О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София,24.01.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Снежанка Николова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1246 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. И. в качеството й на управител на Е. с. с адрес [населено място],[жк],ул.”*”,блок 2 срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 24.06.2011г. по гр.д.№422/2011г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което са отменени като незаконосъобразни решенията на О. с. на ЕС,взети на 17.02010г.,обективирани в протокол №6,по т.4 от дневния ред в частта,с която е определен размер на месечна вноска за обект-фитнес в размер на 60.00лв. и по т.5 от дневния ред за отпадане на номоприетата месечна такса за 2110г. за обект-фитнес, по молбата на С. Д. П. срещу ЕС на блок 2 в [населено място],ул.”*”,представлявана от Е. Г. И.,управител на ЕС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по редица материално-правни и процесуално-правни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,а именно: липсата на произнасяне на В. по отношение на допустимостта на иска като се навеждат доводи,че исковата молба е адресирана до ЕС чрез лице, което към момента на завеждане на исковата молба няма качеството управител и е било без представителна власт; съдът се е произнесъл по непредявен петитум; даден е ход на нередовна искова молба при неизпълнение на указания на съда за поправяне на нередовност.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешен от въззивния съд въпрос по приложението на определена материално-правна или процесуално-правна норма,когато разглеждането му допринася да промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и когато законите са непълни,неясни и противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия провени /т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси,свързани с необходимостта от развитие на правото или промяна на трайно установено неточно тълкуване на правна норма,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове /т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат само доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,т.е. акцентира се единствено върху извършената от въззивния съд конкретна преценка на факти и доказателства и доводи за допуснати процесуални нарушения, което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.Не се обосновава и основание за допускане на касационно обжалване с оглед наведения довод за недопустимост на обжалваното решение,доколкото не се сочат решения на ВКС в поддържания от касаторите смисъл,а служебната проверка на настоящия състав не сочи наличие на такова основание.
Следва да се отбележи също така,че въпросът за наличието на представителна власт на посоченото като управител на ЕС лице има правно значение при искане за отмяна на решение на О. с. на ЕС с оглед преценката за надлежно представителство към момента на провеждане на откритите съдебни заседания по делото и възможността ЕС да упражнява предоставените й от процесуалния закон права. Обстоятелството дали посоченото лице е разполагало с представителна власт към момента на подаване на исковата молба не може да се приеме,че обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не може да бъде обвързано с процесуално-правен въпрос,който да обуслови извод за нарушаване правата на ЕС за участие в процеса по причина липса на подобно представителство,каквито доводи не се и навеждат.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.06.2011г. по гр.д.№422/2011г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: