3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 13.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Камелия Маринова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2930 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №97, постановено на 22.03.2016г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по гр.д.№1216/2016г. е върната касационна жалба вх.№11005 от 15.10.2015г., подадена от Д. С. Д. против въззивното решение по гр.д.№4313/2014г. на Софийски градски съд.
Определението е обжалвано от Д. С. Д. с оплаквания, че е неправилно, необосновано и недопустимо – съдът неправилно е определил правната квалификация на обусловения иск по чл.127, ал.2 СК. Поддържа, че по делото не е установено той да е баща на детето С. Д., поради което и единствено възможната правна квалификация на предявения обусловен иск е за прекратяване на възникналите през 2009г. граждански правоотношения между Д. Д. и детето С. Д. въз основа на неистински акт за раждане по реда на чл.124, ал.3 ГПК, който иск не е изключен от касационен контрол. Твърди, че претенцията за установяване неистиността на акта за раждане е въведена в спора пред въззивната инстанция и от двете спорещи страни и доколкото подобно оспорване по същество е инцидентен установителен иск, то следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Моли обжалваното определение да бъде отменено. В допълнение към частната жалба от 27.06.2016г. поддържа, че неправилно касационният съд е приел, че въззивният съд не е бил сезиран с искане по чл.193 ГПК за оспорване на акта за раждане на детето С.. Излага съображения, че дори да липсва изрично искане от страните за откриване на производство по оспорване на документа, това е било служебно задължение на съда, който следи служебно за интересите на малолетното дете. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът А. Д. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Подадената от Д. С. Д. частна жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от Д. С. Д. касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 03.08.2015г. по в.гр.д.№4313/2014г. следва да бъде върната, тричленният състав на ІV ГО на ВКС е приел, че предмет на решението по въззивното дело №4343/2014г. е предявена от бащата Д. С. Д. претенция за изменение на мерките за упражняване на родителските права и режим на лични контакти спрямо малолетното дете С. Д. Д. по реда на чл.127, ал.2 СК, които дела съгласно чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ.бр.50 от 03.07.2015г./ не подлежат на касационно обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина, че съгласно чл.280, ал.2, т.2 ГПК в редакцията на разпоредбата след изменението обн.ДВ.бр.50/03.07.2015г. решенията по въззивни дела, постановени в производства по чл.127, ал.2 СК не подлежат на касационно обжалване. В случая с подадената на 11.02.2013г. искова молба е заявено за разглеждане именно искане за изменение на мерките за упражняване на родителските права и режим на лични контакти спрямо малолетното дете С. Д. Д.. Обстоятелството дали в производството по делото страните са оспорили акта за раждане на детето не променя спорния предмет, доколкото спорове за произход, решенията по които биха се ползвали със сила на присъдено нещо, се разглеждат от съда само по реда на глава VI СК, какъвто иск в случая по делото не е бил предявяван. На второ място следва да се отбележи, че доколкото въззивният съд не се е произнесъл по въпрос, касаещ произхода на малолетното дете, касационната инстанция не разполага с правомощието служебно да допълва спорния предмет, нито да задължава въззивния съд да се произнесе – искане за допълване на въззивното решение може да бъде направено само от подалото въззивната жалба лице. Преценката дали е налице непълнота на въззивното решение /в случая се твърди липса на произнасяне по направено оспорване на документ/ не попада в предмета на разглеждане и произнасяне по реда на чл.288 ГПК, дори в хипотеза, при която съдът следи служебно за интересите на малолетно дете.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №97/22.03.2016г. на тричленен състав на ВКС, ІV ГО, постановено по гр.д.№1216/2016г.
ОСЪЖДА Д. С. Д. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.П. Д. Т. от САК сумата 200лв./двеста лева/ представляваща адвокатски хонорар за защита в производството по ч.гр.д.№2930/2016г. по описа на Първо ГО на ВКС.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: