4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София,01.03.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 549 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. М.-М., С. Л. М., Н. Л. В., С. Л. М. и В. Л. С. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, постановено на 29.10.2015г. по в.гр.д.№2300/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иск за делба на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от покрит вход, коридор, кухненска ниша, три стаи, гараж от 21 кв.м., използван за живеене, лятна кухня в двора от 11.2кв.м. и половин идеална част от баня и тоалет в двора, представляващ имот с идентификатор 10135.51.80.1.1, заедно с 58% ид.части от дворните подобрения и дворното място, цялото от 264кв.м., представляващо имот пл.№16 в кв.199 по плана на 12-ти подрайон на [населено място], имот с идентификатор 10135.51.80 по К., одобрени със заповед № РД-18-40/14.07.2007г., предявен от К. Л. М.-М., С. Л. М., Н. Л. М. и С. Л. М. срещу Н. Т. П. и В. Л. С..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите, касаещи начина на тълкуване на изразената от наследодателя воля в саморъчно завещание, в хипотеза, при която в завещанието са посочени конкретни помещения /но не всички/ от построените в дворното място сгради, както и дворни подобрения. Поставя се и въпроса какво следва да се има предвид под „дворни подобрения“ в подобна хипотеза, както и чия е доказателствената тежест за установяване действителната воля на завещателя.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. Т. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за делба на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, състояща се от покрит вход, коридор, кухненска ниша, три стаи, гараж от 21 кв.м., използван за живеене, лятна кухня в двора от 11.2кв.м. и половин идеална част от баня и тоалет в двора, заедно с 58% ид.части от дворните подобрения и дворното място.
Ответникът оспорва така предявения иск, като твърди, че е придобил правото на собственост по силата на саморъчно завещание.
Спорът между страните касае обема от завещани права.
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен, тъй като възражението на Н. Т. П. за придобиване на целия имот по силата на саморъчно завещание е прието за основателно.
Прието е, че наследодателят С. Л. М. е придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№160/1999г., от Н. Е. М. и С. Л. М. недвижим имот, описан като жилище, състоящо се от антре-коридор, кухненска ниша и две стаи, покрит вход, с площ на тази част от 47.10кв.м., лятна кухня в южната част на имота с площ от 11.20кв.м. и ? ид.част от баня и тоалет /сграда с площ от 5.8кв.м., залепена до лятната кухня/, ведно с 58% ид.части от дворното място, представляващо имот пл.№16, кв.199 по плана на 12 подрайон на [населено място]. Прието е, че със заявление с нотариално заверени подписи от 26.03.2003г., вписано в Службата по вписванията-В. на същата дата, по реда на чл.183, ал.1 ЗУТ, в редакцията към ДВ.бр.1/2001г., действаща към месец март, 2003г., К. Л. М. е учредила на съсобственика си С. Л. М. право на строеж за изграждане на обект, съставляващ едноетажна пристройка със застроена площ до 40кв.м. и гараж със застроена площ от 21кв.м., ситуиран в южния край на имота, като с разрешение за строеж от 14.10.2003г. на С. Л. М. е разрешено изграждането на едноетажната постройка с площ от 10кв.м. и гараж с площ от 21кв.м.
Прието е за установено от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи от 12.03.2015г. и 11.05.2015г., както и от обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, че в имота е изградена пристройка с площ от 10 кв.м., използвана като кухня, а на мястото, където е трябвало да бъде изграден гараж, не е изграден гараж , а едноетажно помещение с площ от 18кв.м., използвано за живеене, до която стая е долепено мокро помещение /баня-тоалет с площ от 4кв.м./, като всички тези помещения са свързани помежду си и никое от тях не представлява самостоятелен обект. Посочено е, че съществуват и лятната кухня и баня-тоалетна в двора.
Прието е, че изградената по силата на учреденото право на строеж пристройка с площ от 10кв.м. към основната жилищна сграда е била собственост на С. М., който е притежавал и основната жилищна сграда, както и че същият не е изградил гараж като самостоятелен обект на право на собственост въз основа на учреденото му право на строеж, а е изградил на предвиденото място несамостоятелна постройка на допълващо застрояване /стая и тоалетна/ към сградата на основно застрояване, които несамостоятелни постройки са функционално свързани с жилището му в основната сграда като нямат самостоятелен статут и следват собствеността на сградата, която обслужват. Прието е също така, че дори да се приеме, че същите не са функционално свързани с жилищния обект и не го следват, то същите биха имали статут на несамостоятелно дворно подобрение.
С оглед на това е прието, че със саморъчното завещание от 26.06.2010г., завещавайки на С. Л. М. и Н. Т. П. собственото си жилище с дворно място, находящо се в [населено място], [улица], описано в завещанието като представляващо жилище състоящо се от антре, коридор с кухненска ниша, две стаи, покрит вход, ведно с лятна кухня и ? ид.част от баня-тоалет в двора, както и 58% ид.части от дворното място и дворните подобрения, наследодателят се е разпоредил с целия жилищен имот, който е притежавал.
Посочено е, че действително описанието на имота, предмет на завета, е извършено съобразно индивидуализацията на същия в титула на собственост на завещателя, а именно н.а.№160/1999г., който имот към датата на завета, а и към датата на откриване на наследството е видоизменен, като към него има изградена пристройка-стая с площ от 10кв.м. и още няколко несамостоятелни помещения /още една стая, баня-тоалет и антре/, но доколкото тези помещения са функционално свързани с основното жилище и не могат да не следват неговия статут в собствеността, е прието, че волята на завещателя не е била да се разпореди с идеална или реална част от притежавания от него имот, а с целия. А ако се приеме, че те имат статут на дворни подобрения и следват собствеността върху земята, то според въззивния съд със завещанието и след откриване на наследството те също са прехвърлени в съответния процент.
В. съд е тълкувал изразената в завещанието воля с оглед характера и вида на постройките, които завещателят е притежавал към момента на своята смърт, а не с оглед описанието им в завещанието, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за начина на тълкуване на изразената от наследодателя воля в саморъчно завещание в хипотеза, при която в завещанието са посочени конкретни помещения /но не всички/ от построените в дворното място сгради, както и дворни подобрения.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед особеностите на настоящия правен спор, а именно с оглед на обстоятелството, че описаните в завещанието постройки и помещения не изчерпват притежаваните от завещателя към момента на неговата смърт, както и с оглед съществуващия спор за самостоятелността на тези постройки. С оглед на тези особености следва да се приеме, че поставеният от касаторите въпрос обстоятелството какво следва да се има предвид под „дворни подобрения“ касае съществото на правния спор, тъй като е фактически, а не правен.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, постановено на 29.10.2015г. по в.гр.д.№2300/2015г.
Указва на касаторите, че в едноседмичен срок от съобщението следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ и да представят доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: