4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 29.01.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2696 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№13.01.2017г., подадена от Л. С. П. чрез процесуалния й представител адв.Д. Д. от САК, срещу решение №2212/24.11.2016г., постановено от Софийския апелативен съд по в.гр.д.№1619/2016г. в частта относно определената от съда цена за изкупуване на ? идеална част от апартамент №25, находящ се на втория етаж във вх.Б в сградата на Ж. „Златен век“, блок 14 на [улица] [населено място], м.“О. купел“ по реда на чл.33, ал.2 ЗС в размер на 80000 щатски долара. Поддържа, че в тази част въззивното решение е недопустимо и неправилно, тъй като се явява постановено по непредявен иск – искът за изкупуване на процесната ? ид.част от имота е предявен по реда на чл.33, ал.2 на посочената в н.а.№59/2000г. цена, а именно за 28329лв. и възражение за недействителност /симулативност/ на уговорената в нотариалния акт цена не е било правено по делото. Поддържа също, че ответниците по иска не са въвеждали изрично искане или възражение за прилагане последиците от друг договор между тях по отношение на цената на имота и въззивният съд се е самосезирал по въпроса и е постановил изкупуването на идеалната част да се извърши по цена, която не е била уговорена в сделката. Излага и съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, навеждайки довод за немотивираност на извода на съда досежно значението на представения по делото предварителен договор.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за правилното разрешаване на спора в противоречие с трайно установената практика на ВКС, а именно:
1.Допустимо ли е въззивният съд да изменя основанието, от което черпи своите права ищецът по иск за изкупуване на съсобствен имот по чл.33, ал.2 ЗС, като прилага правните последици на договор, различен от процесния, посочен в исковата молба договор; представлява ли такова произнасяне изменение на предявения иск;
2.Допустимо ли е да се прилагат правните последици на предварителния договор без да е направено изрично искане или възражение за това на страната, която го е представила;
3.Допустимо ли е да се игнорира уговорката за цена в нотариален акт за продажба на имот, без да е направено и прието за разглеждане изрично възражение от ответната страна за недействителност /симулативност/ на клаузата за цена, респ. без изрично твърдение за конкретен размер на друга цена;
4.Допустимо ли е съдът да се позовава на недействителност на договорна клауза без изрично възражение за това от ответната страна;
5.Допустимо ли е съдът да основава решението си и да прилага правните последици на договор, който не е бил предмет на иска и не е въведен в предмета на спора чрез изрично възражение от ответника;
6.Допустимо ли е да се игнорира договорна клауза без съдържанието на процесния договор да е било изрично оспорено и без да е било откривано производството по оспорване на писмено доказателство.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответниците Г. Н. А. и Г. А. А. изразяват становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Л. С. П. е предявила по реда на чл.33, ал.2 ЗС иск за изкупуване на продадената на ответниците по касационна жалба Г. и Г. А. с договор от 07.06.2000г. /н.а.№59/2000г./ ? идеална част на съсобственика й В. К..
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за основателен. Прието е, че Л. П. и В. К. са били съсобственици на апартамента, който с процесната покупко-продажба е бил прехвърлен от последния на ответниците А. без делът му да бъде предложен първо на съсобственика П., като двумесечният срок за предявяване на иска от узнаването на сделката е спазен.
Изложени са съображения, че при изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС се дължи действително уговорената, а не посочената в нотариалния акт цена между първоначалния продавач и третото лице дори когато посочената в акта цена е по-ниска от действителната, както и че обстоятелството, че продавачът и купувачът не са посочили в нотариалния акт действителната цена на имота, а са посочили по-ниска такава с оглед заплащане по-малък размер на държавните такси по прехвърлянето на имота, не може да създаде никакви права в полза на изкупвача на същия имот.
При определяне на сумата, която предявилото иска лице следва да заплати при изкупуването на имота въззивният съд е взел предвид, че в първото открито съдебно заседание, проведено от СГС на 17.10.2013г. след обезсилване на решението на СРС, постановено по гр.д.№9188/2005г., за установяване действителната продажна цена е представен предварителен договор, сключен на 06.06.2000г. между съсобственика К. и купувачите Г. и Г. А., с който е договорено имотът да бъде прехвърлен за сумата от 160000 щатски долара, както и че този договор не е бил оспорен от Л. П.. С оглед на така установените факти въззивният съд е приел, че действително уговорената цена, на която следва да бъде изкупена процесната ? идеална част от апартамента, възлиза на 80000 щатски долара.
Така изразеното в обжалваното решение становище за необходимостта при изкупуването по реда на чл.33, ал.2 ЗС съсобственикът-изкупвач да заплати на купувача, когото замества, действително заплатената от последния сума като цена на съответната идеална част, съответства на трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №327/03.05.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№538/2009г. и решение №626 от 06.12.2010г. по гр.д.№6/2010г. на Първо ГО на ВКС, а именно, че изкупвачът-съсобственик по чл.33, ал.2 ЗС дължи действително уговорената, а не посочената в нотариалния акт цена между първоначалния продавач и третото лице, когато тя е по-ниска от действителната.
В решение №626/06.12.2010г. на Първо ГО на ВКС, постановено по гр.д.№6/2010г. също така е изразено и становище за начина на доказване на размера на действително уговорената и платена цена на идеалната част, предмет на изкупуването, а именно че са допустими всички доказателства чрез които симулацията по отношение на уговорката за цената може да бъде разкрита в отношенията на страните по симулативното съглашение, т.е. страните по разпоредителната сделка, като тези доказателства могат да бъдат съставени едновременно или след сключването на договора и не е необходимо да имат достоверна дата. Извършеният от съда анализ на предварителния договор, извършен от съда в обжалваното решение, съответства на така изразеното в практиката на ВКС становище, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроси 2, 3 и 6.
Останалите въпроси не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като твърденията, на които се основава поддържаната от касатора теза не съответстват на действително осъществилите се по делото факти. Както беше отбелязано, а е и посочено и в обжалваното решение, доводи за несъответствие между посочената в нотариалния акт цена и действителната са наведени от ответниците по предявения иск в проведеното на 17.10.2013г. открито съдебно заседание, в което като доказателство в подкрепа на това твърдение е представен и сключеният на 06.06.2000г. предварителен договор, т.е. доводът с оглед на обстоятелството, че производството пред първоинстанционния и въззивния съд се провежда по реда на ГПК /отм./ следва да се приеме за своевременно въведен в предмета на делото, а доказателството-за своевременно представено. Още повече, че в т.3 от предварителния договор е посочено, че договорената в т.2 сума /160000 долара/ се изплаща изцяло и напълно в брой от купувачите при сключването на договора, като след подписването му от страните същият има характер на разписка от продавача за получаването на тази сума и това обстоятелство също следва да бъде взето предвид при извършването на преценката за доказаност на размера на действително платената цена.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №2212/24.11.2016г. по в.гр.д.№1619/2016г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: