8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 20.11.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2014 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Р. Д. и А. Б. Д., двамата от [населено място], [община], срещу решението на Окръжен съд-Смолян, постановено на 09.02.2017г. по в.гр.д.№451/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че Х. Б. Д. е собственик въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Б. П., починал през 1965г. и С. П., починала през 2000г. на ? идеална част от поземлен имот №445 с площ от 80 кв.м., участващ в образуването на УПИ I-443, 445, 449 в кв.57 по регулационния план на [населено място]-О., [община], област С. и поземлен имот №449 с площ от 25 кв.м., участващ в образуването на същия УПИ, както и от избения и първи жилищен етаж на построената в имот №445 полумасивна жилищна сграда на три етажа, всеки с площ 80 кв.м. и плевня, построена в ПИ №449 със застроена площ 25 кв.м., като на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акат №59, том I, дело №143/20.02.1994г. на нотариус Н. П. при РС-Смоля е отменен в частта, с която Х. Р. Д. е признат за собственик на дворно място с площ от 80 кв.м., съставляващо имот пл.№445, участващ в образуването на УПИ I-443, 445, 449 в кв.57 по ЗРП на [населено място], [община], област С., ведно със застроената в него полумасивна жилищна сграда на три етажа, всеки с площ от 80 кв.м. в частта за ? идеална част от имота, от избения и първи жилищен етаж.
В съдържащото се в касационната жалба изложение се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:
1.При предявен иск за собственост въз основа на наследствено правоприемство срещу съсобственик, който твърди придобиване на имота по давност, следва ли ищецът да докаже кога и на какво основание неговите наследодатели са придобили правото на собственост върху процесните имоти;
2.Може ли съдът служебно, по свой почин да приеме за установени обстоятелства, които страната не е въвела с исковата молба-в случая да приложи института на придобивната давност като приеме за установено, че наследодателите на ищцата са собственици по давностно владение на процесните имоти, без ищцата да се позовава в исковата молба на този придобивен способ;
3.Извършените действия по настрояване и пристрояване на жилищна сграда със собствени средства в съсобствен имот със знанието и без противопоставянето на съсобствениците, представляват ли действия по открито и явно владение на имота, демонстриращи спрямо тях намерението за своене и установяване на фактическата властта върху имота и жилищната сграда;
4.Снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота и извършеното впоследствие разпореждане с част от този имот представляват ли юридически факти, доказващи презумпцията по чл.69 ЗС и задължен ли е съдът да основе изводите си като обсъди тези и останалите относими по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка;
5.Допустимо ли е да се отмени по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, при осъществена въз основа на него сделка – в конкретния случай извършеното дарение на част от процесния недвижим имот;
6.При направено в срок възражение по чл.78, ал.5 ГПК задължен ли е съдът да изложи конкретни мотиви относно фактическата и правна сложност на спора във връзка с присъденото възнаграждение за адвокатска услуга.
Касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, т.е. че поставените въпроси освен че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС имат значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба Х. Б. Д. изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Х. Б. Д. е предявила срещу Х. Р. Д. и А. Б. Д. иск за признаване за установено правото й на собственост върху ? идеална част от процесните недвижими имоти с твърдението, че е придобила това право въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Б. П. и С. П.. В подадения до РС-Смолян на 11.08.2016г. отговор от ответниците по предявения иск се съдържа изявление, че няма спор, че ищцата Х. Б. Д. и ответницата А. Б. Д. са сестри и наследници на Б. и С. П.; че Б. А. П. е починал на 16.06.1965г.; че преди смъртта си той е построил сграда на два етажа със застроена площ от 54 кв.м. съгласно представения с исковата молба типов проект; че след смъртта му неговите наследници, сред които са ищцата и ответницата, по силата на общото правоприемство са останали съсобственици на тази сграда и дворното място, върху което е била построена. Въведен е довод, че от 1971г. съвладението на имота и жилищната сграда е прекъснато и върху него установена фактическа власт от А. Б. и нейния съпруг Х. Р., които като единствени владелци са извършили ремонт и пристрояване на първи жилищен етаж, надстрояване с още един етаж на жилищната сграда със знанието и без противопоставянето на съсобствениците, декларирали са имотите пред [община], грижат се за тях и ги стопанисват, плащат данъците и на основание упражняваното давностно владение Х. Р. е признат през 1994г. за собственик на имота в режим на СИО с А. Б., след което двамата са дарили на дъщеря си 1/3 ид.част от имота.
Тези твърдения за осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, както и за притежаваните от спорещите страни права върху имота, са възпроизведени от първоинстанционния съд в доклада по делото /проект от 10.09.2016г. и окончателен доклад/, с оглед на което е очертан спорният предмет по делото.
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за основателен.
Взето е предвид, че в исковата молба Х. Б. е посочила, че е станала собственик на ? идеална част от процесните имоти по силата на наследствено правоприемство, както и че между страните не се спори, че наследодателите са притежавали правото на собственост върху тези имоти. С оглед на това въззивният съд е изложил съображенията си по приложението на установената с чл.69 ЗС презумпция, като е приел, че презумпцията се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, както и че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеаална част, но да държи вещта като обща е прието, че той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена, при което независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността е прието за възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, както е в конкретния случай от страна на ответниците по предявения иск, той трябва да докаже спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Така изложените от въззивния съд съображения по приложението на установената в чл.69 ЗС презумпция съответстват на задължителната практика на ВКС /ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК но ВКС/. Спорният предмет е очертан в пълно съответствие с надлежно наведените от страните доводи и твърдения за осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, съдържащи се в исковата молба, молбата-уточнение и в отговора, поради което за неоснователен следва да се приеме доводът на касаторите, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали съдът може служебно по свой почин да приеме за установени обстоятелства, които не са въведени с исковата молба, както и по въпроса следва ли ищецът да докаже кога и на какво основание наследодателите са придобили правото на собственост върху процесните имоти-твърдението за притежаване правото на собственост от наследодателите се съдържат в исковата молба и в подадения от ответниците отговор това твърдение не се оспорва, напротив признава се, че наследниците на Б. П. са притежавали в съсобственост имота и до 1971г. никой от тях не е изразявал воля да установи самостоятелна фактическа власт.
Доводите на касаторите, че въззивният съд е основал извода си за доказаност на твърдението, че наследодателите са притежавали правото на собственост върху процесните имоти само на показанията на разпитаните по делото свидетели не съответстват на данните по делото – изводът се основава преди всичко на съдържащото се в отговора на исковата молба признание на правата на наследодателя Б. П. и на осъществилата се след смъртта му наследствена трансмисия.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е приел, че възраженията на ответниците по предявения иск, че от 1971г. съвладението на имота и жилищната сграда е било прекъснато и върху него е установена самостоятелна фактическа власт от А. Б. и нейния съпруг, са останали недоказани, тъй като не се установява ответниците да са осъществявали такива действия, с които да са отблъснали успешно владението на Х. Д. върху нейните наследствени идеални части от имотите. Прието е, че обстоятелството, че Х. Д. и съпругата му единствено са направили ремонт на покрива и плевнята не сочи на владение и върху частта на Х. Д., а от техния личен интерес, тъй като живеят на третия етаж на къщата. Изложени са съображения, че владението представлява част от имуществото на наследодателите и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право независимо, че само един от тях остава в наследствения имот, като при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога при съобразяване на обстоятелството, че упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, докато то не бъде променено.
Действително въззивният съд не е обсъдил значението на съставения на 10.02.1994г. н.а. №59, с който Х. Р. Д. е признат за собственик по давностно владение на застроено дворно място с площ от 80 кв.м., съставляващо имот пл.№445 в кв.57 по ЗРП на [населено място] и на построената в него полумасивна жилищна сграда на три етажа според дадените от ОСГК на ВКС указания в ТР №11/21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. Доколкото обаче въззивният съд е взел предвид данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели Ф. О. и В. В., опровергаващи изводите на нотариуса за наличието на предпоставките за съставяне на нотариалния акт /че и трите сестри Х., Ф. и А. са живели в къщата; че най-много за майка им се е грижела Х. Д.; че наследодателката С. изгонила Х. и А. -ответниците по предявения иск, ползващи се от съставения през 1994г. нотариален акт и те заминали за махала Д./, следва да се приеме, че липсата на правни съображения за доказателственото значение на съставения по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт само по себе си не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. От съществено значение, както е приел въззивният съд, е обстоятелството дали се установява прекъсване на съвладението на всички наследници на Б. П. след 1971г. и до съставянето на нотариалния акт през 1994г. като съображения в тази насока са изложени в обжаваното решение.
Не може да бъде споделена тезата на касаторите за противоречиво разрешаване на поставените въпроси с разрешението, дадено в решение №11/29.02.2016г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3942/2015г., тъй като разгледаната в това решение хипотеза е съвършено различна от настоящата. По настоящето дело изрично се признава, че до 1971г. всички наследници на Б. П. са упражнявали съвладение върху притежавания от наследодателя имот, докато в производството по гр.д.№3942/2015г. е прието, че още от момента на първоначалното установяване на фактическата власт с оглед основанието за това фактическата власт е била упражнявана от праводателя изцяло за себе си.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос дали снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота и извършеното впоследствие разпореждане с част от този имот представляват юридически факти, доказващи презумпцията на чл.69 ЗС. Изводите на въззивния съд съответстват изцяло на практиката на ВКС – решение №192/16.02.2017г. по гр.д.№763/2016г., Първо ГО на ВКС, в което е прието, че снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред останалите съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. И доколкото в настоящия случай правата на касаторите са противопоставени на предявилото иска лице през 2014г., доводът на касаторите за разрешаване на така поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС следва да се приеме за неоснователен.
По отношение правното значение на действията по извършването на ремонт, пристрояване и надстрояване на жилищната сграда следва да се отбележи, че ВКС в трайно установената си практика приема, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно / решение №74/24.06.2015г. по гр.д.№6277/2014г., I ГО на ВКС/. Дали чрез определени действия в конкретния случай се установява промяна в намерението, с което се осъществява фактическата власт върху недвижим имот представлява фактически, а не правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос на конкретна преценка на доказателствата по делото кога има изразена воля на съвладелеца да присвои владението на останалите съвладелци и кога тази воля е достигнала до знанието на другите владелци / решение №596/30.06.2010г. по гр.д.№1534/2009г. на І ГО на ВКС/.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в практиката си ВКС нееднократно е изразявал становище, че извършеното от един от съсобствениците фактическо действие може да се възприеме като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед естеството си е насочено към отричане правата на другите съсобственици. Ако обаче подобно действие може да бъде извършено от съсобственик в рамките на правомощията му по чл.31 ЗС по начин да не пречи и на другите съсобственици да си служат със същия имот съобразно правата си, включително с отделни, реално обособени части от него, за да се приеме, че това действие има за последица установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота, то следва да бъде съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в намерението спрямо останалите съсобственици /в този смисъл решение №87/07.05.2015г. по гр.д.№6486/2014г., І ГО на ВКС/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е допустимо да се отмени по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност при осъществена въз основа на него сделка в полза на трето лице – така поставеният въпрос засяга правата на трето, неучастващо в настоящето производство лице /дъщеря на касаторите/, поради което и не може да бъде разрешен без участието на това лице.
Не следва да бъдат обсъждани и доводите за липсата на съображения по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК-за да се произнесе ВКС по подобни доводи същите следва първо да бъдат разгледани от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК.
Останалите въпроси, които касаторите поставят в изложението към подадената касационна жалба, по същество представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК, поради което не биха могли да обосноват на касационно обжалване.
Така изложените съображения обосновават извода за неоснователност на поддържаните от касаторите доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на Х. Б. Д. следва да бъде присъдена сумата 500лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 09.02.2017г. по в.гр.д.№451/2016г. по описа на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА Х. Р. Д. и А. Б. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Х. Б. Д. сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: