2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 09.02. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2565/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК.
Г. Я. Н., чрез пълномощниците си адвокат М. К. и адвокат Т. Д.-И., обжалва в срок въззивното решение VI-9 от 09.03.2017 год. по гр. д. № 1951/2016 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.07.2016 год. по гр. д. № 939/2014 год. на Бургаския районен съд. С него е признато за установено по отношение на Национална спортна академия /Н./ „В. Л.”, [населено място], че ответницата, сега касатор, не е собственик на поземлен имот с идентификатор 51500.510.148 с площ 1 дка по кадастралната карта на [населено място], находящ се в м. „А.”, при описани граници. Ответникът О. М. К. не е обжалвал въззивното решение и по отношение на него същото е влязло в сила.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение по изложените съображения с искане за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен.
В изложението към касационната жалба се релевира основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и доказателствената тежест за установяването му, по който касаторът поддържа произнасянето във въззивното решение да е в противоречие с ТР № 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на противоречие и с ТР № 5/2013 год. по т. д. № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС с оглед незачитане както от първоинстанционният, така и от въззивният съд на влязло в сила решение, с което е прието, че държавата не е собственик на имота на касатора. Налице е позоваване на недопустимост на въззивното решение с оглед и на съображенията за произнасяне извън претенцията в исковата молба да се отрече правото на собственост на ответниците по отношение на държавата, а не по отношение Н., както е процедирал съдът. Поставени са следните правни въпроси, с които се обосновава поддържаното основание за допускане на касационно обжалване: 1. следва ли въззивният съд при изрично позоваване в жалбата на порок на първоинстанционното решение, сочещ неговата недопустимост поради произнасяне по непредявен иск, да върне делото на първата инстанция за произнасяне по него; 2. доколкото съобразно практиката на ВКС, преценката или не на мероприятие на държавата, като отрицателна предпоставка за реституция е фактически въпрос, при предявен отрицателен установителен иск, ищецът, независимо дали брани твърдяната собственост на държавата или свое фактическо положение, дължи ли сам установяване на съществуващо мероприятие с площ, обем и граници и то към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ или е достатъчно само да твърди такова и се позовава на своя фактическа власт; 3. какво защитимо право следва да установява ищецът при отрицателен установителен иск, позоваващ се на фактическо състояние и към кой момент, за имот в който сам твърди да е изпълнено мероприятие; 4. при въведено твърдение за реализирано мероприятие като правоизключващо реституция по ЗСПЗЗ, ищецът дължи ли доказване на точната площ, обем на това мероприятие, при наведено оспорване на неговите граници; не следва ли съдът служебно да изследва дали процесният имот попада в ползваната от ищеца спортна база.
В писмения отговор ответникът Национална спортна академия „В. Л.” оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението. Позовава се на влезли в сила решения относно други имоти, попадащи в същия терен, отреден и предоставен на Н., исковете за които са уважени, поради което и счита, че въззивното решение не противоречи на съдебната практика.
Ответникът по касация О. М. К. не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на І г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен отрицателния установителен иск за собственост на спорния имот срещу касатора, въззивният съд приел, че възраженията на последния за недопустимост на същия поради липса на правен интерес са неоснователни, тъй като ищецът извежда правния си интерес от упражняване на фактическата власт върху процесния имот, предоставен му за стопанисване и управление от държавата и реализираното благоустройствено мероприятие в целия терен, което е следвало да се отчете в производството по възстановяване на собствеността като основание за приложение на чл.10б ЗСПЗЗ. Приел за неоснователно и възражението за недопустимост на иска поради отвод за пресъдено нещо, съобразявайки, че не е налице обективно и субективно тъждество между предмета по настоящето дело и този по приключилото с влязло в сила решение по гр. д. № 753/2005 год. на Несебърския районен съд. С него е бил отхвърлен предявения от Н., като процесуален субституент на държавата, положителен установителен иск за собственост на недвижимите имоти, докато в настоящото производство предмет на спора е материалната незаконосъобразност на реституцията им в полза на ответниците поради нарушението на чл.10б ЗСПЗЗ.
По същество на спора въззивният съд приел за установено, че спорния имот попада в границите на изградената в периода 1974-1988 год. Спортна база на Н. „В. Л.” на терена, ограден и нанесен в кадастралния план още през 1979 год., т. е. попада в територията на реализираното мероприятие. Установено е от заключението на приетата експертиза, че към момента на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в същия са се намирали изградените две масивни сгради, други полумасивни обекти, хангари за лодки, бунгала и други съоръжения по предназначението му, като е предоставен на Спортната академия за стопанисване и управление. Изграждането на учебната спортна база в годините като единен обект представлява реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, което е пречка за реституцията независимо от законността на строителството и собствеността на земята, поради което и без значение е обстоятелството, че правото на собственост на държавата е било отречено с предходното съдебно решение. Въззивният съд е отчел предимството на защитата на законодателя на вложения в осъщественото фактическо строителство финансов ресурс, представляващ пречка за настъпване на реституционния ефект на решението на органа на поземлената собственост върху процесните имоти, представляващи част от това реализирано мероприятие. Упражнявайки косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия съдът е приел, че то е постановено при отсъствието на материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността на ответниците, поради което и не може да породи реституционен ефект, в резултат на което ответниците не се легитимират като собственици на спорния имот. Подчертано е в мотивите на въззивното решение, че основанието за отричане правата на ответницата, сега касатор, произтича не от установяване право на собственост върху терена на ищеца, а от фактическите основания, на които той се намира в него – реализираното строителство, което поради функционалната свързаност на построеното представлява мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.
Релевираните в изложението на касаторите основания за допускане на касационно обжалване на решението не са налице, поради следните съображения:
На първо място следва да се обсъдят доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение с оглед поставения въпрос за липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и разпределението на доказателствената тежест в това производство. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е съобразено с ТР № 8/2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като е прието, че предмет на делото не е засегнатото от правния спор право на държавата, респективно на Н., а отричаното от ищеца спорно право, което ответниците претендират да притежават на основание възстановяването на собствеността върху спорните имоти по ЗСПЗЗ. С оглед разясненията в цитираното тълкувателно решение, правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск е налице и при позоваване на ищеца на фактическо състояние или когато има възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника, както е и в настоящия случай при предявяването на иска от Н., който упражнява фактическата власт върху имота, предоставен й за управление и стопанисване от държавата, с установяването на които предпоставки е доказал наличието на правен интерес.
Във връзка с предмета на делото по предявения отрицателен установителен иск неоснователен е и доводът на касатора за недопустимост на решението с оглед поддържано противоречие с ТР № 5/2013 год. по т. д. № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС, позовавайки се на влезли в сила решения. Данните по делото не сочат на упражнен пряк съдебен контрол за законосъобразност на решението на поземлената комисия, поради което и приложение намират разясненията по т.1 на цитираното тълкувателно решение, съгласно които в тези случаи е допустим косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК. Този въпрос обаче касае правилността на въззивното решение, а не неговата допустимост, а относно влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявен от държавата иск за собственост следва да се посочи, че предметът на настоящото дело е различен от този по гр. д. № 753/2005 год. на Несебърския районен съд, както е приел и въззивният съд.
И последният довод на касатора в приложеното изложение, свързан с допустимостта на производството, не е основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Въпросът дали ищецът Н. упражнява свое право или право, предоставено му от държавата /в качеството му на неин процесуален субституент/ не е определящ за допустимостта на производството по предявения отрицателен установителен иск. В случая ищецът Н. е предявил иска за отричане правата на ответниците от свое име и за своя сметка, упражнявайки правото на държавната собственост, предоставена му за управление и стопанисване, в качеството на процесуален субституент на държавата, както и на собствено основание като упражняващ фактическата власт върху имота, като произнасянето на съда е по предявения от този ищец иск. В случая не е налице разминаване между претенцията и постановеното от съда в решението му с оглед качеството на Н. и правомощието му да упражнява и защитава правото на държавата върху предоставените му от нея за управление недвижими имоти. С оглед на тези съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по първия поставен в изложението въпрос.
По материалноправните въпроси, формулирани в изложението, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Решаващият правен извод на въззивния съд за наличието на пречки за възстановяване на собствеността по чл.10б ЗСПЗЗ е формиран въз основа на констатациите в изслушаната съдебно-техническа експертиза, че процесният имот попада в очертанията на терен, върху който е осъществено комплексно строително мероприятие, като конкретно в него попадат алеи и едроразмерни иглолистни дървета. Установено е, че в кадастралния план от 1979 г., одобрен през 1985 г., са били заснети построените към този момент сгради, спортни площадки, алеи, пристан, както и материализираната ограда. Мероприятието е било реализирано при влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което във формулирания втори въпрос неправилно се изхожда от положението, че съдът е изследвал състоянието на имота в по-късен момент.
По тези съображения касационното обжалване на решението не може да бъде допуснато на поддържаните от касатора основания.
Ответникът по касация не е претендирал разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, настоящият състав на ВКС, І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение VI-9 от 09.03.2017 год., постановено по гр. д. № 1951/2016 год. на Бургаския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 21.07.2016 год. по гр. д. № 939/2014 год. на Бургаския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Национална спортна академия /Н./ „В. Л.”, [населено място], че Г. Я. Н. не е собственик на поземлен имот с идентификатор 51500.510.148 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в м. „А”, с площ от 1 дка, при описани граници.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: