О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 265/26.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5049 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 143/ 11.03.2014 г. по гр. д. № 17/ 2014 г, с което Пловдивски апелативен съд, като потвърждава решение № 1612/ 03.10.2013 г. по гр. д. № 2752/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част, на основание чл. 108 ЗС Д. Х. Д. е осъден да предаде на [фирма] владението върху поземлен имот с идентификатор 03839.44.18 в землището на [населено място], [община], с площ от 12 189 кв. м. с описани в решението граници, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 03839.44.18.3. – едноетажна масивна стоманобетонна промишлена сграда със застроена площ от 2 887 кв. м. и сграда с идентификатор 03839.44.18.4. – едноетажна полумасивна промишлена сграда със застроена площ от 36 кв. м.
Решението се обжалва от ответника Д. Х. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси, които касаторът счита да са включени в предмета на делото и да обуславят изводите на въззивния съд:
1. Какви са елементите във фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.)?
2. На кого принадлежи собствеността върху постройките, за които исковете по чл. 108 ЗС са уважени?
3. Въпреки съставеният А. процесният терен представлявал ли е държавна собственост и към кой момент?
4. Какво е значението на обстоятелството, което се установява от заповед № РД-09-135/ 02.04.1997 г., че процесният терен е одобрен като застроително решение на стопански двор на ТКЗС [населено място]?
5. По въпроса за давността и във връзка с оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства е приел за неоснователно възражението ответникът да има основание да владее двете постройки, тъй като ги е придобил по давност?
По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] (новата фирма на [фирма]) възразява повдигнатите въпроси да имат значението, което касаторът им придава. По същество счита решението правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за представителството пред настоящата инстанция.
Помагачът на касатора ЗК „Г. Б.“ [населено място] се присъединява към подадената жалба. Изразява становище, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а по същество е неправилно.
С определение № 361/ 24.12.2014 г. по настоящото дело съставът на Върховния касационен съд е констатирал, че жалбата отговаря на всички изисквания за редовност и допустимост, но е спрял производството поради включването на първия повдигнат от касаторите (материалноправен) въпрос в предмета на тълкувателно дело № 4/ 2014 г. ОСГК на ВКС.
С т. 2Г ОСГК на ВКС му отговори. С това отпада привременната пречка за допустимост на настоящото производство и то следва да бъде възобновено. Въпреки това, поставените въпроси не обуславят изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Съображенията за това са следните:
В. съд е разсъждавал върху елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП, изследвайки заявения придобивен способ, с който ответникът по касация е обосновал качеството си на собственик на процесния имот и на двете съществуващи сгради в него, които касаторът е признал да владее чрез възражението да ги е придобил по давност. Приел е, че те са следните: 1) държавата да е собственик на конкретно имущество; 2) това държавно имущество да и било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие; 3) с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество, капиталът на който е собственост на държавата, това имущество да не е изрично изключено от имуществото, включено в капитала на търговското дружество и 4) имуществото да е включено в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуваното търговско дружество. Намерил е, че и четирите елемента са осъществени, защото: 1) процесният терен, който по КК е с идентификатор 03839.44.18, е актуван като държавен с А. № 47/ 07.01.1969 г., включително с 6 броя сушилни върху него, двете от които са процесните сгради; 2) това имущество е предоставено за ползване на ДП „Т. п.“ – П., а с разпореждане № 112/ 01.04.1969 г. ДП „Т. п.“ и Цигарена фабрика „Р.“ са слети в Тютюнев комбинат „Р.“ към Д. „Б. т.“, впоследствие преименуван на СО „Б.“; 3) с разпореждане № 115/ 10.11.1993 г. на МС СО „Б.“ е преобразувано в [фирма] с акционерно участие в 22 дъщерни дружества, едно от които [фирма], като с решение № 12187/ 17.12.1993 г. по ф. д. № 9376/ 1993 г. на ОС-Пловдив изрично е посочено, че [фирма] поема активите и пасивите на ТК „Р.“ и 4) решението по фирменото дело сочи също, че това имущество е включено в баланса на [фирма] към 30.06.1993 г. В обжалваното решение се приема, че ответникът по касация е сменял своята фирма – [фирма], впоследствие [фирма], впоследствие [фирма], впоследствие „К. Т. И.“, което не води до правоприемство, а собствеността върху процесния терен и двете съществуващи сушилни в него е придобита при осъществените четири елемента от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП. С обжалваното решение е отхвърлено възражението за придобивна давност и е прието, че касаторът осъществява владението върху имота без основание.
В т. 2Г от ТР № 4/ 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/ 2014 г. ОСГК на ВКС прие, че елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП не включват изискване предоставеното държавно имущество да е в баланса на преобразуваното имущество. Това означава, че с въззивното решение е разсъждавано върху предпоставка, която заявеното с исковете по чл. 108 ЗС придобивно основание не включва. Въпреки констатираното противоречие, основание за допускане на касационният контрол няма. В. съд е разсъждавал върху една излишна предпоставка, приемайки че и тя е осъществена, наред с останалите три кумулативни. Следователно допускането на обжалваното решение до касационен контрол по материалноправния въпрос, какви са елементите във фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), не извежда различен резултат от този, който въззивният съд е постановил. Това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК
Останалите въпроси, които касаторът повдига, също не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да има значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда. Те са насочени към правилността на обжалваното решение и по съществото си представляват касационни оплаквания (чл. 281, т. 3 ГПК). Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение и са обективно негодни да удовлетворят изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК (т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). След като и по тези четири въпроса липсва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, допълнителните основания по т. 1 – 3 ГПК са необосновими.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение за представителството на ответникът по касация пред настоящата инстанция, определено в минималния размер по чл. 9 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 5049/ 2014 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 143/ 11.03.2014 г. по гр. д. № 17/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Х. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] (новата фирма на [фирма]) ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 2 781 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.