4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 06.10.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3994 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. И. и Д. И. И. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 04.02.2013г. по в.гр.д.№8153/2011г. , с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това касаторите са осъдени да предадат на Е. М. Й., Р. М. А., Б. Г. К., И. О. К., С. Я. Г., К. Я. И., П. М. И. и Д. Т. И. владението на ливада с площ от 0.400 дка, находяща се в [населено място], землището на[жк], м.”К. вада”, представляващ имот с пл.№440, к.л. 596 по кадастралния план на местността от 1975г., който е част от бившия имот 440, к.л. 596 от кадастралния план от 1956г., при съседи на целия имот-К. Кр.И., Д. Д. и д-р Н. З. и който е обозначен по буквите А. в скицата на вещото лице, приложена към заключението по СТЕ от 21.06.2007г., която скица е неразделна част от решението.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: налице ли е идентичност между имота, претендиран от ищците като тяхна собственост и имота, притежаван от ответника по силата на сключения на 26.01.2005г. договор, оформен с представения по делото н.а.№14, том І, рег.№683, дело №11/2005г. по описа на нотариус М. Ш.; правилна ли е правната преценка, направена от въззивния съд относно действието на решението на ОСЗГ, въз основа на което ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Е. М. Й. и Р. М. А. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират заплащане на направени по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК адвокат Н. М. от САК, назначен за особен представител на ответника по касационна жалба Т. М., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл.108 ЗС, като предявилите иска лица твърдят, че правото на собственост им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗГ-О. купел след проведено производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ спрямо праводателя на ответниците по иска.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че постановеното от ОСЗГ-О. купел решение №8807/05.10.2004г., издадено въз основа на влязлото в сила решение от 29.12.1997г., постановено по гр.д.№1777/1996г. по описа на СРС, 40 състав, легитимира предявилите иска лица като собственици на процесния имот-с това решение на наследниците на Я. К. И. е възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада, представляваща част от имот с пл.№440 /идентичен с имот пл.№422/ в кад. лист 596 от кад.план, изработен преди 1956г., като правото на собственост на наследодателя е установено с делбен протокол по гр.д.№946/1941г., дял ІІІ, т.9.
Прието е, че спорният имот и имота, върху който ответниците твърдят, че притежават право на собственост, са идентични, като идентичността е установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно писмо на кмета на СО-район “Т.” с рег.№АГ-94-1109/09.06.2006г., което по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила, както и от компетентно изготвеното и неоспорено от страните заключение на СТЕ.
Обстоятелството, че в решението на ОСЗГ вместо правилното кад. лист №596, погрешно е записан кад.лист 696 е прието, че не рефлектира върху конститутивното действие на това решение, нито сочи на липса на идентичност между възстановения на ищците имот с имота, за който ответниците твърдят, че са придобили по силата на договор за покупко-продажба, тъй като решението на ОСЗГ е издадено въз основа на съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът за материално право към минал момент между ищците и праводателя на ответниците и в това решение имотът е индивидуализиран с правилно посочения кадастрален лист 596.
Прието е, че решение №8807/05.10.2004г. на ОСЗГ-О. купел е валидно, тъй като е подписано от началника на ОСЗГ и от членствения състав на комисията като не е установено в процеса на доказване от ответниците служителите, подписали това решение, да не са измежду определените със заповед на директора на областната дирекция “Земеделие” съгласно изискванията на действалата към момента на издаване на решението разпоредба на чл.60а ППЗСПЗЗ.
Изложени са съображения, че постановеното по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ решение, с което спорът за собствеността към минал момент е разрешен с участието на праводателя на ответниците по предявения иск има обвързващо действие и по отношение на тях, доколкото прехвърлителната сделка е осъществена след признаване правото на възстановяване на собствеността върху същите земеделски земи с участието на праводателя.
Прието е, че ищците са установили чрез пълно и главно доказване , че са носители на правото на собственост върху процесния имот, който понастоящем се ползва от ответниците по иска без правно основание.
По имащите значение за изхода на спора правни въпроси за пределите на косвения съдебен контрол, за валидността и правните последици на решението на ОСЗ, както и за начина, по който следва да бъде установена идентичността на спорния имот с имота, описан в решение на ОСЗ, както и в нотариален акт, изводите на въззивния съд съответстват на константната практика на ВКС. Поставените от касаторите въпроси налице ли е идентичност между имота, претендиран от ищците като тяхна собственост и имота, притежаван от ответника по силата на сключения на 26.01.2005г. договор, оформен с представения по делото н.а.№14, том І, рег.№683, дело №11/2005г. по описа на нотариус М. Ш.; правилна ли е правната преценка, направена от въззивния съд относно действието на решението на ОСЗГ, въз основа на което ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по естеството си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК. Същите не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като проверката за правилността на въззивното решение следва, а не предхожда проверката за наличие на основание за допускане на обжалването. И тъй като в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. ОСГТК на ВКС прие, че за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, а не само да излага оплакванията си за неговата неправилност, следва да се приеме, че в случая предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
По определяне на възнаграждение на адв. Н. М., назначен от съда като особен представител на ответника по касационна жалба Т. М. съдът приема следното:
Т. М. е конституиран в производството като наследник по закон на починалата в хода на производството И. О. К. и има качеството ответник по касационна жалба. Видно от писмо № ХВ-11845/10.12.2013г. на Дирекция “Миграция” при Министерство на вътрешните работи, за Т. А. М., гражданин на Гърция, в информационните системи на МВР няма данни за статут на пребиваване и адресна регистрация на територията на Република България. При така установените данни особеният представител на ответника по касационна жалба следва да бъде назначен на разноски на касатора,а в хипотеза, при която тези разноски не са внесени предварително и постановеното от въззивния съд решение не е допуснато до касационно обжалване, касаторът следва да бъде осъден да заплати на особения представител възнаграждение в размер на 500лв., определено по правилото на чл.9, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.02.2013г. по в.гр.д.№8153/2011г. по описа на Софийски градски съд, ІІ “А” състав.
ОСЪЖДА И. К. И. и Д. И. И. да заплатят на Е. М. Й. и Р. М. А. сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски, а на адв.Н. М. в качеството му на особен представител на Т. А. М. сумата 500лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: