О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1065
гр. София, 10.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1208 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. В. против решение №46/17.02.2010 г. постановено по гр.д.№ 12/2009 година на Окръжен съд – Ловеч.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
По предявените субективно активно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, въззивния съд е приел, че за ищците е възникнало правото да претендират възстановяване на правото на собственост върху спорния имот, представляващ УПИ ХVІІ с площ от 500 кв.м., по плана на[населено място] извор, общ.Т., доколкото имота е конфискуван с присъда по реда на Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Съдът е приел, че с включването с приемането на ЗОСОИ в разпоредбата на чл.2 от ЗВСВОНИ като основание за възстановяване на правото на собственост и имотите, конфискувани по реда на посочената наредба, по силата на закона е възстановено правото на собственост върху конфискувания с присъдата на Народен съд недвижим имот, до размер на притежаваната от наследодателя на ищците част от него, но само доколкото са налице останалите предпоставки за възстановяването на правото на собственост. Съдът е приел, че в полза на ответника по делото е учредено право на строеж върху същия имот, което е действително и не е в нарушение на законови разпоредби, правото на стоеж е реализирано и към момента на възникване на правото на ищците да претендират възстановяване на правото на собственост имотът е законно застроен и не съществува във вида, в който е одържавен, т.е. не са били налице предпоставките на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ и имота не следва да се възстановява реално на основание чл.6, ал.6 от ЗОСОИ.
Въз основа на горните изводи, въззивния съд е приел, че не е налице първата предпоставка за основателността на предявения ревандикационен иск – ищците да са установили своето право на собственост върху спорния имот, поради което е отхвърлил предявените субективно съединени искове.
В изложението на касационните основания не се сочи правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на някоя от предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Твърди се, че постановеното решение е неправилно, необосновано, недопустимо и незаконосъобразно.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес в производството по чл.288 от ГПК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело. Касационния съд е обвързан от предмета на жалбата и във фазата на селектирането на касационните жалби, предвид факултативността на касационното обжалване, поради което и за жалбоподателя съществува задължението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания за допускане до касационно обжалване. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спра по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл за задължителните указания на ВКС, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК във връзка с приложението на разпоредбата на чл.280 и чл.288 от ГПК. Поради липса на посочен правен въпрос в настоящия случай и по съображенията, изложени по-горе, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
За пълнота следва да се отбележи, че проверката на фактите по делото и на възприетата от съда фактическа обстановка не следва да се извършва в производството по чл.288 от ГПК, доколкото тази проверка касае проверка обосноваността на съдебния акт. Необосноваността е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. необосноваността следва да се проверява винаги във фазата на разглеждането на касационната жалба по същество, след като са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, за допускането на касационното обжалване. В същата насока, предвид разпоредбата на чл.281 от ГПК и изричното посочване на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК е неотносимо към производството по чл.288 от ГПК и твърдението на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. В тази връзка са неотносими твърденията по фактите по делото, и неправилното /според жалбоподателя/ прилагане на материалния закон, направени от касатора в изложението на касационните основания, в производството по чл.288 от ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46/17.02.2010 г. постановено по гр.д.№ 12/2009 година на Окръжен съд – Ловеч.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.