5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 29.01.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2752 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3190/28.03.2017г., подадена от А. Р. А. от [населено място] срещу решение №16/11.01.2017г., постановено от Софийския окръжен съд по в.гр.д.№399/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от А. А. срещу [фирма] по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че А. А. е собственик на УПИ с площ от 906 кв.м., находящ се в [населено място], съставляващ УПИ V-414 в кв.53 по плана на града, заедно с построените в имота двуфамилна жилищна сграда и гараж.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, решаван противоречиво от съдилищата, като същевременно правилното му решаване се явява от значение за развитието на правото, а именно за преценката на значението на изпълнителната възбрана с оглед възникнала конкуренция по отношение на собствеността, респ. дали възбраната, наложена по конкретен изпълнителен процес, следва да бъде предпочетена пред искова молба с предмет вещно-правни претенции спрямо същия имот. Излага съображения, че в по-общ план въпросът е относим към стойността на възбраната като мярка, обезпечаваща изпълнението и признаването на нейния вещноправен ефект, валиден извън изпълнителния процес. Поддържа, че в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на Първо ГО на ВКС по гр.д.№720/2011г. е дадено разрешение на поставения въпрос в поддържания и от него /касатора/ смисъл, а именно, че правните последици на вписаната по изпълнителното дело възбрана, регламентирани от чл.453, т.2 ГПК, следва да бъдат ограничени единствено до рамките на самото изпълнително производство, като ползват взискателя по същото, т.е. че тя обезпечава само провеждането на дадено изпълнение без обаче да има вещноправен ефект извън конкретния изпълнителен процес, като в противовес с това разрешение стоят изброените в обжалвания акт решения на ВКС, съгласно които приложното поле на изпълнителната възбрана се разпростира извън изпълнителния процес, защитавайки трети лица, какъвто се явява купувачът на публичната продан.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на разноски във връзка с отговора – юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв. в случай, че касационно обжалване не бъде допуснато.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
А. Р. А. е предявил срещу [фирма] иск за признаване за установено, че той е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ V-414 в кв.53 по плана на [населено място] и на построените в него двуфамилна жилищна сграда с два самостоятелни входа и гараж, като твърди, че притежава собствеността по силата на н.а.№157, т.IV, д.№557/2005г., макар на 26.10.2009г. да е прехвърлил това право чрез договор за покупко-продажба /н.а.№175, т.V, дело №661/ на Г. С. Б. и Л. Б. Б., тъй като така сключеният договор е развален по съдебен ред на основание чл.87, ал.3 ЗЗД с решение по гр.д.№261/2013г., влязло в сила на 23.11.2013г.
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за неоснователен, тъй като постановеното по гр.д.№261/2013г. решение за разваляне на сключения на 26.10.2009г. договор е непротивопоставимо на ответника [фирма] с оглед на обстоятелството, че процесният имот е възложен на банката с постановление за възлагане от 25.04.2014г. в изпълнителен процес, в който в полза на взискателя на 22.02.2013г. е вписана възбрана върху този имот за обезпечаване на изпълнението на задължението на Б., което вписване предхожда вписването на исковата молба, по която е образувано производството за разваляне на договора за покупко-продажба и което е било извършено на 07.06.2013г.
Изложени са съображения, че както договорната ипотека, учредена от Б. в полза на банката на 26.10.2009г. /н.а.№176, том IV, рег.№6162, дело №662/2009г./, така и наложената върху имота възбрана, вписана на 22.02.2013г., имат защитно-противопоставимо действие, което брани правата и законните интереси на субекта, в полза на който са учредени /кредитора на Б. [фирма], чийто универсален правоприемник е [фирма]/. Посочено е, че вписването, което законодателят императивно е предвидил в чл.112 и сл. ЗС, е в интерес и на останалите субекти от правния оборот и създава необорима презумпция, че съответното правно действие, извършено с имота, е доведено до знанието на всички трети лица, т.е. изпълнена е оповестителната функция на вписването и ако трето лице реши да придобие имота, то го придобива на риск, обременен със съответните тежести. И в този смисъл е прието, че в конкретния случай, предприемайки развалянето по съдебен ред на договора за покупко-продажба, А. А. по презумпция е съзнавал, че евентуално ще си възвърне собствеността върху имота, обременена с тежести.
Изложени са съображения, че макар възбраната да няма вещно-прехвърлителен ефект, тя изпълнява обезпечителни функции и подготвя прехвърлянето на собствеността /в случая осъществено с влязлото в сила постановление за възлагане в полза на банката/, като законодателната идея, която се постига чрез налагането на възбраната, е съответният недвижим имот да се изключи от правния оборот, да се парализира възможността на собственика да се разпорежда с него и по този начин да се гарантират правата на кредитора. Прието е, че независимо, че възбраната не прехвърля правото на собственост, от значение в случая е единствено датата на вписването й /22.02.2013г./, която предхожда датата на вписване на исковата молба за разваляне на договора за покупко-продажба /07.06.2013г./. С оглед поредността на вписванията е прието, че макар към момента на публичната продан правото на собственост върху имота вече да не се е намирало в патримониума на неизправната страна по разваления договор /Б./, изправната страна /А. А./ не разполага с правна възможност да оспорва придобиването на собствеността от трето добросъвестно лице / [фирма]/, което като купувач на публичната продан се ползва със защитата на вписаната възбрана.
Прието е, че макар постановлението за възлагане на имота от 25.04.2014г. да е влязло в сила по-късно от съдебното решение за разваляне на договора за покупко-продажба, банката надлежно е придобила собствеността, считано от датата на влизане на възлагателното постановление в сила /10.06.2014г./, тъй като съдебното решение на Елинпелинския районен съд от 25.09.2013г. по гр.д.№261/2013г., влязло в сила на 23.11.2013г., е непротивопоставимо на банката съгласно чл.88, ал.2 ЗЗД, като меродавно е не на коя датата е постановено, влязло д сила и вписано съдебното решение, а обстоятелството кога е вписана възбраната върху имота, което предхожда вписването на исковата молба за разваляне на договора, вкл. с оглед базисния принцип в гражданското право, че първият по време и пръв и по право и доколкото банката надлежно е обезпечила вземането си с вписването на възбрана преди А. да инициира производството за разваляне на договора.
Така изразеното от въззивния съд становище за значението на вписаната в рамките на изпълнителния процес възбрана за последващите действия на разпореждане с възбранения имот, вкл. и за съотношението между последвалото вписването на възбраната провеждане на публична продан и развалянето по съдебен ред на договора, легитимиращ длъжника в изпълнителния процес като собственик на имота, съответства на непротиворечивата към този момент практика на ВКС-решение №129/30.06.2015г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№268/2015г.; решение №70/23.07.2015г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№6858/2014г., като в решение №70/23.07.2015г. е разгледана хипотеза, идентична с настоящата и е прието, че купувачът от публичната продан придобива правото на собственост върху имота, когато към деня на влизане в сила на постановлението за възлагане е вписано решението за разваляне на договора, легитимирал длъжника по изпълнението като собственик на възбранения имот, стига исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да е вписана след възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело. В същия смисъл е и становището, изразено от тричленен състав на Второ ГО на ВКС в решение №118/22.03.2012г. по гр.д.№1215/2011г.
Тезата на касатора, че е налице противоречие между така изразената, вкл. в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ГК на ВКС, теза и становището, изразено от състав на Първо ГО на ВКС в представеното с изложението решение №131/26.03.2012г. по гр.д.№720/2011г., не може да бъде споделена.
В решение №131/26.03.2012г. по гр.д.№720/2011г. на Първо ГО на ВКС е разгледана съвършено различна хипотеза на конкуренция на права, а именно конкуренция на правомощия по упражняване на фактическа власт върху недвижим имот, върху който в рамките на изпълнителен процес е наложена възбрана. Именно с оглед на тази особеност в решението е прието, че кредиторът, чието вземане обезпечава наложената възбрана, следва да зачита правото на собственост на трети лица и произтичащите от него правомощия на владение и ползване на вещта извън изпълнителния процес, тъй като налагането на възбрана не представлява основание за кредитора да владее и ползва възбранения имот. Тази хипотеза следователно не е свързана с осъществена в рамките на изпълнителния процес публична продан на възбранения имот, още повече, че в разгледания по гр.д.№720/2011г. случай действията по изпълнителното дело, изразяващи се в издаване на постановление за възлагане, както и предходните действия по опис, оценка, разгласяване и провеждане на публична продан, са били отменени. Не е била извършвана следователно преценка за съотношението на правата на лице, на което възбранения имот е възложен след проведена в рамките на същия изпълнителен процес публична продан и лице, основаващо правата си на решение, постановено по искова молба, вписана след вписването на възбраната, а оттам и не е преценявано значението на възбраната т гледна точка на разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК-настоящият случай не се отличава с особености, които да налагат промяна на даваното до момента непротиворечиво тълкуване на разпоредбата на чл.453 ГПК и на разпоредата на чл.88, ал.2 ЗЗД от тричленни състави на ГК на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №16/11.01.2017г. по в.гр.д.№399/2016г. по описа на Софийския окръжен съд, ГО, втори въззивен състав.
ОСЪЖДА А. Р. А. да заплати на [фирма] сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: