5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София 20.04.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1147 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 04.12.2015г. по в.гр.д.№961/2015г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това Г. А. Т. е осъден да предаде собствеността и владението на П. А. А., М. Д. П., Н. Г. М., Г. К. Д., М. Д. Г.-З., Г. Д. Г., Л. Я. А., С. И. Т., В. И. С., И. С. И. и С. С. И. върху полска култура с площ от 9.99 дка, трета категория в м.“Д.“, съставляваща имот №016020 по земеразделителния план на [населено място]; полска култура от 16.099 дка, четвърта категория в м.“Т. м.“, имот №027024 по земеразделителния план на [населено място]; полска култура от 18.000 дка, четвърта категория в м.“Горен Д.“, имот №109036 по земеразделителния план на [населено място].
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:
-по въпроса каква е материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка /въз основа на изтекла придобивна давност/ и може ли да бъде уважен иск по чл.108 ЗС срещу ответник, който се позовава на издаден в негова полза констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка /въз основа на изтекла придобивна давност/ без да бъде отменен издадения констативен нотариален акт;
– по въпроса допустимо ли е въззивният съд, без наличие на нови доказателства, събрани в съдебното производство, да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла в полза на касатора придобивна давност, са оборени и да обоснове изводите си само на базата на обсъждането на доказателствата, представени по нотариалната преписка, а не на базата на нови доказателства, събрани в съдебното производство, които да оборят констатациите на нотариуса;
– по въпроса имал ли е право въззивният съд да се произнася по правилността на фактическите и правни констатации на районния съд, след като във въззивната жалба не е бил въведен довод относно неправилен анализ на доказателствата, несъответствие на приетите за установени факти с доказателствения материал, след като не е било направено оспорване на фактическите и правни констатации на съда по съществото на спора.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба П. А. А., М. Д. П., Н. Г. М., Г. К. Д., М. Д. Г.-З., Г. Д. Г., Л. Я. А., С. И. Т., В. И. С., И. С. И. и С. С. И. изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
П. А. А., М. Д. П., Н. Г. М., Г. К. Д., М. Д. Г.-З., Г. Д. Г., Л. Я. А., С. И. Т., В. И. С., И. С. И. и С. С. И. са предявили срещу Г. А. Т. иск за предаване владението върху земеделски земи, находящи се в землището на [населено място].
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Прието е, че с решение № Ц40/26.10.1994г. на ПК-гр.С. процесните земеделски земи са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Б. П. Ш. /син М. Б. П. и преживяла съпруга Г. И. Ш./, като след смъртта на М. Б. Ш., починал на 22.11.1994г., той е наследен от своята майка Г. И. Ш., която към датата на смъртта си /18.09.2000г./ е била въз основа на наследяването изключителен собственик на процесните земеделски земи, а след нейната смърт същата е наследена от предявилите иска лица, които се явяват деца и внуци на починали нейни братя и сестри. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Т. е прието за установено, че като изключителен собственик на имотите наследодателката Г. Ш. ги е отдавала под аренда и наем за обработка на кооперацията в [населено място], получавала съответно рента или наем за тях до смъртта си през 2000г., а след тази година е прието, че свидетелите установяват, че наследниците имали намерение да разделят имотите според правата им, но не успявали да се съберат всички и да вземат решение за подялбата.
Прието е, че съставеният на 24.12.2012г. н.а.№106, том I, рег.№921, дело №60/2012г., с който Г. Т. е признат за собственик по давност на процесните земеделски земи, не го легитимира като собственик в отношенията с наследниците на Г. Ш., тъй като доказателствата и установените по делото факти опровергават констатациите и правните изводи на нотариуса, че Г. Т. е владял непрекъснато и несмущаван от никого процесните земеделски земи с намерението да ги владее за себе си от началото на 2001г. до 24.02.2012г. Изложени са съображения, че още при подаването на молбата до нотариуса за извършване на обстоятелствена проверка Г. Т. е представил удостоверения за наследници на П. И. Ш., баща на Б. П. Ш., в които Г. Т. е посочен като наследник на едно от колената, произхождащи от П. И. Ш., от което според въззивния съд следва, че независимо от съдържанието на отправената до нотариуса молба, Г. Т. се е домогвал да обоснове владението въз основа на наследствените си права /прието е, че няма друга причина за представяне на този голям брой удостоверения за наследници по нотариалното дело/. Прието е, че точно така извършеното обосноваване на фактическата власт и намерението за владение сочи на липса на намерение за владение лично за себе си по съображения, че когато едно трето лице на собствениците или наследниците /какъвто се явява Г. Т., макар да е от рода на П. И. и Б. П., а не от кръга на призованите да наследят Г. Ш./, т.е. непритежаващо право на собственост, има намерението да владее имота за себе си, същото изявява установеното от него владение, отричайки правата на действителните собственици, а не се домогва да обоснове факта на владението с каквато и да било наследствена връзка. В тази връзка е посочено и предположението на разпитаните свидетели, че Г. Т. и пред кооперацията, обосновавайки правото си да получава рента или наем от имотите, внесени в тази кооперация от Г. Ш., е представил подобни документи. С оглед на това е прието, че в отношенията на Г. Т. с кооперацията липсва изява на намерението за владение, а същото е било заместено с претенция за плодоползване от сънаследник или лице, претендиращо, че има наследствени права върху имотите. Посочено е , че Т. не е представил доказателства за самото намерение за владение за себе си пред нотариуса, поради което е прието, че неправилно нотариусът е приел, че намерението му за владение се установява от разпитаните свидетели.
Прието е също така, че представения по делото документ, наименуван удостоверение изх.№199/22.11.2011г. на П. „И.-93“, [населено място] /в което се сочи, че Г. Т. от стопанската 2000г. до стопанската 2011/2012г. е сключвал договори за наем на процесните земеделски земи с кооперацията/ не е никакво удостоверение, защото кооперацията не може да удостоверява други частно-правни облигационни отношения с такъв документ, а само членствени правоотношения, както и че частноправните облигационни отношения биха могли да бъдат установени само със сключен договор за аренда или договори за наем и само от съдържанието на такива договори може да се прави извод за това в какво качество наемодателят е предоставил имота на кооперацията за ползване и в какво качество е получавал съответно рентата или наема от кооперацията, а такива доказателства не са представени нито пред нотариуса, нито в производството по делото.
С оглед на това е прието, че констатациите на нотариуса, че Г. Т. е владял непрекъснато и несмущаван от никого процесните земеделски земи с намерението да ги владее за себе си в периода 2001-2012г. са опровергани и не са се осъществили правопораждащите предвиденото в чл.79 ЗС придобивно основание факти, т.е. към момента на предявяване на иска правото на собственост на предявилите иска лица не се е погасило, съществува в правния мир и същите имат правото да искат неговата защита чрез осъждането на ответника Г. Т. да предаде собствеността.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса /уточнен от съда в съответствие с указанията по приложението на чл.280, ал.1 ГПК, дадени с т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са оборени и да обоснове изводите си само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка без да вземе предвид и доказателствата, събрани в съдебното производство и да не зачете легитимиращото действие на нотариалния акт без да извърши преценка дали събраните в съдебното производство доказателства опровергават констатацията на нотариуса.
С оглед особеностите на настоящия правен спор, а именно поддържаната от страните теза за значението на доказателствата, представени в нотариалното производство, както и на доказателствата, събрани в исковия процес, и доколкото по така поставения въпрос практика на ВКС не е установена, настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.12.2015г. по в.гр.д.№961/2015г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
УКАЗВА на касатора Г. А. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 75лв. /седемдесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: