О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 1998 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 440 от 23.12.2016 г. по в. гр. д. № 391/2016 г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение № 1022 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 3200/15 г., поправено с решение по чл.247 ГПК от 15.03.2016г. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. А. П. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване правото му на собственост по отношение на К. П. И., И. П. И. и В. С. Т. върху 1/4 ид. ч. от недвижими имоти, представляващи УПИ I – 344, с площ 1470 кв. м., УПИ II – 345 с площ 1400 кв. м. и УПИ III – 345 с площ 1405 кв. м. в квартал 100 по плана за регулация и застрояване на [населено място]; по отношение на Т. Б. С. върху 1/4 ид. ч. от УПИ I – 344, с площ 1470 кв. м., по отношение на [фирма] върху 1/4 ид. ч. от УПИ II – 345 с площ 1400 кв. м. и по отношение на С. Й. З. върху 1/4 ид. ч. от УПИ III – 345 с площ 1405 кв. м., както и искането на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъдат отменени двата нотариални акта, легитимиращи ответниците К. И., И. И. и В. Т. като собственици на процесните имоти.
По делото е установено следното:
Ищецът по исковете с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК се позовава на права върху спорните УПИ, произтичащи от реституция по ЗСПЗЗ, в качеството му на наследник на Х. Г..
За да отхвърли предявените искове срещу К. П. И., И. П. И. и В. С. Т. и останалите ответници, придобили от тях спорните имоти, въззивният съд приел, че с влязло в сила на 02.04.1997г. решение Поземлената комисия- [населено място] е отказала да възстанови в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследници на Х. Г. върху описаните три ниви, находящи се в терен по параграф 4 на [населено място] в м.“К. о.“. С последващо решение № 1648/ 11.04.2007г. Общинската служба по земеделие / ОСЗ/ [населено място] възстановила правото на собственост на наследници на Х. Г. върху същите земеделски земи, като е посочено, че възстановяването ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ. За местността „ К. о.“ в [населено място] бил изготвен помощен план и план за новообразуваните имоти и с две заповеди на кмета № 714 и № 715 по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено право на собственост на наследниците на Х. Г. върху новообразувани имоти № 341 и № 342 в местността „К. о.“ в [населено място], като същите се намират извън строителните граници. Въззивният съд формирал извод, че процедурата по възстановяване на собствеността е финализирана с издаването на заповедите по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ, тъй като след изменението на разпоредбата съобразно ДВ бр.68/99год. реституционното производство за възстановяване на правото на собственост върху имоти, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, преминава на два етапа: решение на Поземлената комисия /ОСЗ/ по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост при условията на § 4 -4л ПЗР на ЗСПЗЗ с описание на размера и местността, в която са се намирали съответните земеделски имоти, което има установително действие и заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти. Доколкото заповедта се издава въз основа на данните по плана на новообразуваните имоти, индивидуализацията на възстановените имоти се извършва именно въз основа на тези данни. Въззивинят съд е приел, позовавайки се на изготвените заключения на съдебно-техническите експертизи, че липсва идентичност между възстановените със сочените заповеди имоти и процесните парцели, поради което ищецът не установява правото си на собственост върху тях на твърдяното правно основание.
Въззивният съд е приел също, че с постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение от 15.03.2016 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1022/30.11.2015 г., е отстранен пропускът на съда да се произнесе спрямо надлежен ответник по иска.
Касационна жалба е подадена от А. А. П..
Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не били обсъдени всички доказателства поотделно и в съвкупност; обсъдено било удостоверение с изх. № 2478/13.02.2008г., което не било представено по делото. Твърди се, че неправилно съдът е изследвал наличието на идентичност между имотите, възстановени със заповедите на кмета, и процесните, тъй като предмет на установяване е била идентичността на възстановените с решението на ОСЗ П. от 2007 г. три ниви, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и процесните имоти. В тази връзка сочи, че според заключенията на вещите лица за имотите, описани в решението на ОСЗ, няма графичен материал и не може да се установи наличие или липса на идентичност с процесните имоти, но същевременно не е извършена проверка на място на помощните планове и на плана на новообразуваните имоти, а от приложения към заключението графичен материал се установявало, че цитираните в решението имоти попадат в имотите, за които ответниците заявяват собственически права. Като процесуално нарушение се обосновава и недопускането от първоинстанционния съд на допълнителни задачи към експертизата. Жалбоподателят излага съображения за това, че е незаконосъобразен изводът на съда, според който решението на ОСЗГ, което легитимира ищеца като собственик, има установително действие. В тази връзка обосновава, че решенията по чл. 18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Сочи се и необоснованост на въззивното решение, поради погрешно формиране на вътрешното убеждение на съда, обусловено от неправилно прилагане на правила от неюридически характер. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1 т. 1 ГПК по следните въпроси, уточнени от състава на ВКС в съответствие с предвиденото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Конститутивно или установително е действието на решението на ОСЗ по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 и ППЗСПЗЗ?
2. Следва ли въззивният съд да назначи допълнителна експертиза, когато такава неправилно не е допусната от първоинстанционния съд?
Сочи се и основанието по чл. 280, ал.1,т. 3 ГПК по въпроса:
3. Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК, а не по реда на чл.250 ГПК, да бъде допълнено съдебно решение, когато искане за допълване не е направено?
Ответниците в производството Т. Б. С., и [фирма], оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане от ВКС, а по същество – че е неоснователна. Ответниците К. П. И., И. П. И. и В. С. Т. и С. Й. З. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за собственост, за което не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси следва да се свърже с приложимата редакция на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж ППЗСПЗЗ към момента на постановяване на решението на ОСЗ от 11.04.2007 г., от което жалбоподателят счита, че черпи право на собственост върху процесните имоти. Въпросът не държи сметка за това, че в чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ са регламентирани три групи решения на ОСЗ с различно действие: решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници – чл.14, ал.1, т.1; за решение за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне – чл.14, ал.1, т.2 и решение за признаване правото на собственост при условията на § 4-4л. Третата група решения се отнася за земи, които се намират в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. След измененията в чл.14, ал.1, т.3 ГПК с ДВ бр.68/1999 г. липсва законово основание за издаване на конститутивни решения на ОСЗ за възстановяване на собственост върху земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Издават се само решения, с които се признава правото на собственост, а конститутивният ефект настъпва със следващата заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява собствеността върху конкретен имот, индивидуализиран с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В настоящия случай предмет на правния спор са имоти, възстановени по реда на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, вр. чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ. Собствеността върху тези имоти се възстановява с влезлите в сила заповеди по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Предхождащото ги решение на ОСЗ от 11.04.2007 г. по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е само за признаване на правото на собственост. Направеният от въззивния съд извод за установително действие на това решение съответства на приложимата към момента на издаването му законова норма.
Представената от жалбоподателя практика на ВКС / решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на І ГО; решение № 116 от 08.07.2016 г. по в. гр. д. № 5941/2015 г. на І ГО; решение № 483 от 20.01.2011 г. по гр. д. № 39/2010 г. на ІІ ГО и решение № 161 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 1197/2011 г. на ВКС, ІІ ГО/ е неотносима към спора по настоящото дело. В първите две решения на ВКС се разисква конститутивното действие на решенията на ОСЗ по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собственост върху земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато са издадени преди измененията на разпоредбата с ДВ бр. 68/1999 г., докато в настоящия случай процесното решение на ОСЗ е издадено след въпросните изменения, при друга редакция на закона, която е отчетена от въззивния съд. Третото и четвъртото решение не касаят възстановяване на собственост върху земи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, затова те също са неотносими. Липсва противоречиво разрешаван правен въпрос по прилагането на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, затова не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият правен въпрос е свързан с възможността въззивният съд да допусне експертиза при условията на т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е обуславящ за изхода на спора по настоящото дело, тъй като в случая въззивният съд е отказал да допусне експертиза по искането на жалбоподателя А. А. П., въпреки че той е изложил оплаквания за извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в отказ да се назначи допълнителна експертиза за изясняване на спора. Независимо от това и по този въпрос не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е действал в противоречие с тълкувателното решение. В него изрично е посочено, че въззивният съд допуска експертиза само ако прецени, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, при необоснованост на фактическите изводи и при необходимост да приложи императивна правна норма. В случая тези условия не са били налице. Няма как в случая вещите лица да установяват идентичност между процесните имоти и имотите, описани в решението на ОСЗ от 14.04.2007 г., в каквато насока е било искането на жалбоподателя, тъй като въпросното решение сочи само вид, площ и местност на притежаваните някога от общия наследодател имоти, но не индивидуализира с граници или по друг начин имотите, които ще бъдат възстановени и върху които ищецът ще има права. Напротив, в решението изрично е посочено, че правото на собственост върху имотите, разположени в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. От значение за изхода на спора по настоящото дело е само установяване наличието или липсата на идентичност между имотите, описани в заповедите по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, за които ищецът реално се легитимира като собственик от една страна и имотите, предмет на спора по настоящото дело от друга. Този въпрос е изяснен безпротиворечиво с двете експертизи, допуснати от първата инстанция, като вещите лица са установили, че липсва такава идентичност. Изяснено е и другото важно обстоятелство – че планът на новообразуваните имоти, който е основата на възстановяването на земи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ след измененията на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/1999 г., не сочи ищеца като бъдещ титуляр на права върху процесните имоти. При това положение няма как издадените заповеди по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на наследодателя на ищеца да имат за предмет имотите, които са спорни по настоящото дело.
Третият въпрос не съответства на данните по делото. Във въззивната жалба на А. А. П. има изрично искане за допълване на първоинстанционното решение и по отношение на ответника Т. Б. С., ако съдът приеме, че решението не е недопустимо. Отделно от това самият ответник Т. С. е направил искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка спрямо него. Съдът е постановил решение по чл.247 ГПК, отчитайки обстоятелството, че както в мотивите, така и в диспозитива на първоначалното решение Т. С. фигурира, но в диспозитива не е посочено изрично спрямо кой от имотите искът срещу него е отхвърлен. Приетото от въззивния съд съответства на практиката на ВКС по прилагането на чл.247 ГПК и не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия въпрос.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 440 от 23.12.2016 г. по в. гр. д. № 391/2016 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: