4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 01.03.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 464 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Т. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, X. състав, постановено на 22.10.2015г. по в.гр.д.№1376/2015г., с което след отмяна на първоинстанционното решение е извършено разпределение на допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 ГПК.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка за наличието на основание по чл.266, ал.3 ГПК и да назначи експертиза за установяване на правнорелевантни факти в случаите, когато във въззивната жалба няма позоваване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят Д. П. К. изразява становище, че подадената от З. Т. М. касационна жалба е основателна и са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят Г. С. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за делба на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], област П., възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Т. Г. Д., Е. Г. Д., Я. Г. Д. и С. Г. Д..
С обжалваното решение е прието, че доколкото квотите на съделителите от допуснатите до делба имоти са различни и броят на имотите е по-малък от броя на съделителите, то теглене на жребие е невъзможно, като се налага групиране на няколко съделители /с еднакви малки квоти/ по колена за получаване на общ дял.
Прието е, че делбата следва да бъде извършена по вариант 3 от заключението на в.л.Р., прието от въззивния съд, в който неравенството в дяловете е сведено до минимум и разпределените имоти в най-пълна степен се доближават до квотите на съделителите.
Вариантите за разпределение по експертното заключение, прието от първоинстанционния съд, които са възпроизведени като 1 и 2 и в заключението, изслушано и прието от въззивния съд, не са възприети, тъй като стойността на предложените дялове не съответства на квотата на съответния дял. Изложени са съображения, че подобно несъответствие е налице и във възприетия от първоинстанционния съд вариант 1 на експертното заключение, според което дял I получава 5 малки имота, които надвишават с 4533.30лв. сумата на общата полагаема се на дела стойност от имотите, от друга страна дял II, който има същата квота като дял I получава имоти на стойност с 4446.70лв. по-малка от полагаемата се. Прието е, че разпределяйки имотите по вариант 1 от експертното заключение първоинстанционния съд е нарушил правилото на чл.69 ЗН, който изисква по възможност всеки съделител да получи дял в натура и възможно най-малка сума за уравняване на дяловете.
В. съд е допуснал изслушване на СТЕ, въпреки че във въззивната жалба не се съдържат оплаквания, че такава експертиза е следвало да бъде допусната от първоинстанционния съд, като е приел, че е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като съдът не е указал, че представеното от съделителя в последното съдебно заседание предложение за обособяване на дяловете /прието от съда без да представлява писмено доказателство/ изисква специални знания, за да бъде прието като вариант 3 и разгледано от съда.
Изложените от въззивния съд съображения при допускане изслушването на СТЕ обосновават извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. Действията на въззивния съд по допускане на СТЕ са извършени в съответствие с указанията, дадени в т.10 на ТР №1/2000г. от 4.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВС, съгласно които допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда, което се налага от необходимостта да бъдат съобразени опитни правила и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието. Така даденото тълкуване не противоречи на правилата на сега действащия процесуален закон, който в чл.195, ал.1 изрично предвижда, че вещо лице се назначава не само по искане на страната, но и служебно от съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване в поддържания от касатора смисъл. Действително в т.3 на ТР 1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, но е прието също и че тези доказателства могат да бъдат събирани служебно от въззивния съд и при въведени оплаквания за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В този смисъл са и констатациите на въззивния съд в определението по допускане на СТЕ по настоящето дело. Още повече, че съдебната практика по въпроса за възможността в делбеното производство да бъдат допускани служебно експертизи е константна, отразена в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №459/23.11.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№82/2011г., в което е прието, че съдът следва да допусне и служебно експертиза за решаване на въпроса на колко дяла са поделими допуснатите до делба имоти и какви варианти за разпределението на тези имоти могат да бъдат приети според броя колена на наследниците и според изискванията на чл.72 ЗН за земеделските земи, за което са необходими специални знания.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба Г. С. Д. следва да бъде присъдена сумата 650лв., представляваща направените по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, X. състав, постановено на 22.10.2015г. по в.гр.д.№1376/2015г.
ОСЪЖДА З. Т. М. от [населено място], [улица], ет.2, ап.3, ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. С. Д. от [населено място], [община], [улица], ЕГН [ЕГН] сумата 650лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: