O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София,19.01. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 4843/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производствoто е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на кооперация „И.-М“ – [населено място], чрез пълномощника адв. Г. С., срещу определение № 23277 от 12.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 8055/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение по гр. д. № 81234/2015 г. на Софийски районен съд за прекратяване производството по делото.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Сочи се като незаконосъобразна, в противоречие със съществуващата съдебна практика, преценката на въззивния съд, че по делото е било налице неизпълнение в срок от касатора на указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържат като специални основания произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, на други съдилища и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. длъжен ли е съдът да квалифицира предявения иск съобразно изложените в исковата молба твърдения и направеното искане, които в случая водят до извод, че предявеният иск е по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документи; 2. длъжен ли е съдът да даде указание за конкретен размер на държавната такса, когато приеме, че внесената не е достатъчна. Цитира се в подкрепа на наведеното първо специално основание решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр. д. № 4882/2008 г. на ВКС, четвърто г. о. по чл.290 ГПК.
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ въззивен съдебeн акт.
По допускане на касационното обжалване като положително условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява и намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искове по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК на кооперацията срещу Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за установяване неистинността на две скици за имоти с идентификатори 80501.807.120 и 80501.807.121, издадени от ответника. С разпореждане от 15.06.2016 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да довнесе дължимата държавна такса в размер на 70 лв. Определената държавна такса е в размер на 50 лв. за всеки един от кумулативно съединените неоценяеми искове, като е отчетено извършеното внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. Даденото указание не е било изпълнено.
С цитираното определение е дадено и указание за обосноваване на правния интерес на ищеца от предявяване на искове по чл.124, ал.4 ГПК срещу конкретния ответник.
В уточняваща молба от 28.07.2016 г. ищецът е посочил, че интересът му от предявените искове се изразява в съществуващата неяснота относно носителя на правото на собственост върху описаните в скиците имоти и посочването на държавата като техен собственик.
С определение от 06.03.2017 г., районният съд, след като е приел, че е налице неизпълнение на указание за отстраняване нередовност на исковата молба, е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК. Приел е също така, че предявените искове са недопустими, като е изложил следните съображения: въведеното от ищеца твърдение е, че скиците представляват документи с невярно съдържание – в тях не е отразено кой е носителят на правото на собственост върху имотите. Въведено е и твърдение, че той се легитимира като техен собственик. Горните твърдения не обосновават интерес от предявените искове за установяване неистинност на документи срещу ответника. Отразяването на ищеца в кадастралните регистри като титуляр на правото на собственост може да бъде осъществено по административен ред /чл.51 и сл. ЗКИР/. В случай, че трето лице оспорва правото му на собственост, защитата на ищеца не може да бъде осъществена чрез иск срещу издателя на скиците. Първоинстанционният съд е приел, че делото подлежи на прекратяване и на основание чл.130 ГПК поради изложените по-горе съображения.
Въззивният съд е приел, че исковете са недопустими поради изложените от районния съд съображения, като е изложил и собствени мотиви относно липсата на правен интерес.
При това изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и предвид представения от жалбоподателя съдебен акт за обосноваване на поддържаните от него основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и 3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
В цитираното в изложението решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр. д. № 4882/2008 г. на ВКС, четвърто г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието, че е допустим иск по чл.97, ал.3 ГПК /отм./ за установяване верността на частен документ. В съдебния акт изрично е посочено, че този иск е допустим при наличие на правен интерес, който следва да бъде обоснован и да бъдат изложени конкретни твърдения за неговото съществуване.
С обжалваното определение горният въпрос не е бил разрешен по противоречив начин. Именно такова указание за посочване на обстоятелствата, обуславящи правния интерес от предявените искове са били дадени на ищеца, но те не са били изпълнени.
За да възникне правото на иск е нужно то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска. Една от процесуалните предпоставки за надлежното му упражняване е редовността на исковата молба. Тази предпоставка в случая не е налице.
С оглед изложеното, като е намерил исковата молба за нередовна и впоследствие е приел, че дадените указания, които са ясни, точни и конкретни, не са изпълнени, поради което и не е налице правен интерес от предявените искове по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, съдът е постановил определение, което не противоречи, а е в съответствие със съдебната практика. По първия формулиран в изложението въпрос не е представена практика на други съдилища, която да обоснове възникването на специалното основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Не се касае и за липса на съдебна практика по поставения правен въпрос или необходимост от промяна на създадената, обосноваващи прилагането на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен от касатора въпрос. Внасянето на държавна такса за водене на делото, когато такава е дължима по закон, също е предпоставка за редовност на исковата молба, както е прието в обжалваното въззивно определение.
Съгласно чл.71, ал.1, изр.1 ГПК държавната такса се събира върху цената на иска, а според чл.72, ал.1 ГПК когато с една молба са предявени кумулативно съединени искове, държавна такса се събира по всеки иск. Според чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева.
Разпоредбата на чл.128, т.2 ГПК изисква като приложение към исковата молба да се представи документ за внесените държавни такси, когато такива се дължат. Ако исковата молба не отговаря на това изискване, тя е нередовна. В този случай съдът, който съгласно чл.129, ал.1 ГПК има задължение да провери редовността на исковата молба, следва да съобщи на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатата нередовност. Процесуалният закон санкционира проявено от ищеца процесуално бездействие в тази насока с връщане на исковата молба – чл.129, ал.3 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на I- во г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 23277 от 12.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 8055/2017 г. по описа на на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: