О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 170/16.06.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Геника Михайлова
Гергана Никова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр. д. № 1890 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 207/ 21.12.2015 г. по гр. д. № 5954/ 2015 г. Определението се обжалва в частта, с която друг състав на Върховния касационен съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върнал касационната жалба срещу решение № 43/ 10.02.2015 г. по гр. д. № 824/ 2014 г. на Пернишки окръжен съд по положителни установителни искове за собственост върху недвижим имот, предявени от Н. М. П., Г. М. Х., М. Х. Х. и М. Х. Х. срещу Т. Н. Л., М. С. Г., Р. С. Г. и С. В. Н.. С тази част от въззивното решение е било обезсилено (частично) първоинстанционното решение № 282/ 21.03.2014 г. по гр. д. № 1144/ 2009 г. на Пернишки районен съд и е прекратено производството поради недопустимост на исковете (чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК).
Определението се обжалва от А. В. П. и Б. В. П. (наследниците по закон на Н. П., починала в хода на касационното производство), Г. Х., М. Х. и М. Х. с довода, че е неправилно поради съществено нарушение на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите считат, че когато прекратяването на производството се постановява от въззивната инстанция след обезсилване на първоинстанционното решение, не се прилагат ограниченията на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция преди ЗИДГПК ДВ бр. 50/ 03.07.2015 г.).
Ответниците М. Г., Р. Г. и С. Н. възразяват, че частната жалба е неоснователна. С. Н. претендира разноски пред настоящата инстанция.
Ответникът Т. Н. Л. не взема становище по частната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет – определението за връщане на касационната жалба прегражда развитието на производството (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Разглеждането й е в компетентност на настоящия („друг“) състав на Върховния касационен съд (чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК). Изхожда от легитимирани страни – ищците, чието право на касационно обжалване е отречено с обжалваното определение. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовността и допустимостта на частната жалба, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В обжалваната част от определението касационната жалба е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК с мотивите, че: 1) въззивното решение е обезсилващо, постановено при условията на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК; 2) за него също се прилагат ограниченията на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция преди ЗИД ГПК ДВ бр. 50/ 2015 г) и 3) касационната жалба в тази част има недопустим предмет – цената на положителните установителни искове за собственост, по които с въззивното решение първоинстанционното решение е обезсилено, а производството е прекратено, е до 5 000 лв.
Касационната жалба е подадена на 26.03.2015 г. Нейната допустимост предходният състав на Върховния касационен съд е преценял според ограниченията на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на текста преди ЗОДГПК (обн. ДВ бр. 50/ 03.07.2015 г.) – аргумент от § 14 ПЗР на ЗИДГПК. Ограниченията се прилагат при касационно обжалване на въззивно решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000 лв. за граждански дела (така т. 8 ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Гражданско е делото по положителните установителни искове за собственост върху недвижим имот, а тяхната цена е определена пред първата инстанция според данъчната оценка на имота към годината на предявяването им (чл. 70, вр. чл. 68, вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК). Към 2009 г. данъчната оценка на имота е 4 257 лв., т. е. до 5 000 лв. Следователно предходният състав на Върховния касационен съд правилно е приложил чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК в обжалваната част на определението.
Въпреки този изход на делото претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по касация С. Н. не следва да бъде уважена. Липсват доказателства той да е правил разноски пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. В. П., Б. В. П., Г. М. Х., М. Х. Х. и М. Х. Х. срещу определение № 207/ 21.12.2015 г. по гр. д. № 5954/ 2015 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.