1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2135 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 75 от 09.03.2017 г. по в. гр. д. № 1/2017 г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решение № 643 от 27.10.2016 г. по гр. д. № 1931/2016 г. на Врачанския районен съд в обжалваната част, с която е допусната делба на масивна лятна кухня с площ от 35 кв. м., а по скица – 21 кв. м. и масивен гараж с площ от 24 кв. м., както и на дворното място, в което са построени – ПИ с идентификатор 500.427, представляващ УПИ IХ, кв. 56 по плана на [населено място], [община], между съсобственици и при квоти 7/8 за П. В. П. и 1/8 за Й. В. П. и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариалният акт, с който Й. П. е бил признат за собственик на тези сгради на основание придобивна давност.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с което е била допусната делба при същите квоти на останалите сгради в мястото – двуетажна жилищна сграда с площ от 62,7 кв. м. и две едноетажни паянтови сгради, съответно с площ от 24 кв. м. и 28 кв. м.
Въззивният съд е приел, че процесното дворно място и намиращите се в него сгради са били собственост на родителите на страните. В резултат на наследствено правоприемство и прехвърлителни сделки ищецът П. П. е придобил собствеността върху 7/8 ид.части от имота, а ответникът Й. П. – върху 1/8 ид.част. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника Й. П., че е придобил по давност две от постройките в имота – масивна лятна кухня и гараж. Независимо от това, че се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, удостоверените права не могат да бъдат зачетени, тъй като придобивната давност се отнася за съсобствен имот, по отношение на който не е доказано превръщането на държането на идеалните части на другия съсобственик във владение. Действията по отблъскване на владението на ищеца П. П. върху тези сгради били едва от 3-5 години. Освен това фактическата власт на ответника върху двете сгради и част от дворното място била установена по уговорка между двамата братя, които си разпределили ползването на наследствения имот. Прието е, че действията с които ответникът счита, че е демонстрирал отблъскване на владението на ищеца /наличието на собствен ключ от въпросните сгради, поставянето на самостоятелен електромер и ограда между двете части на двора/, са следствие от уговорката за разпределяне на ползването на наследствения имот, при което всеки от братята има качеството на владелец на собствените си идеални части и държател на частите на другия брат.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Й. П..
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд трябвало да зачете легитимиращия ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка и да разпредели правилно доказателствената тежест за оборване на констатациите му. Освен това счита, че е доказал установяването на самостоятелно владение върху лятната кухня и гаража, тъй като те имали самостоятелни партиди за ток и вода, сметките за които заплащал само той; имало вътрешна ограда, която разделя двете части на имота, той имал собствен ключ и не допускал ищеца П. в своята част. Счита, че в дворното място е възникнала хоризонтална етажна собственост, при което делбата му е недопустима, тъй като то представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. В чия тежест е да докаже наличието или липсата на изтекла придобивна давност по отношение на сграда, за която страна по делото се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, в случай, че оспорващата страна не разполага с документ за собственост на цялата сграда, но има нотариален акт за идеални части от сградата;
2. Има ли значение при разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на нотариален акт за собственост от кога датира нотариалният акт за собственост на оспорващата страна и какво е то.
3. Извършването на действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, следва ли да се възприеме като демонстриране на променено намерение на съсобственика на един имот по отношение на идеалните части на другия съсобственик.
4. Следва ли да се възприемат извършването на подобрения в сграда /преустройство на лятна кухня и гараж в жилищни помещения/; отделянето на самостоятелна сграда/сгради от останалата част от съсобствения имот с ограда, с отделна порта за достъп към тях, заключването им и откриването на самостоятелни партиди за ток и вода за тези сгради, като действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота и достатъчни да се приеме, че е явно демонстрирана промяна в намерението за владение на съсобствен недвижим имот в намерение да се владее като единствен собственик.
Ответникът в производството П. В. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за делба, по което не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите два въпроса са продиктувани от виждането на жалбоподателя, че само той има нотариален акт за собственост на лятната кухня и гаража. Другият съделител се легитимирал като собственик само на идеални части от тези сгради, при това с нотариален акт от 1993 г., който е издаден преди започване на давностното владение, на което се позовава жалбоподателят. По тази причина според него тежестта на оборване на констатациите в собствения му нотариален акт се носи от насрещната страна. При наличието на констативен нотариален акт съдът не можел да отхвърли възражението му за придобивна давност по съображения, че не е доказал в процеса нейните предпоставки.
Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по тези въпроси. Приетото от въззивния съд изцяло съответства на разрешенията, дадени с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. След като и двете страни по делото притежават нотариални актове за собственост за спорния имот, при оспорването им всяка от тях следва да докаже своето право, съгласно приетото в първото тълкувателно решение. От друга страна обстоятелството, че единият от съсобствениците се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за идеалните части на своя съсобственик не означава, че при оспорване той е освободен от тежестта да докаже в процеса настъпването на условията на придобивната давност, разгледани във второто тълкувателно решение – че е извършил действия, с които е обективирал спрямо своя съсобственик намерението си да владее идеалните му части за себе си. Да се приеме обратното означава, че спорът за наличието или липсата на предпоставките по второто тълкувателно решение /за придобивната давност между съсобственици/ е предрешен от крайния акт в едно безспорно производство по издаване на констативен нотариален акт, в което оспорващата страна не е участвала. Този резултат не намира опора в закона. Неотносими към настоящия спор са и посочените от жалбоподателя решения № 43 от 12.02.2013 г. по гр. д. № 784/2012 г. на ВКС, I ГО и № 77 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7783/2013 г. на ВКС, II ГО, тъй като те не касаят спор, свързан със завладяване на идеални части от съсобствен имот. Затова те също не могат да обосноват поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не може да се приеме, че доказателствената тежест при спор за собственост, по който се поставя въпрос за придобивна давност, се определя от това кой от съсобствениците има нотариален акт за целия имот, в какъвто смисъл е първият от зададените въпроси и кой от тях е с по-нов нотариален акт, в какъвто смисъл е вторият въпрос.
Трети и четвърти въпрос се поставят във връзка с твърдението на жалбопадателя, че е извършил действия, които надхвърлят обикновеното ползване на имота и по този начин е демонстрирал завладяването на идеалните части на своя брат. Въпросите са обуславящи за изхода на спора, но по тях не възникват поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочените от жалбоподателя решение № 3 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, I ГО и решение № 484 от 04.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г. на ВКС, I ГО. В посочените решения на ВКС се приема, че промяната в намерението за своене и демонстрирането на завладяването на чуждите идеални части от съсобствения имот може да се изрази в действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване, които се възприемат от съсобственика, на който се противопоставят и който бездейства в периода на придобивната давност. По настоящото дело не са налице такива действия, затова приетото от въззивния съд, че не е налице придобиване по давност на чуждите идеални части не влиза в противоречие с посочените решения на ВКС. В настоящия случай няма данни за преустройства в лятната кухня и гаража, а и преустройствата в общия имот сами по себе си не означават непременно намерение за владението му само за себе си. Наличието на отделни партиди за ток и вода, самостоятелен ключ от процесните сгради и поставянето на разделителна ограда между двете части на дворното място, ползвано от братята, също не сочи на действия, надхвърлящи обикновеното ползване на съсобствения имот. Четвъртият въпрос жалбоподателят свързва с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но наличието на практика на ВКС, която дава критерии за действията, надхвърлящи обикновеното ползване на съсобствения имот, изключва възможността касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, още повече при положение, че по настоящото дело няма такива действия.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноските за касационното производство – 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.05.2017 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 09.03.2017 г. по в. гр. д. № 1/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. В. П. от [населено място],[жк], вх.А, ап.3 да заплати на П. В. П. от [населено място],[жк], вх.Г, ап.65 сумата от 600 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: