3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 13.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Камелия Маринова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2929 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №136, постановено на 22.03.2016г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№1215/2016г. е върната частна касационна жалба вх.№10689 от 27.01.2016г., подадена от Д. С. Д. против определение №23515 от 01.12.2015г. по гр.д.№4313/2014г. на Софийски градски съд.
Определението е обжалвано от Д. С. Д. с оплаквания, че е неправилно, необосновано и недопустимо – съдът неправилно е определил правната квалификация на обусловения иск по чл.127, ал.2 СК. Поддържа, че въззивният съд е бил сезиран от страните по делото с преюдициален иск по чл.193 ГПК за установяване, че актът и удостоверението за раждане на детето са неистински в частта за бащата и обусловен иск за изменение на гражданските правоотношения за упражняване на родителските права, режима на лични контакти и издръжката между Д. Д. и малолетното дете С. Д., които установителни претенции не са изключени от касационен контрол. Поддържа, че правната квалификация на обусловения иск зависи от изхода на спора по преюдициалния иск по чл.193 ГПК като въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по направеното по реда на чл.193 ГПК оспорване, но не е сторил това. И тъй като е обжалвал решението на въззивния съд изцяло, включително по отношение липсата на решение по спора по чл.193 ГПК, счита, че неправилно е прието, че решението не подлежи на касационно обжалване, а оттам и че не подлежи на касационно обжалване и определението за разноските. Моли обжалваното определение да бъде отменено. В допълнение към частната жалба от 27.06.2016г. поддържа, че неправилно касационният съд е приел, че въззивният съд не е бил сезиран с искане по чл.193 ГПК за оспорване на акта за раждане на детето С.. Излага съображения, че дори да липсва изрично искане от страните за откриване на производство по оспорване на документа, това е било служебно задължение на съда, който следи служебно за интересите на малолетното дете.
Ответникът по частна жалба не изразява становище по нейната основателност.
Подадената от Д. С. Д. частна жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от Д. С. Д. касационна жалба срещу определение №23515 от 01.12.2015г. по гр.д.№4313/2014г. по описа на Софийски градски съд следва да бъде върната, тричленният състав на ІV ГО на ВКС е приел, че предмет на решението по въззивното дело №4343/2014г. е предявена от бащата Д. С. Д. претенция за изменение на мерките за упражняване на родителските права и режим на лични контакти спрямо малолетното дете С. Д. Д., предоставени на майката А. Д. Н. със съдебно решение, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а съответно не подлежи на касационно обжалване и постановеното по делото въззивно определение.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина, че съгласно чл.274, ал.4 ГПК в редакцията на разпоредбата след изменението обн.ДВ.бр.100 от 2010г., в сила от 21.12.2010г., не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. И тъй като съгласно чл.280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението, обн.ДВ.бр.50/03.07.2015г., решенията по въззивни дела, постановени в производства по чл.127, ал.2 СК не подлежат на касационно обжалване, то и постановеното от въззивния съд определение също не подлежи на касационен контрол. В случая с подадената на 11.02.2013г. искова молба е заявено за разглеждане именно искане за изменение на мерките за упражняване на родителските права и режим на лични контакти спрямо малолетното дете С. Д. Д.. Обстоятелството дали в производството по делото страните са оспорили акта за раждане на детето не променя спорния предмет, доколкото спорове за произход, решенията по които биха се ползвали със сила на присъдено нещо, се разглеждат от съда само по реда на глава VI СК, какъвто иск в случая по делото не е бил предявяван. На второ място следва да се отбележи, че доколкото въззивният съд не се е произнесъл по въпрос, касаещ произхода на малолетното дете, касационната инстанция не разполага с правомощието служебно да допълва спорния предмет, нито да задължава въззивния съд да се произнесе – искане за допълване на въззивното решение може да бъде направено само от подалото въззивната жалба лице. Касационното обжалване би било допустимо само ако въззивният съд допълни постановения от него съдебен акт. Преценката дали е налице непълнота на въззивното решение /в случая се твърди липса на произнасяне по направено оспорване на документ/ не попада в предмета на разглеждане и произнасяне по реда на чл.274 ГПК, дори в хипотеза, при която съдът следи служебно за интересите на малолетно дете.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №136/22.03.2016г. на тричленен състав на ВКС, ІV ГО, постановено по ч.гр.д.№1215/2016г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: