О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 238/18.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3698 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 172/ 18.03.2014 г. по гр. д. № 72/ 2014 г, с което Пловдивски апелативен съд, като потвърждава решение № 394/ 25.10.2014 г. по гр. д. № 1168/ 2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора, признава за установено по отношение на [община], че на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм) и правоприемство от [фирма] [фирма] е собственик на магазин със застроена площ от 89. 04 кв. м., разположен между вход „в“ и вход „Г“ на партерен етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построен.
Решението е обжалвано от [община] с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по въпросите: 1. Кои са елементите от фактическия състав на придобивното основание на чл. 17а ЗППДОбП? и 2. С какви доказателствени средства е установимо включването на имота в капитала на преобразуваното търговско дружество? К. счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите във въззивното решение, а допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава със становището, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с решенията на ВКС по чл. 290 ГПК, приложени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Оплакванията по същество са, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на чл. 17а ЗППДОбП и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 154 ГПК).
Ответникът по касационната жалба [фирма] възразява, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол. Съгласен е, че първият въпрос е обуславящ въззивното решение, но счита, че е изяснен в (други) решения на ВКС по чл. 290 ГПК и въззивното им съответства. По втория въпрос намира за изключено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
С обжалваното решение въззивният съд е разсъждавал върху предпоставките на придобивното основание на чл. 17а ЗППДОбП, респективно чл. 1 от ПМС № 201/ 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия, въведено от ответника по касация по предявения положителен установителен иск в защита на правото му на собственост върху процесия магазин. Приел е, че неговите елементи се изчерпват със съдържанието на правната норма: 1) държавата е бившият собственик на спорното имущество (магазинът, за който има съставен акт за държавна собственост № 1345/ 26.12.1969 г.); 2) това имущество е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие (с решение № 35/ 10.03.1989 г. на МС в имуществото на експериментално предприятие „А.“ – [населено място] е предоставено (разпределено) държавно имущество на стойност 1 817 хил. лв., включително магазина) и 3) с акта на държавния орган за преобразуване на това предприятие в търговско дружество изрично не е изключено това имущество, а същото е включено в капитала на търговско дружество, на което държавата е едноличният собственик ( [фирма] е образувана с решение от 18.11.1991 г. по ф. д. № 2957/ 1991 г. на Сливенски ОС с уставен фонд 1 817 хил. лв. и това е предоставеното държавно имущество за стопанисване и управление на ЕП „А.“).
Спорът между страните, пренесен за решаване пред настоящата инстанция, се концентрира върху възражението на касатора (ответник по иска), че поради липсата на категорични доказателства за счетоводното заприходяване на магазина в баланса на държавното предприятие към момента на образуването на [фирма], въззивният съд е бил длъжен да изключи активната материална легитимация на ответника по касация (ищец по предявения иск). Ответникът по касация е правоприемникът на [фирма] след преобразуването й в [фирма]. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че включването на магазина в баланса на преобразуваното търговско дружество надхвърля елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП, респ. чл. 1 от ПМС № 201/ 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, но въпреки това го е изследвал, обсъждайки и събраните доказателства за осъществяването на този факт.
Настоящият състав на Върховния касационен съд е преценил, че и двата въпроса, които касаторът повдига (материалноправен и процесуалноправен), са включени в предмета на делото и обуславят изводите на въззивния съд, но с определение № 289/ 23.09.2014 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на тълкувателно дело № 4/ 2014 г. ОСГК на ВКС. По тълкувателното дело е поставен въпросът, необходимо ли е предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.)?
В т. 2 Г на ТР № 4/ 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/ 2014 г. ОСГК на ВКС даде отрицателен отговор на този въпрос, като възприе, че същият е и отговора в приложението на чл. 1 от ПМС № 201/ 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия. Следователно привременната привременната пречка за допустимост на касационното производство е отпаднала, но липсва (допълнителното) основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. И материалноправният, и процесуалноправният въпрос провеждат съдебната практика, включително и по решения на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) включват и изискването имотът да е бил включен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването му и в баланса на преобразуваното търговско дружество. Тази практика бе отречена като неправилна с т. 2 Г от тълкувателното решение. Така въззивното решение (откъм развитите в него основни мотиви) е съобразено с извършеното от ВКС нормативно тълкуване. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, то е задължително за всички съдилища и изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, направени от ответника по касация и в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 3698/ 2014 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 172/ 18.03.2014 г. по гр. д. № 72/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица], да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Д-р К. С.“ № 30, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 280 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.