1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 04.12.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2491 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. Г. срещу решение №80/09.01.2017г., постановено от Софийския апелативен съд по в.гр.д.№2932/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл.108 ЗС спрямо Х. В. Г., че П. С. Р. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 90 кв.м., зимнично помещение с площ от 20 кв.м., таванско помещение с площ от 20 кв.м. и площадката пред него и 28/100 идеални части от сградата, в която се намира имотът, както и от дворното място, в което сградата е изградена, находящ се в [населено място], [улица], на първи надпартерен етаж и Х. Г. е осъден да предаде на П. Р. владението на имота.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /мотивите към т.4 на ТР №3/2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС/ по въпроса приложима ли е нормата на чл.55 ЗН след като с влязло в сила решение е отхвърлен иска на наследника по чл.30, ал.1 ЗН и дали осъществяването на владение от страна на този наследник върху завещания недвижим имот е такова без правно основание. Счита, че доколкото в мотивите към т.4 на ТР №3/2013г. изрично се казва, че изискването за приемане на наследството под опис не е приложимо при хипотезата на чл.55 ЗН, когато завещанието е станало известно след приемане на наследството, то общата норма на чл.30, ал.1 ЗН не намира приложение при конкуренция с нормата на чл.55 ЗН.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба П. С. Р. изразява становище, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на разноски във връзка с отговора – минималния хонорар от 500лв.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
На 06.04.2010г. П. С. Р. е предявила срещу Х. В. Г. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху процесния недвижим имот с твърдението, че е придобила правото на собственост като наследник по завещание на починалата на 04.01.2010г. Л.-М. М.-Г..
През 2010г. пред СРС е образувано исково производство и по подадена от Х. В. Г. срещу П. С. Р. искова молба са прогласяване нищожността на съставеното на 05.08.2007г. саморъчно завещание, както и за възстановяване на запазената му част от наследството на Л.-М. М.-Г., като производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск е спряно до приключване на производството по иска за прогласяване нищожността на саморъчното завещание.
С решение от 07.03.2011г., постановено по гр.д.№19009/2010г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав искът за прогласяване нищожността на завещателните разпореждания на Л.-М. Д. М.-Г., направени в нейно саморъчно завещание от 05.08.2007г. е отхвърлен, като решението в тази част е потвърдено с решение на Софийски градски съд по в.гр.д.№6738/2011г. от 03.07.2012г., което в тази част не е допуснато до касационно обжалване /определение №638 от 30.05.2013г. по гр.д.№1063/2013г. на Трето ГО на ВКС/.
С решение от 10.11.2014г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д.№4121/2014г. предявеният от Х. В. Г. по реда на чл.30, ал.1 ЗН иск за намаляване на завещателните разпореждания, направени в саморъчно завещание от 05.08.2007г. е отхвърлен като неоснователен, след което производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск е възобновено.
С обжалваното решение е прието, че Л. Д. М., починала на 06.01.2010г., е завещала на П. С. Р. процесния апартамент, като ответникът по предявения иск Х. В. Г. е преживял съпруг и единствен наследник по закон на Л. М..
Като е взел предвид, че с влезли в сила съдебни решения е отхвърлен както искът за прогласяване нищожността на саморъчното завещание, така и претенцията на Х. Г. по чл.30, ал.1 ЗН, въззивният съд е приел, че е установено със сила на пресъдено нещо между спорещите страни, че Х. Г., като законен наследник на съпругата си Л. Г., няма конкуриращи права със заветницата П. Р., както и че така постановените решения обвързват съда и по предявения по реда на чл.108 ЗС иск той е длъжен да ги зачете.
Прието е, че разпоредбата на чл.55 ЗН, на която се позовава ответникът по предявения иск, не може да намери приложение, тъй като с влязло в сила решение е отхвърлено твърдението му, че има качеството на наследник по закон с накърнена запазена част. С оглед на това е прието, че осъществяваното от Х. Г. владение е без правно основание, предявеният от П. Р. по реда на чл.108 ЗС иск е основателен и следва за бъде уважен.
Така изложените от въззивния съд съображения по приложението на чл.55 ЗН съответстват на трайно установената практика на ВКС, която свързва възможността наследникът по закон да откаже да удовлетвори завет с възможността да противопостави на заветника право на запазена част от наследството и след като наследството вече е прието, независимо от обстоятелството, че от откриване на наследството, респ. от момента на неговото приемане, са изминали повече от 5 години., както и независимо от това дали наследството е било прието по опис. Приема се, че в подобна хипотеза давностният срок за противопоставяне на право на запазена част от наследството започва да тече от момента, в който заветникът е упражнил правата си по завещанието. В този смисъл решение №7/25.01.1979г. на Първо ГО на ВС по гр.д.№2398/1979г.; т.4, буква „г“ на ППВС №7/1973г.; решение № 860 от 23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2008 г., IV г. о., ГК. Непротиворечиво съдебната практика свързва приложението на разпоредбата на чл.55 ЗН с възможността иск за възстановяване на запазена част от наследството да бъде предявен и след изтичане на 5 годишен срок от откриване на наследството, както и от приемане на наследството, доколкото ползващото се от завещанието лице може да упражни правата си и да направи завещателните разпореждания известни на наследника по закон след изтичане на този срок. По същите съображения се приема, че лицето, което е призовано към наследяване по закон, може да откаже да удовлетвори завета, дори да не е приело наследството по опис, както и да оспори завещателното разпореждане като накърняващо запазената му част от наследството /ТР №3/19.12.2013г. на ОСГК на ВКС по т.д.№3/2013г.; решение № 59 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2013 г., III г. о., ГК/. В настоящия случай обаче правото на Х. Г. да упражни правото си на запазена част от наследството на Л. Г. срещу заветника П. Р. е отречено с влязло в сила съдебно решение, поради което в съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че последващо позоваване на разпоредбата на чл.55 ЗН е недопустимо-подобно позоваване е следвало да се направи в производството по предявения по реда на чл.30, ал.1 ЗН иск, вкл. досежно отпадане на изискването за приемане на наследството по опис като материалноправна предпоставка за предявяването му в хипотеза, при която правата по завещанието са упражнени след като наследникът по закон е приел наследството направо. С влизане в сила на съдебното решение, с което е разрешен спорът накърнена ли е запазената част на наследника по закон с процесното завещателно разпореждане, т.е. длъжен ли е наследникът по закон да зачете волята на наследодателя и да удовлетвори завета, възможността за позоваване на разпоредбата на чл.55 ЗН досежно необходимостта наследството да се приеме по опис е преклудирана.
По така изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №80/09.01.2017г. по в.гр.д.№2932/2016г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. В. Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на П. С. Р. 500лв. /петстотин лева/, представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: