1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 02.01.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2333 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. И. В. И. като пълномощник на А. Е. М. срещу въззивно решение № 119, постановено на 09.12.2016 г. по в. гр. д. № 330/2016 г. по описа на Видинския окръжен съд, с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Ю. В. А. и Ц. А. Ф. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост в полза на ищеца на основание наследствено правоприемство и придобивна давност, чрез упражнявано владение в периода от 1970 г. – 14.07.2015 г. върху 1/6 ид. ч. от описан недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община]: поземлен имот № 687 в кв. 1 и кв.2 по плана на населеното място, за който са отредени УПИ X.-687,688 и УПИ VII-687 в кв.1 и кв.2, с неуредени сметки по регулация,заедно с построените в него сгради.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:
1. какво е приложението на презумпцията на чл.69 ЗС, в случай като разглеждания, като се поддържа противоречие с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК;
2. дали упражняването на фактическа власт в предвидения от закона срок, когато лицето държи имота като свой, може да се разглежда като владение; следва ли да се демонстрира промяна в намерението, когато това е обективно невъзможно /формулиран във втората си част от настоящия състав съобразно правомощията по т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/;
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Ц. А. Ф. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Ю. В. А. не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявените пред районния съд искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК са за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на ответниците върху 1/6 ид. ч. от процесния имот, на основание наследствено правоприемство от Е. М. Ф., починал през 2014 г., по силата на упражнявано от него давностно владение в периода 1991 г. – 2014 г., към което е присъединил и владението на М. Ф. Н. за времето от 1970 г. до 1991 г. Правото на собственост в полза на прекия наследодател Е. М. Ф. е било удостоверено с констативен нотариален акт № 170/21.03.2014 г. Ответникът Ю. В. А. се е снабдил с констативен нотариален акт № 188/04.06.2013 г., с който правото му на собственост е било признато върху 1/6 ид. ч. и го е прехвърлил в този обем с договор за дарение в полза на ответника Ц. А. Ф.. Направено е и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на цитирания по-горе нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост в полза на ответника А..
Във въззивното решение е прието, че не е доказано твърдяното придобивно основание, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства не се установява отблъскване на владението на останалите наследници. Неупражняването на фактическа власт върху имота не може да доведе до извод за изгубване на правото на собственост върху притежаваните от тях идеални части, които ищецът е държал.
Изложени са съображения, че действията, изразяващи се в заплащане на данъци за целия имот, откриването на партиди за ток и вода, както и снабдяването с констативен нотариален акт не могат сами по себе си да обосноват извод за отблъсване на владението на ответника А., тъй като са налице и други доказателства за упражняване от същия на правата му в имота.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с приложението на презумпцията на чл.69 ЗС. Съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът, по който може да се допусне касационно обжалване, не следва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка от съда или с обсъждането на събраните по делото доказателства, а поставеният въпрос е именно такъв. Кога е налице манифестирано поведение на владелец е въпрос на фактическо установяване във всеки отделен случай, на който не може да бъде даден еднозначен отговор, защото той се разрешава с оглед на конкретните факти по делото и взаимоотношенията между сънаследниците. Съдебната практика приема, че манифестирането на претенциите за изключителна собственост трябва да води до предприемане на действия, които да отричат правото на останалите наследници. Тази практика е съобразена от въззивния съд, който е приел, че такова отричане ще е налице, ако например претендиращият не е допускал останалите сънаследници до имота, отричал е претенциите им за права върху същия и други, но такива данни по делото няма. Не се установява касаторът, като един от съсобствениците, да е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което да изключва владението на останалите, и затова намерението му за своене не се предполага. Възприетото разрешение в обжалваното решение изцяло съответства на ТР № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, с оглед на което по поставения първи правен въпрос не е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Действително, декларирането на имота и заплащането на данъците за целия имот съставлява също обективиране на намерението да се свои имотът. С други думи, това е едно от проявленията на субективния елемент на владението, но не е единствено и решаващо при преценката за приложението на чл.79 ЗС, която, както се посочи, е в зависимост от конкретните данни по делото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за позоваване на последиците от придобивната давност, който изрично не се сочи, но се поддържа противоречие с ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът А. се е снабдил с констативен нотариален акт № 188/2013 г. за притежаваната от него идеална част от имота, съответстваща на квотата му в съсобствеността.
Не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория въпрос, тъй като ответникът независимо че работи в чужбина, е предприел действия, свързани с упражняване на правата му в имота и е проявявал интерес към същия. Освен това състоянието на обективна невъзможност следва да се разглежда като изключение и поради това не може да се прилага разширително /в този смисъл е решение № 17 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2923 от 2016 г. на второ г. о./. По отношение на касатора не е съществувала такава обективна пречка да демонстрира промяната в намерението си.
Представените съдебни актове на Бургаския районен съд, Луковитския районен съд, Поповския районен съд, Окръжен съд – Ловеч и Окръжен съд – Търговище не съставляват съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени в т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като липсва отбелязване същите да са влезли в сила.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешаването на поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не съществува нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле – неясна или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответника по жалба Ц. Ф. направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата 400 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 119, постановено на 09.12.2016 г. по в. гр. д. № 330/2016 г. по описа на Видинския окръжен съд.
Осъжда А. Е. М. да заплати на Ц. А. Ф. сумата 400 лв., представляваща направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.