О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 387/ 21.06.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Геника Михайлова
Гергана Никова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2230 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 706/ 04.02.2016 г. по гр. д. № 616/ 2015 г. в частта, с която Окръжен съд – Благоевград, изменяйки решение № 118/ 28.05.2015 г. по гр. д. № 705/ 2013 г. на Районен съд – Петрич, отхвърля исковете по чл. 108 ЗС в частта, с която Ж. Р. Й. и М. Р. З. са поискали да се признае за установено, че на основание придобивна давност и наследствено правоприемство от Р. (Р.) З. К. притежават над 23/ 36 идеални части до 29/ 36 идеални части от правото на собственост върху едно жилище на първи етаж от двуетажна сграда в [населено място], като ответникът К. Д. И. бъде осъден да предаде владението на жилището, съответно и на тези идеални части.
Решението се обжалва от Ж. Й. и М. З. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по следните въпроси (първите три материалноправни, а останалите – процесуалноправни):
1. При съсобственост върху недвижим имот, възникнала за единия от съсобствениците по силата на правна сделка, необходимо ли е същият да се противопостави явно на правата на другия съсобственик, за да се приеме, че той е започнал да владее имота изцяло, включително и чуждите идеални части или е достатъчно да е владял явно, спокойно и необезпокоявано?
2. Фактическото разпореждане с имота – извършване на ремонти и други дейности в него без съгласие на другия съсобственик, – демонстрира ли намерение за своене на имота?
3. При преценката дали е текла придобивна давност върху съсобствен имот, следва ли да се преценява поведението на съсобственика, срещу когото лицето е демонстрирало явно намерението си да свои имота?
4. Намира ли приложение презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между наследниците, когато наследникът, който се позовава на придобивна давност, е придобил идеални части върху имота и по правна сделка?
5. Намира ли приложение презумпцията на чл. 69 ЗС, когато имотът или идеална част от него е обект на съсобственост по наследствено правоприемство, но страна по спора за собственост е трето за съсобствеността лице, което не черпи правата си от наследяването?
Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи правните изводи на въззивния съд. Твърдят, че той ги е решил в противоречие решения, цитирани в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с които ВКС е тълкувал казуално и нормативно правните норми, приложени с обжалваното решение.
От ответника К. Д. И., ответник и по касация, не постъпва писмен отговор на жалбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е по гражданско дело по искове за собственост върху недвижим имот, а тяхната цена е изключен от закона критерий за допустимото възникване на упражненото право на касационно обжалване (арг. от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК). Касационната жалба подават легитимирани страни – ищците, чиито искове в защита на собствеността върху жилището са уважени в обем, по-малък от претендирания. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но липсват основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
Настоящият състав на Върховният касационен съд отчита, че предметът на касационно обжалване е ограничен спрямо предмета на спора, който двете инстанции по същество са решавали. Въззивното решение има необжалвана, влязла в сила част, с която са уважени исковете на касаторите срещу ответника по касация по чл. 108 ЗС за жилището и дворното място. Спорът, пренесен пред настоящата инстанция, се концентрира (и изчерпва) върху предпоставките на придобивния способ на чл. 79, ал. 1 ЗС, с осъществяването на който касаторите са обосновали качеството си на съсобственици на жилището над 23/ 36 ид. части, уважени с влязлата в сила част от решението, до претендираните общо и по равно от двамата 29/ 36 ид. части от това жилище. За тях касаторите се позовават на придобивна давност. В исковата молба са въвели твърденията, че техният наследодател Р. (Р.) З. К., заедно със своята съпруга Спасена К. К., а след нейната смърт през 2007 г. – и самостоятелно – са осъществявали повече от 10 години фактическа власт върху жилището с намерението да своят чуждите 1/ 6 идеални части; онези, които Д. К. И. (трето за процеса лице) е имал по наследствено правоприемство от своята майка Л. (Л.) И.. Правният интерес са обосновали с констативен нотариален акт № 110/ 2012 г., с издаването на който ответникът по касация е признат за собственик по давностно владение на 1/ 2 ид. части от недвижими имоти в [населено място], единият от които жилището. С необжалваната част от въззивното решение този нотариален акт е отменен, като е посочено, че отмяната съответства на уважената част от исковете (чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК).
За да отрече предпоставките на въведения придобивен способ в чл. 79, ал. 1 ЗС, въззивният съд е приложил спрямо касаторите неблагоприятните последици на доказателствената тежест. Зачитайки начина, по който тя се разпределя, е отчел: 1) доказателствената сила на констативния нотариален акт, който е причината за правния спор; 2) това, че за своите права, основани на твърденията за оригинерното основание, касаторите не представят нотариален акт и 3) събраните доказателства, че към 1997 г., когато съпрузите Спасена и Р. (Р.) К. установяват фактическа власт върху жилището, Спасена К. и нейният брат Д. И. са съсобственици на по 1/ 6 ид. части по наследствено правоприемство от своята майка Л. (Л.) И.. С оглед задължителното тълкуване на чл. 154 ГПК, извършено с ТР № 11/ 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че в тежест на касаторите е да опровергаят доказателствената сила на нотариалния акт, причинил правния спор, като докажат, че Спасена К., а след нейната смърт – нейният съпруг и пряк наследодател на касаторите Р. (Р.) К. – са извършили акт, чрез който са демонстрирали промяна в намерението по отношение на чуждите идеални части. С оглед задължителното тълкуване, извършено с ТР № 1/ 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че в отношенията между наследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага, а когато основанието, на което е започнало владението, е започнало при зачитане на правата и на друг наследник, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части наследникът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Въззивният съд не е съзрял различен подход поради събраните писмени доказателства, че към установяване на владението Спасена К. е притежавала от своя баща К. Д. И. с договор по дарение по н. а. № 132/ 27.08.1995 г. и 1/ 6 ид. части от същото жилище, а заедно със своя съпруг при условията на съпружеска имуществена общност и 3/ 6 ид. части по договор по н. а. № 39/ 05.06.1995 г. за прехвърлянето им от К. И. срещу задължение за гледане и издръжка. След това е пристъпил към обсъждане на гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели. Приел е, че от тях не се установява от съпрузите К. да е бил предприет акт, който отрича наследствените права на Д. И.. Въззивният съд е обсъждал значението на ремонтни дейности в спорните имоти, доколкото такива е извършвал ответника по касация, а не съпрузите К. и за да приеме, че те не доказват оригинерния придобивен способ по констативния нотариален акт, чиято отмяна е поискана. Въззивният съд е отрекъл и правото на ответника по касация да задържи имота до заплащане на подобрения, упражнено чрез възражение срещу исковете по чл. 108 ЗС. Равните дялове на касаторите в съсобствеността са определен според другите въведени придобивни способи, различни от оригинерния, за който спорът продължава да е висящ пред настоящата инстанция, като делът на техният пряк наследодател е определен при отчитане на прекратената със смъртта на Спасена К. съпружеска имуществена общност за 3/ 6 ид. части от жилището и с приложението на чл. 9, ал. 2, изр. 1, in fine ЗН за наследеното от нея.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че правните изводи на въззивния съд изключват общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по трите материалноправни въпроса, които касаторите повдигнат. Първият въпрос не ги обуславя. Той не зачита качеството на Спасена К. на съсобственик на жилището и по наследствено правоприемство. Вторият въпрос не е обусловен от упражненото право на касационно обжалване. Въззивният съд е обсъждал значението на ремонтни дейности в имотите, но с оглед правата на ответника по касация и за онази част от обжалваното решение, която е влязла в сила. Третият въпрос също не обуславя правните изводи в обжалваното решение. Въззивният съд е приел за недоказано съпрузите К. да са предприели акт в демонстрация на промяна в намерението относно чуждите, на Д. И. 1/ 6 идеални части от жилището. Следователно въпросът при такъв акт следва ли да се преценява поведението и на съсобственика, срещу когото е демонстрирано намерение за своене на имота, надхвърля предмета на произнасяне на въззивното решение по отношение на спора, за който производството продължава да е висящо.
Другите два процесуалноправни въпроса обуславят изводите на въззивния съд, но по тях е изключено всяко допълнително основание на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Чл. 69 ЗС е предмет на нормативно тълкуване, извършено с ТР № 1/ 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Прие се, че презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване. Чрез двата въпроса касаторите предлагат това разрешение да се прилага ограничително: с повдигането на първия процесуалноправен – да не важи в хипотезата, в която съсобствеността е комбинирана (има и друг източник, различен от наследяването), а с повдигането на втория – да не важи в хипотезата, в която спорът за собственост е с лице, което не основава своите права на наследственото правоприемство. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че извършеното нормативно тълкуване предполага ограничителен подход, а това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тълкувателното решение преодоля противоречията в съдебната практика в приложението на чл. 69 ЗС при съсобственост от наследяване, а това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не са променени и обществените условия или законодателството, което да предполага промяна в дадените с тълкувателния акт разрешения по приложението на чл. 69 ЗС, а това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 706/ 04.02.2016 г. по гр. д. № 616/ 2015 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.