биха могли да обосноват и наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
И тъй като касаторите не обосновават в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК поставените от тях въпроси да са обусловили крайния извод на въззивния съд за основателността на предявения иск,нито такива въпроси,имащи значение за изхода на спора,да са разрешавани противоречиво от съдилищата с оглед представените с изложението решения ,нито тези въпроси да имат значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото,следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.10.2011г. по гр.д.№524/2011г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: