О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 253/22.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1048 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7342/ 29.10.2015 г. по гр. д. № 19 990/ 2014 г., с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № I-44-155/ 29.08.2014 г. по гр. д. № 41 762/ 2011 г. на Софийски районен съд, отхвърля исковете на Т. В. М., Е. В. И. и С. И. М. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 108 ЗС относно реална част от УПИ в [населено място], бивша нива в м. Селище.
Решението обжалват ищците Т. В. М., Е. В. И. и С. И. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите: 1. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд е извършил непълен доклад на делото? и 2. По кой ред се възстановяват правата върху имот, отчужден по реда на благоустройствените закони, ако този имот е внесен в ТКЗС преди да бъде отчужден? Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обосноваващи изводите на въззивния съд. По процесуалноправния въпрос извеждат допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивното решение е в противоречие с указанията в т. 2 ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 4/ 2012 г. ОСГТК на ВКС. По материалноправния въпрос извеждат допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довода, че въззивното решение противоречи на решение № 1223/ 13.11.2001 г. по гр. д. № 2397/ 2001 г. на ВКС, ГК, I-во ГО. По същество се оплакват, че е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение. Претендират разноските по делото.
Ответникът [фирма] със седалище [населено място], ответник и по касационните жалби, възразява, че няма основания за допускане на касационния контрол. По същество считат решението правилно. Претендира разноските и пред настоящата инстанция.
К. жалби имат допустим предмет. Въззивното решение е по искове за собственост върху недвижим имот. По аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК цената на иска по гражданското дело е без значение за нейната допустимост. Подадени са от легитимирани страни – ищците, чийто искове, предявени при условията на евентуално обективно и активно субективно съединяване, са отхвърлени. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на жалбите, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност. Съображенията за това са следните:
В. съд е приел, че касаторите са наследниците по закон на В. Т. М., бивш собственик на нивата от 1 159 кв. м. в местността Селище, а сега представляваща реална част от УПИ по плана на [населено място], но те не са материално легитимирани по исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС. Изключил е техните права и по двата заявени придобивни способа, а именно:
1) земеделска реституция (заявен с главните искове).
Приемайки, че към момента на внасянето на имота в ТКЗС през 1957 г., той вече е бил собственост на българската държава като включен в регулация през 1956 г. и упражнявайки правомощие по чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК, въззивният съд е констатирал липсата на материална компетентност на органа на поземлена реституция да се произнесе по подаденото заявление по ЗСПЗЗ. Решение № 220 АС/ 30.07.2010 г. на ОСЗ – Н. Искър, с което на наследниците на В. Т. М. е възстановено в съществуващи (възстановими) граници правото на собственост върху бившата нива, е нищожен индивидуален административен акт, който не поражда правни последици. Изключвайки приложното поле на ЗСПЗЗ поради това, че към влизане в сила на закона имотът е нямал статут на земеделска земя, а е бил в регулация, въззивният съд е намерил за излишно да обсъжда доказателствата относно неговото застрояване.
2) реституция по чл. 2, ал. 2, вр. ал. 3 ЗВСОНИ (заявен с евентуалните искове).
Хипотезите на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ обхващат случаите, в които имотите са били отнети от собствениците им неправомерно в периода 9 септември 1944 г. до 1989 г. Тъй като нивата е отчуждена по регулация през 1956 г., въззивният съд е достигнал до извода, че тя е завзета правомерно от българската държава.
С оглед изключената материална легитимация на касаторите и по двата заявени придобивни способа, въззивният съд е приел за ненужно да изследва дали ответникът по касация има основание да владее имота и в частност, осъществени ли са предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП, заявените от дружеството с писмения отговор на исковата молба при оспорване на пасивната материална легитимация на исковете по чл. 108 ЗС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че фактическите констатации в обжалваното решение са базирани на А. № 245 (нов № 1892)/ 09.10.1961 г. и на заключението на съдебнотехническата експертиза. В А. като основание за одържавяване на имота е посочена заповед № 3751/ 1956 г. Описана е и регулационна преписка № 27/ 1960 г. на техническия отдел при РНС. Като дата на одържавяване на имота е посочена 28.09.1961 г. От друга страна, по събраните писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел за установено, че ТКЗС е било образувано през 1957 г. В заключението на съдебнотехническата експертиза е посочено, че със заповед № 3751/ 1956 г. е одобрен първият регулационен план и според него от бившата нива по регулация са обособени два парцела при установена идентичност със заявената чрез исковете по чл. 108 ЗС реална част от УПИ.
С въззивната жалба касаторите са се оплакали, че извършеният от първата инстанция доклад по делото е непълен. Споделяйки основателността на оплакването, в определението по чл. 267 ГПК въззивният съд е указал на касаторите, че в тяхна тежест е да докажат, че решението на органа на поземлена собственост, на което основават своята активна материална легитимация по главните искове, е издадено преди началото на процедурата по приватизация на ответното дружество.
В т. 2 от ТР №. 2 ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 4/ 2012 г. ОСГТК на ВКС прие, че при обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстационния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада. Касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатия процесуалноправен въпрос: Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд е извършил непълен доклад на делото? Това е така, защото указанията с определението по чл. 267 ГПК са по установяване на факт, който е без значение за конститутивното действие на решението на органа на поземлена собственост.
Касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по повдигнатия материалноправен въпрос: По кой ред се възстановяват правата върху имот, отчужден по реда на благоустройствените закони, ако имотът е внесен в ТКЗС преди отчуждаването? В решение № 1223/ 13.11.2001 г. по гр. д. № 2397/ 2001 г. ВКС, IV ГО се приема, че извършеното отчуждаване на земеделски имот по реда на благоустройствените закони не променя първоначалния му статут на земеделска земя, притежавана преди образуването на ТКЗС или ДЗС и собствеността върху този имот се възстановява при условията и по реда на ЗСПЗЗ. Правата на приобретателите на имота са защитени, само ако върху имота са построени сгради или е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж е започнал към 1 март 1991 г, т. е. не са налице условия за възстановяване на собствеността върху земеделския имот. По заявената с двата способа реституция на правата на касаторите от значение е дали и от кой момент е настъпило вещнотранслативното действие на описаната в А. заповед № 3751/ 1956 г., с която е одобрен първия регулационен план. С оглед приложимата редакция на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ отчуждаването за мероприятия по улично-регулационния план е настъпвало от деня на обезщетяване на собственика. По силата на самия план се е придобивала собствеността при отчуждаване с дворищнорегулационния план (чл. 39, ал. 2 ЗПИНМ (отм.)). Налице е противоречие между възприетата с обжалваното решение фактическа обстановка и доказателствената сила на А. № 245 (нов № 1892)/ 09.10.1961 г., която въззивният съд е обявил, че зачита.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7342/ 29.10.2015 г. по гр. д. № 19 990/ 2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса в размер на 243. 97 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на съдебния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.