О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 137/ 02.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Владимир Йорданов
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 566 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 159/ 26.10.2015 г. по гр. д. № 504/ 2015 г, с което Варненски апелативен съд, потвърждавайки решение № 1130/ 09.06.2015 г. по гр. д. № 736/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, признава за установено, по отношение на Н. М. Д., че Н. К. К. на основание чл. 23 СК е собственик на 1 642 897 200/ 1 682 013 800 идеални части от един апартамент в [населено място], като отхвърля иска на Н. К. К. за разликата до 1 682 013 800/ 1 682 013 800 идеални части от правото на собственост.
Решението се обжалва от ищеца Н. К. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност в частта, с която искът е отхвърлен. К. повдига множество процесуалноправни въпроси, за които счита да обуславят изводите на въззивния съд и да са решени в противоречие с решенията на ВКС по чл. 290 ГПК, които цитира в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Решението се обжалва и от ответницата Н. М. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол също за проверка на неговата правилност, но в частта, с която искът е уважен. И тя повдига множество процесуалноправни въпроси и извежда своето право на допускане на въззивното решение до касационен контрол също от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително).
Всеки касатор оспорва жалбата на насрещната страна и претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че касационните жалби имат допустим предмет. Подадени са след датата, на която влезе в сила ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г.) и са срещу въззивно решение по иск за право на собственост върху недвижим имот. Налице е изключението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, според което цената на иска не рефлектира върху допустимостта на жалбите. Подадени са от легитимирани страни. Те съответстват на интереса от обжалване на въззивното решение за всеки от касаторите. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
Решението квалифицира предявения иск по чл. 23 СК от 2009 г, въпреки че придобивното основание е осъществено на 22.02.2006 г. – датата на сключване на договора по нотариален акт № 33, с който апартаментът в [населено място] е купен на името на ищеца по време на брака на страните. В. съд е пропуснал да съобрази, че към 22.02.2006 г. действа СК от 1985 г. Съгласно чл. 19 СК от 1985 г, вещите и правата върху вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити, а съвместният принос се предполага до доказване на противното. При двоен режим на имуществени отношения между съпрузите – съпружеска имуществена общност на активите, придобити при условията на чл. 19 СК от 1985 г. и лична собственост на активите, придобити от съпруг при условията на чл. 20 СК от 1985 г. или в резултат на преобразуване на лично имущество, точната квалификация на предявения иск е в чл. 21 СК от 1985 г. Процесът на доказване по делото предпоставя приложението на оборимата презумпция на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г, защото тя е действащото доказателствено правило към осъществяване на придобивното основание, а ищецът носи оказателствената тежест да проведе обратното доказване, което осуетява осъществяването на презюмирания факт за съвместен принос при придобиването. Конкретно това означава, че той е следвало да докаже, че по време на брака си с ответницата: 1) е придобил по наследствено правоприемство нива в землището на [населено място]; 2) след това е продал нивата и 3) със средствата, получени от цената по договора е платена цената на апартамента (изцяло или отчасти).
Изложеното не обосновава недопустимост на решението поради допуснатата в диспозитива неточност по квалификация на иска (чл. 23 СК от 2009 г. вместо чл. 21 СК от 1985 г), нито необходимост въпросите, които касаторите повдигат, да са във връзка с допуснатата в мотивите неточност по сочената презумпция (чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. вместо чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г). В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по фактите и правоотношенията, поставени в основанието на предявения иск в защита на собствеността, а в мотивната част е задал приложението на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. – норма, която има идентично съдържание на приложимата – чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г.
В обжалваното решение въззивният съд приема, че оборимата презумпция за съвместен принос при придобиването на апартамента се прилага в отношенията между страните, защото апартаментът в [населено място] е купен по време на брак на името на ищеца при цена 86 000 евро за този извод въззивният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствата по н. а. № 33/ 22.02.2006 г, „декларацията-обратно писмо“ за действителната цена на апартамента, а не за привидно посочената в нотариалния акт и решението за развод. След това е пристъпил към обсъждане на събраните доказателства по нейното оборване. Приел е, че нотариален акт № 23/ 23.11.2005 г. свидетелства, че също по време на брак и преди сделката за апартамента е сключен договорът за покупкопродажба на нива в землището на [населено място]. Приел е, че нивата е придобита от ищеца по наследствено правоприемство (способ, удостоверен в този нотариален акт и признат от ответницата) и е продадена на цена, от която ищецът е имал право на получи 96 250 евро. Приел е, че тази именно сума е постъпилата на 24.11.2005 г. в [фирма] по сметка с титуляр ищеца, а цената на апартамента от 86 000 евро е платена чрез пет плащания, както следва: на 18.01.2006 г. – за сумата 2 000 евро; на 19.01.2006 г. – за сумата 6 000 евро; на 25.01.2006 г. – за сумата 2 000 евро и две на 01.02.2006 г. от по 38 000 евро. Приел е, че и петте са извършени, след като на тези дати ищецът е теглил или нареждал суми в същия размер от сметката в [фирма], а събраните доказателства сочат, че именно със тях са извършени четирите от плащанията в погашение на цената на апартамента с изключение на сумата от 2 000 евро, която той е изтеглил на 25.01.2006 г. от същата сметка. Искът е уважен в идеални части, съответно на трансформацията на лични средства, която въззивният съд е приел за доказана.
При признанието от ответницата, че само част от цената на апартамента (за сумата 38 000 евро) е платена със средствата, които ищецът получава от продажбата на нивата и пред вид оспорването на иска с въвеждане на твърдения, че останалата част е платена със семейни средства, въззивният съд е пропуснал да забележи, че към релевантните дати допустим обект на съпружеска имуществена общност са и паричните влогове, придобити по време на брака. За тях също се прилага презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. В. съд е пропуснал да отбележи кои точно доказателства провеждат обратното доказване по нея. За изложеното има значение и това, че прекратеният с развод брак на страните е сключен на 06.06.1987 г. – дата, към която търговски банки на територията на Република България все още няма. От друга страна, представеното извлечение за движението на средствата по сметката в [фирма], което въззивният съд е обсъждал, не засвидетелства, че сметката е открита на 25.11.2005 г. (със превода от 96 250 евро за цената на нивата) или че е закрита на 25.01.2006 г. (датата, на която ищецът изтегля сумата от 2 000 евро и нарежда превода на 76 000 евро по друга своя сметка в [фирма]). Именно от сметката в [фирма] на 01.02.2006 г. са направени последните две плащания в погашение на цената на апартамента за сумите от по 38 000 евро. За тази (друга) сметка въззивният съд също е пропуснал да забележи, че презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. също намира приложение.
В своята въззивна жалба ответницата е направила искане при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК да бъде снабдена със съдебни удостоверения, които да й послужат пред няколко банки (включително [фирма] и [фирма]), от които да е видно има ли открити сметки на името на ищеца и какво е движението по тях от началото на 2005 до 25.06.2013 г. (датата, на която влиза в сила решението за развод). В определението по чл. 267 ГПК доказателственото искане е отхвърлено с мотиви, че установимите факти са неотносими и правилно същото искане е оставено без уважение от първостепенния съд (протоколно определение от о.с.з. от 31.10.2014 г). Сочените от ответницата факти са включени в предмета на доказване, а същинската причина въззивната инстанция да изключи тяхната относимост, е поради това, че те са посочени от страна, на която не тежи задължението да провежда обратното доказване по презумпцията за съвместен принос.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че многобройните въпроси, повдигнати от касаторите, се свеждат до два процесуалноправни, които са включени в предмета на делото и обосноват крайните изводи в обжалваното решение (ТР № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС):
1. При действието на презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. каква е доказателствената тежест и как се провежда доказването, когато искът за установяване на правото на собственост на единия от съпрузите поради преобразуване на лично имущество (чл. 21 СК от 1985 г.) е обоснован с твърденията, че правото е придобито по време на брак в резултат на продажба на лично имущество на съпруга и сумите от продажбата са вложени при придобиване на собствеността, въпреки че преди това са постъпили по паричен влог, придобит също по време на брака? и
2. Следва ли съдът да отхвърли доказателственото искане, само защото страната, която го е направила, не носи тежестта да установи сочения факт (чл. 154 и чл. 159 ГПК)?
На настоящия състав не е известна съдебната практика по тях, а допускането касационното обжалване на решението е от значение за точното прилагане на нормите по въпросите и за развитието на правото. Налице са основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 159/ 26.10.2015 г. по гр. д. № 504/ 2015 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Н. К. К. в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена в полза на Върховния касационен съд държавна такса 25 лв.
К. Н. М. Д. е освободена от заплащане на държавни такси с разпореждане № 2746/ 20.07.2015 г. по гр. д. № 504/ 2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Делото да се докладва след представянето на платежния документ, но не по-късно от изтичане на 1-седмичния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.