O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 04.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 4385/2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производствoто е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9755/10.10.2017 г. на А. С. Г., приподписана от адв. Й. М., срещу определение № 407 от 18.09.2017 г. на Великотърновския окръжен съд по ч. гр. д. № 732 /2017 г., с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Великотърновския районен съд, постановен на 05.09.2017 г., за вписване на решение на ОСЗГ – [населено място].
В жалбата се поддържа, че неправилно окръжният съд е приел, че представеното от молителя решение на административния орган за признаване правото на оземляване по ЗСПЗЗ, не подлежи на вписване. Излага се довод, че това решение прехвърля право на собственост върху земя от държавата върху физическо лице. Не е формулиран конкретен правен въпрос, обуславящ даденото в производството по вписване разрешение.
Върховният касационен съд, състав на I-во г.о., като обсъди данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ и постановен по неоценяем интерес в рамките на охранително производство, съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване като положително условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява и намира следното:
Със заявление вх. № 7541/05.09.2017 г. пред Службата по вписвания – [населено място], А. С. Г. е поискал вписване на решение № 369 от 14.02.2008 г. на ОСЗГ – [населено място], издадено по реда на чл.20 ЗСПЗЗ за признаване на правото му на оземляване с предимство по чл.21, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ чрез прехвърляне правото на собственост от ДПФ върху общо 13.340 дка в землището на [населено място], в частност върху имот от 6.340 дка, част от поземлен имот № 045001, целият от 82.439 дка в местността „Б.“ и върху имот от 7 дка, част от поземлен имот № 129015, целият от 20.936 дка, в местността „Г. К.“, и двата без посочени в решението граници. Към заявлението е приложил документ за платена държавна такса, протокол от въвод във владение, както и пет броя скици за следните имоти: 1. пл. № 129038 от 20.937 дка, в местността „Горна Курия“ ; 2. пл. № 045023 от 25.379 дка, в местността „Б.“; 3. пл. № 045022 от 50.720 дка в местността „Б.“ 4. пл. № 129015 от 13.937 дка в местността „Г. К.“ и 5. пл. № 045001 от 50.720 дка в местността „Б.“.
Отказът на съдията по вписванията, постановен на основание чл.32а, ал.1 ПВ, е обоснован със следното: представеното решение, което след влизането си в сила, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за правото на собственост, не отговаря на изискванията по чл.588 ГПК за съдържание на констативния нотариален акт, в частност на изискването на чл.588, ал.1, т.3 ГПК – да са посочени границите на имотите, до които се отнася решението на ОСЗГ.
С обжалваното определение окръжният съд, след като е приел, че представеното за вписване решение е от категорията актове подлежащи на вписване, тъй като се ползва със силата на констативен нотариален акт, е потвърдил отказа на съдията по вписванията с мотива, че то не отговаря на изискването на чл.588, ал.1, т.3 ГПК за точно описание на недвижимите имоти, с посочване на тяхното местонахождение и граници. Приел е, че имотите за които се признава правото на оземляване, не могат да бъдат индивидуализирани чрез границите си, нито на база самото решение на ОСЗГ, нито на база приложените скици, отнасящи се до имоти частна държавна собственост и неотразяващи графически нанасянето на имотите на молителя върху плана, нито на база представения протокол за въвод, който е бланкетен, с липсващо описание на имотите. В заключение е приел, че липсва акт, който да е годен да бъде вписан и съответно да породи целените чрез вписването правни последици.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касация, тъй като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 вр. чл.278, ал.4 ГПК не е формулиран правен въпрос, за който касаторът да твърди, че е обусловил изхода на делото пред окръжния съд, което съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване.
Независимо от горното, следва да се посочи, че отказът на съдията по вписванията не е основан на липсата на подлежащ на вписване акт, каквито са твърденията в жалбата, а на липса на изискуемото се съдържание в подлежащия на вписване акт, за което съдията по вписванията е длъжен да извърши проверка съгласно чл.32а, ал.1 вр. чл.6, ал.1, б. „в” П.. Съгласно цитираната разпоредба подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Установените в тази разпоредба изисквания са императивни. Ако същите не са спазени, т.е. представеният за вписване акт не им съответства, то следва да се приеме, че не са налице предпоставките за вписването му. Съобразно приетото в т.6 на ТР №7 от 25.04.2013 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията следва да постанови отказ за вписване на представения за вписване с вещни последици акт, тогава когато той не е с небходимото съдържание с оглед идентификацията на имота до който се отнася актът. При недвижимите имоти съществен елемент на идентификацията им /когато не е одобрена кадастрална карта и липсва идентификатор/ е посочването на границите им поне от три страни, които в случая не са посочени нито в самото решение на административния орган, нито в представените към него скици.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на I- во г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 407 от 18.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 732/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: