2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
София, 02.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Теодора Гроздева
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 252 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на И. В. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №150/30.01.2015г., постановено по в.гр.д.№1565/2014г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №2/02.01.2014г., постановено по гр.д.№572/2007г. на Провадийския районен съд в частта по претенциите по чл.12, ал.2 ЗН и чл.72, ал.2 ЗС.
В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото се е осъществило ново обстоятелство, имащо значение за правния спор, а именно – признание на иска от страна на ответника в производството , както и на факти и обстоятелства по спора –молба от 20.03.2015г., изходяща от съделителката К. В. М., съдържаща изявление, че признава обстоятелството, че нейният брат И. В. М. е извършил подобренията в имотите, оставени в наследство от техните родители В. М. Ж. и А. И. Ж.. Поддържа, че към момента на постановяване на решението от въззивната инстанция признанието на иска не е съществувало, поради което и освен че е налице ново обстоятелство и документът е новооткрит.
Ответницата по молбата К. В. М. не изразява становище.
С определение №34/15.02.2016г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл.305,т.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:
Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство, съдържащо според молителя и данни за ново обстоятелство, представлява подадената от К. В. М. молба по делото, съдържаща признание на релевантни за спора обстоятелства, а именно извършването на претендираните от молителя подобрения в съсобствения имот.
В решението, отмяна на което се иска, е прието, че не е установено И. В. да е вложил лични средства и труд в изграждането на външната чешма, изливане на сгурбетон и замазка, водомерна шахта, да е поставил ел.табло за трифазен ток, телена мрежа, поради което и претенцията за присъждане на увеличената стойност на имота вследствие на тези подобрения, предявена по реда на чл.12, ал.2 ЗН се явява неоснователна.
Доколкото представената по делото молба съдържа изявление за признание на иска, не може да се приеме, че същата представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като признанието на иска може да бъде взето предвид от съда само до приключване на устните състезания пред инстанция по съществото на спора. Освен това на молителя е било известно обстоятелството, че е негова доказателствената тежест за установяване извършването на подобренията с лични средства и труд приживе на наследодателите и той е могъл да докаже извършването им в производството по делото. Дори да се приеме, че представената в настоящето производство молба съдържа признание на факт, тя не съставлява ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се отнася до осъществяването на релевантен за спора факт, осъществил се в миналото и следователно не го установява. Доказателството също така не е съществувало към момента на приключване на устните състезания по делото, нито обективира данни за осъществило се към този момент релевантно обстоятелство, което обаче да не е било известно на молителя. Още повече, че молбата съдържа само признание на факта, че подобренията са били извършени, докато в случая основното съображение за отхвърляне на претенцията е недоказаност на влагането на лични средства и труд в извършването на подобренията.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. В. М. молба за отмяна на влязлото в сила решение №150/30.01.2015г., постановено по в.гр.д.№1565/2014г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №2/02.01.2014г. на Провадийския районен съд по гр.д.№572/2007г. в частта по претенциите по чл.12, ал.2 ЗН и чл.72, ал.2 ЗС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: