Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
София, 07.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1024 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. М. срещу решение № 5907 от 11.11.16 г. по гр. д. № 604/2016 г. на Благоевградския окръжен съд.
Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че не е доказано осъществяваното от него явно владение върху процесния имот в срока на придобивната давност.
Ответницата в производството Т. С. Х., лично и в качеството й на наследник на починалата Е. Р. А., оспорва жалбата. Счита, че не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като изводите на въззивния съд, направени на база на свидетелските показания по делото, не противоречат на практиката на ВКС, послужила като основание за допускане на касационно обжалване. Осъществяваната от Б. М. фактическа власт върху имота не е намерила външна изява, която да стане достояние на неговите собственици, затова тя не притежава характеристиката на владение и не може да доведе до придобиване на соствеността по давност. Освен това според ответницата фактът, че в регистъра към кадастралната карта от 2000 г. като собственик на имота е вписан нейният наследодател, означава, че ищецът Б. М. не се е считал за собственик и затова не е оспорил извършеното отразяване. Позовава се и на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Ответниците Е. А. М. и Л. Г. А. не вземат становище по жалбата.
С определение № 357 от 19.06.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса с какви фактически действия се осъществява явното и несъмнително владение по чл.68 ЗС.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
В решение по чл.290 ГПК № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, І ГО са разисквани признаците на владението по чл.68 ЗС. Прието е, че владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително, като тези признаци са следствие от основните два – упражняване на фактическа власт с намерение за своене. Като елемент на придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да не е от инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Прието е също, че не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако собственикът не може да узнае чрез тях за осъществяваното владение. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че ищецът е осъществявал фактическа власт върху процесния земеделски имот, но не е доказано, че владението му е несъмнително и явно. Пояснено е, че собствениците на имота живеят на сравнително отдалечено разстояние и при наличие на законно придобити права не са длъжни да проверяват непрекъснато по всяко време дали някой е завзел имота им и да издирват кое е това лице. Ищецът е този, който е следвало чрез деклариране в структурите на администрацията или чрез снабдяване с констативен нотариален акт да оповести намерението си на неограничен брой субекти, включително и на собствениците.
Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение на ВКС. Несъмненият характер на владението върху един имот се преценява според това дали в него са извършвани явни действия по стопанисването му, а не по това дали е бил деклариран в данъчната администрация и дали владелецът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за него. Когато владелецът обработва и засажда земеделски култури в един имот и извлича плодовете от него, всички, включително и собствениците му, могат да установят, че той осъществява фактическа власт върху имота с намерение за своенето му. Чрез стопанисването на имота се разкриват признаците на владението, тъй като с това владелецът извършва действията, които са в правомощията на собственика. Обстоятелството, че собствениците рядко посещават имота и могат да имат затруднения при установяване на самоличността на владелеца, са ирелевантни за придобивната давност.
По основателността на касационната жалба.
С обжалваното решение № 5907 от 11.11.16 г. по гр. д. № 604/2016 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 126 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 496/15 г. на Петричкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Б. С. М. срещу Е. А. М., Е. Р. А. /починала, заместена от дъщеря си Т. Х./, Т. С. Х. и Л. Г. А. иск за установяване правото на собственост на ищеца на основание давностно владение от 1991 г. до подаване на исковата молба на описания недвижим имот – нива с площ 4780 кв. м. в местността „Бяла черква-А. Бу“ в землището на [населено място], с идентификатор № 56126.174.18 по КК и КР на населеното място.
Въззивният съд е приел, че собствеността върху процесния имот е възстановена на наследодателя на ответниците К. А. И. с решение № 1690/28.01.2000 г. от ОСЗГ- [населено място], описано в представената по делото скица. Имотът представлява земеделска земя, поради което придобивна давност за него започва да тече или от деня на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ – 22.11.1997 г., или от влизане в сила на решението на административния орган за възстановяване на собствеността, когато е постановено след тази дата, какъвто е настоящият случай. Затова разпоредбата на чл.5, ал.2 ВСОНИ в случая не представлява пречка за настъпване на последиците на придобивната давност. Прието е, че от събраните доказателства – показания на един свидетел, се установява само, че ищецът е осъществявал фактическа власт върху имота. Не се установява обаче владението да е било несъмнително, т.е. да е противопоставено на собствениците. Те живеят на сравнително отдалечено място от процесния имот и при наличие на законно придобити права не са длъжни да проверяват непрекъснато по всяко време дали някой е завзел имота им и да издирват кое е това лице. Ищецът е този, който е следвало чрез деклариране в структурите на администрацията или чрез снабдяване с констативен нотариален акт да оповести намерението си на неограничен брой субекти, включително и на собствениците.
Решението е неправилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не разкрива пречка за настъпване на последиците на придобивната давност, тъй като след възстановяването на собствеността през 2000 г. до предявяване на иска през 2015г. са изтекли повече от 10 години, изискуеми по чл.79, ал.1 ЗС.
В съответствие с показанията на свидетеля Х. К. е изводът на съда, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота на ответниците в периода след 1996 г. – 1997 г., като е извършвал действия по засаждането му със земеделски култури.
Незаконосъобразен е обаче решаващият извод, че фактическата власт не е имала един от признаците на владението – несъмнителност. Засаждането на един земеделски имот със селскостопански култури от владелеца може да се установи от всички, включително и от действителните собственици на имота. Обстоятелството, че те не го посещават често и че могат да имат затруднения при установяване на самоличността на владелеца е ирелевантно за придобивната давност. Неоснователен е доводът в писмената защита на ответницата Т. Х., че отбелязването в регистъра на кадастралната карта за собствеността на процесния имот има значение за изхода на настоящото дело. Извършеното отбелязване е на база официални документи – решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на името на наследодателя на ответниците. Към 2000 г. ищецът не би могъл да поиска промяна в това отбелязване, тъй като едва от този момент за него започва да тече придобивна давност и той все още не притежава правото на собственост на имота. Неотносимо към спора по настоящото дело е посоченото от ответницата решение №361 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 1094/2011 г. на ВКС, І ГО, в което се разглежда съвсем различна хипотеза на признание на правата на собственика от страна на владелеца. Извършеното в регистъра към кадастралната карта отбелязване няма характер на такова признание, нито пък такова значение може да има фактът на неоспорване на отбелязването от страна на Б. М.. Но дори да се приеме, че към 2000 г., когато е одобрена кадастралната карта, има признание на правата на ответниците от страна на ищеца М., това не влияе на изхода на делото, тъй като придобивната давност в случая е започнала да тече след 2000 г. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно приетото от настоящата инстанция. В случая по делото са установени предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС – ищецът е установил, че повече от 10 години е извършвал владение на процесния имот, следователно предявеният от него иск за собственост, основан на придобивна давност, следва да бъде уважен.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5907 от 11.11.16 г. по гр. д. № 604/2016 г. на Благоевградския окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. А. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Т. С. Х. /лично и като наследник на Е. Р. А./ от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Л. Г. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че ищецът Б. С. М. от [населено място], [улица], вх. А, е собственик на следния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56126.174.18 по КК и КР на [населено място], утвърдени със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г., с площ от 4 700 кв. м., с предназначение на имота – земеделски и начин на трайно ползване – нива, с административен адрес [населено място], [улица], местност „Бяла черква-айрам”, при съседи: имоти с идентификатори 56126.334.104; 56126.174.40; 56126.174.19; 56126.174.23.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: