О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София,01.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Филип Владимиров
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 604 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №231,постановено на 23.06.2011г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№295/2011г. е върната като недопустима касационна жалба вх.№3783/24.11.2010г. от Г. Н. С. и Р. Н. С. чрез пълномощника им адв.Е. Я. и чрез адвокати Г. С. и Н. И. и вх.№3452/22.10.2010г. от М. С. В.,Й. Д. П. и В. П. М.,последните трима в качеството им на пълномощници на О. на заличеното ТКЗС-Б. чрез пълномощника им адв.Е. Я.,против решение №78 от 03.09.2010г.,постановено по гр.д.№1164 по описа за 2007г. на Окръжен съд-Благоевград и производството по делото е прекратено като Г. Н. С. и Р. Н. С. са осъдени да заплатят на А. С. С.,В. М. А. и Т. Х. С. разноски за производството в размер на 400лв.
Определението е обжалвано от Г. Н. С.,Р. Н. С.,М. С. В.,Й. Д. П. и В. П. М. чрез пълномощника им адв.Е. Я. с оплаквания ,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат,че условието за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК се отнася само до онези оплаквания,които касаят правилността на атакувания въззивен съдебен акт,но не и до предхождащата проверка за валидност и допустимост на същия, че в случая с исковата молба са предявени няколко иска,като цената на иска следва да се определи по правилата на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК и правилото на чл.55,ал.3 ГПК. Излагат съображения,че не съществува равенство между понятията “обжалваем интерес” и “цена на иска”,както и че разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК не следва да бъде прилагана механично по отношение на дела,образувани преди приемането на Закона за деноминацията на българския лев от 1999г. Поддържат също така,че доколкото производството по делото е образувано през 1995г. и е изминал значителен период от време,то правните норми не следва да бъдат прилагани механично и строго формално. Поддържат,че не дължат направените от ответниците разноски,тъй като връщането на касационната жалба и прекратяването на производството се дължат на законодателни промени и към момента на подаване на касационната жалба посоченото от касационния състав основание за връщане на касационната жалба не е било налице.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадените от Г. Н. С. и Р. Н. С.,както и от пълномощниците на О. на заличеното ТКЗС-Б. касационни жалби срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград,постановено на 13.09.2010г. по гр.д.№1164/2007г. е недопустима,тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел,че в случая не е налице обжалваем интерес над 1000лв.,т.е. не е изпълнено изискването на чл.280,ал.2 ГПК /ред.ДВ.бр.59/2007г./-по делото са представени удостоверения за данъчни оценки,от които е видно,че данъчните оценки на двете дворни места и пилчарника,т.е. цената на иска към момента на предявяването му /05.05.1995г./ е 46850лв.,а към настоящия момент след Закона за деноминация на лева /ДВ.бр.20/1999г./ цената на иска е 46.85лв.,като за неоснователни са приети доводите,че обжалваемият интерес следва да бъде определен според настоящата пазарна стойност на имота,доколкото споровете за цената на иска са преклудирани с изтичането на срока по чл.56,ал.1 ГПК.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.59/2007г./ подлежат само решенията по въззивни дела с обжалваем интерес над 1000лв., каквато хипотеза в случая не е налице-както е констатирано при постановяване на обжалваното определение,представените при образуването на производството по делото пред първоинстанционния съд удостоверения за данъчна оценка сочат,че същата е в размер на 46850 неденоминирани лева или 46.85лв. деноминирани лева,т.е. под 1000лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите,че преценката на обжалваемия интерес следва да се извърши въз основа на актуална данъчна оценка към момента на подаване на касационната жалба или въз основа на пазарната оценка на имотите.
Обжалваемият интерес при искове за защита на вещни права върху недвижими имоти е функция от цената на иска,която се определя въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска. Последващите промени в данъчната оценка не рефлектират върху цената на предявения иск,а оттам и върху обжалваемия интерес,тъй като процесуалният закон не предвижда подобна възможност. Цената на иска се определя по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд и въз основа на нея се определя както родовата подсъдност,така и дължимата държавна такса в производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд,а при допустимост на касационното обжалване и в производството пред ВКС. Законът не установява изискване за представяне на нова данъчна оценка при обжалване на съдебен акт пред по-горна инстанция,нито предвижда възможност за промяна на цената на иска,а оттам и на обжалваемия интерес с оглед променя на данъчната оценка на имота.Съобразяването на подобна промяна само по отношение на обжалваемия интерес би било допустимо следователно само ако е изрично предвидено. И след като законодателят не е предвидил възможност за определяне на обжалваемия интерес на основата на данъчната оценка на имота към момента на подаване на касационната жалба,т.е. не е установил различни правила за определянето му от установените в глава VІІІ ГПК,следва да се приеме,че обжалваемият интерес по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да бъде определен въз основа на представената при образуване на производството пред първоинстанционния съд данъчна оценка,т.е. съответствува на определената при образуване на производството пред първоинстанционния съд цена на иска,както е прието и в обжалваното определение.
В разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията й към датата на подаване на касационната жалба,законодателят не е установил специфичен критерий за определяне понятието “обжалваем интерес” по отношение на спорове за вещни права върху недвижими имоти. Единственият установен в закона критерий в тази насока се съдържа в разпоредбите,уреждащи начина на определяне цената на иска,както е прието и в обжалваното определение. Действително в настоящия случай са предявени при условията на обективно съединяване няколко иска,но дори при спазване на предвидените в разпоредбата на чл.55,ал.3 ГПК/отм./ правила цената на иска е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер.
Неоснователни са наведените в частната жалба доводи,че установеният в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК критерий не намира приложение при поддържане на оплакване за недопустимост или нищожност на постановеното от въззивния съд решение. Процесуалният закон не установява специални правила,които да изключват касационни жалби,в които се навеждат доводи за недопустимост или нищожност на обжалваните решения от пределите на проверката за допустимост на обжалването по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК. Изрично е предвидено,че всички решения по въззивни дела с обжалваем интерес под 1000лв. не подлежат на касационно обжалване.
Не може да бъде споделена и тезата,че правилата на процесуалния закон по отношение цената на иска не следва да се прилагат спрямо дела, образувани преди значителен период от време,в случая през 1995г. При промяна в процесуалния закон приложение следва да намерят онези правила, които самият той установява,в случая-правилата на сега действащия ГПК в редакцията към момента на подаване на касационната жалба с оглед разпоредбите на §2 ПЗР ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г./. И след като не е изрично предвидено съобразяването на промяната в данъчната оценка при продължило по-дълъг период от време исково производство да рефлектира върху цената на иска,а оттам и върху основаните на тази оценка правила,касаещи подсъдността и допустимостта на обжалването, следва да се приеме,че в обжалваното определение правилно преценката за допустимостта на касационната жалба е извършена въз основа на данъчната оценка на имотите към датата на предявяване на иска /05.05.1995г./.
Неоснователни са и оплакванията срещу определението в частта,с която на противната страна са присъдени направените по делото разноски. Към момента на подаване на касационните жалби /24.11.2010г. и 22.10.2010г./ не е налице промяна в законодателството,която да обоснове невъзможност за извършване на преценка досежно допустимостта на касационното обжалване-разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК към посочените по-горе дати е действувала в редакцията си обн.ДВ.бр.59/2007г. Освен това разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК не предвижда възможност за изключване отговорността за разноски с оглед евентуална промяна в законодателството,както и на основата на неправилна преценка за допустимост на подадената жалба. Във всички случаи, когато съдът прецени,че подадената жалба е недопустима,ответникът по така подадената жалба има право на разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №231/23.06.2011г. на тричленен състав на ВКС,ІІ ГО,постановено по гр.д.№295/2011г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: